Дъ̀блин (; – Балъ Аахъ Клиъх) е столица и най-голям град на Република Ирландия. Разположен е в източната част на страната, при вливането на река Лифи в Ирландско море. Главен административен център е на едноименното графство Дъблин. Седалището на английското правителство в Ирландия е било в Дъблинския замък.
Населението му е 506 211 жители от преброяването през 2006, а с предградията (Адамстаун, Долки, Дън Лиъри, Дундрум, Лукън, Талат и Хоут) - 1 585 327.www.cso.ie
История Столицата на Република Ирландия – Дъблин – съществува още от IX век. Градът е претърпял през вековете сложно развитие, изпълнено с бурни промени.History of Dublin // посетен на 17,10,2022
Началото му поставят викингите. Основан е през 841 г., под името Дъб Лин (което означава Черен вир), като нов град на южния бряг на река Лифи и е укрепен с ров и земен вал с дървена палисада отгоре.
Дъблин през Средновековието Викингският (датски) Дъблин е средище на търговия с роби и занаятчийска дейност, включваща тъкане на вълна, изработка на гребени и други предмети от кости или еленови рога; в селището работят и ковачи и дърводелци, бижутери и кожари. Битът на жителите е примитивен, къщите - прости колиби от дърво и слама. Селището многократно е и възстановявано, през войните между ирландци и викинги и с времето се разраства до многобройното за епохата население от около 4000 души (XI век), ставайки най-големия и най-важен град в Ирландия. Градът постепенно се християнизира и при първият му епископ, назначен през 1028 г., е построена първата катедрала в Крайстчърч. През 1152 г. епископът на Дъблин е посветен в архиепископство, а между 1172 и 1191 г. катедралата в Крайстчърч е построена отново. В края на XI век около Дъблин са построени и каменни стени. Датчаните също така издигат и изкуствен хълм, където мъжете от града да разискват управлението. Към края на XI век жителите на Дъблин търгуват с английските градове Честър и Бристъл, а градът има предградие, северно от р. Лифи.
През 1166 г. Дермот Макмъроу, крал на Ленстър, е принуден да напусне кралството си и да избяга в чужбина, но към 1169 г. се завръща, подкрепен от нормандския (от Нормандия) граф на Пембрук, известен като Ричард Стронгбоу. Войските им нахлуват в Ирландия и когато приближават Дъблин, архепископът отива да преговаря, но през това време някои нормандски войници атакуват града, пробиват отбраната му и започват да избиват гражданите. Викингският крал и неговите последователи бягат по море. По-късно викингският крал се завръща в Ирландия с армия и се опитва да си върне Дъблин, но е посрещат от норманската армия и неговата е разбита, а той - пленен и екзекутиран. Местните ирландци, под командването на върховния си крал Рори О'Конър, обсаждат Дъблин, но норманите побеждават и тях. Междувременно Дермот Макмъроу умира (1171 г.) и Стронгбоу се обявява за крал на Ленстър. Боейки се, че Стронгбоу ще стане твърде могъщ и може да се нарече крал на Ирландия, английският крал Хенри II Плантагенет решава да го изпревари и сам нахлува в Ирландия. Повечето ирландски владетели (т.е. вождовете на местните кланове и господарите на феодални владения) му се подчиняват и той става лорд на Ирландия. Дава Дъблин на търговците от Бристол, които го правят своя колония. Впоследствие много хора от Бристъл и Югозападна Англия се заселват там. Векове наред Дъблин е управляван от англичани и от хора от английски произход. Местните викинги си устройват собствено предградие, в северната част на река Лифи, станало известно като Остмантаун ("остман" е стара дума за "викинг"), а по-късно - като Оксмантаун, където се изолират от англичаните.
Дъблин се разраства бързо и е възможно населението му да е достигнало 8000 души около началото на XIII век. През 1190 г. все още дървеният Дъблин е опустошен от пожар, но скоро е възстановен, а норманците построяват в него дървена крепост, която в началото на XIII век тя е реновирана, като каменна. През 1213 г. енорийската църква „Свети Патрик“ също е превърната в катедрала. Английският крал също така възстановява стените на Дъблин и ги укрепва. През 1229 г. Дъблин получава първия си кмет. По онова време градът развива значителна търговия. Внасят се желязо и керамика, както и вино от Франция, а се изнасят кожи, зърно и бобови растения. В Дъблин се провеждат седмични пазари, а след 1204 г. - и панаир (ежегоден неколкодневен пазар, посещаван от купувачи и продавачи от цялата страна). През 1224 г. е построен и водопровод, който да довежда прясна вода до Дъблин.
През XIV век главните улици на града са павирани, но - типично за времето - животът си остава нехигиеничен. Предвидените глоби за неудобства, като купчини тор пред къщите и задължаването на всеки домакин да почиства улицата пред къщата си, вероятно не са били достатъчни за постигане на обратното. През 1305 г. градът назначава трима пазачи, които да патрулират по улиците през нощта, но и тяхната ефективност е съмнителна.
След победата си при Банокбърн през 1314 г., шотландците нахлуват в Ирландия и Дъблин е обсаден от шотландска армия (1317 г.) Полагат се отчаяни усилия за ремонт на стените около Дъблин, а мостът над река Лифи е разрушен, за да се попречи на шотландците да го използват (по-късно е възстановен, но векове наред остава единствен). Накрая властите подпалват предградията на Дъблин (за да не осигурят прикритие на настъпваща армия), но пожарът излиза извън контрол и унищожава много повече сгради, отколкото е било предвидено. Скоро след това шотландците се отказват от обсадата.
Модернизации през XVI век и XVII век През XVI век Дъблин процъфтява и сред висшата и средната класа се наблюдава впечатляващо покачване на жизнения стандарт. Един писател казва, че те живеят в къщи, „толкова надминаващи предците им, че предпочитат да бъдат друг и нов народ, отколкото потомци на старите“. Например, считаните пред това за слабодостъпен лукс стъклени прозорци, както и комините, стават често явление. Просяците обаче също не са малко, включително - просещи пришълци от околните провинции. Градът е все така мръсен, несигурен и нехигиеничен и го сполитат опустошителни чумни епидемии, както и тежки инциденти, като трагедията, случила през 1596 г., при когато магазин за барут на улица „Уайнтавърн“ избухва и повече от 120 души са убити.
През 1537 г. в Дъблин избухва бунт, след като лорд-наместникът на Ирландия (наместникът на английския крал) е повикан в Лондон, а назначеният от него за виценаместник негов син, младият лорд Фицджералд, чува, че той е екзекутиран. По време на заседание на съвета на града влиза в залата и се отказва от лоялността си към английския крал, след това напуска Дъблин, за да събере подкрепа. Пуснат е обратно, но войници, лоялни на краля, се оттеглят в замъка и прогонват бунтовниците. Те пък убиват архиепископа, с което губят обществената си подкрепа. Фицджералд праща малък отряд да обсади замъка и напуска Дъблин, за да се бие другаде, но местните успяват да прогонят хората му, както и него самия, когато се завръща за нов опит да превземе града. Бунтът е потушен от подкрепления, пристигнали от Англия, а Фицджералд е екзекутиран.
Дъблинчани подкрепят Хенри VIII, когато се обявява за глава на Църквата (във владенията си - Англиканска църква) и недоволстват, когато затваря, както мъжките, така и женските манастири (вероятно - и когато премахва култа към мощите), но общо взето Реформацията (при неговото и на сина му Едуард VI и дъщеря му Елизабет I управления) протича мирно в Дъблин, а и не се провежда така радикално и пълно в Ирландия, както в Англия. Повечето хора продължават да практикуват старокатолическа религия. Английската корона започва да налага пълен контрол на острова едва след Реформацията, когато съмнителна лоялност на ирландските васали предизвиква поредица от военни кампании между 1534 и 1691 година. През този период англичаните провеждат политика на активна колонизация, като в страната се заселват голям брой английски и шотландски протестанти. Голяма част от старата англоговореща аристокрация в страната остава католическа, като основното вътрешно противопоставяне все повече се превръща от езиково в религиозно. През 1613 година, чрез преразпределяне на избирателните райони в интерес на протестантите, католиците, около 85% от населението по това време, губят мнозинството си в Парламента на Ирландия. В края на века вече официално им е забранено да бъдат избирани в Парламента. Политическата власт преминава в ръцете на колонистите англикани, а католическото мнозинство е подложено на силна политическа и икономическа дискриминация. През 1801 година Парламентът е премахнат и Ирландия става част от новото Обединено кралство Великобритания и Ирландия. Католиците получават правото да бъдат избирани в парламента на Обединеното кралство през 1829 година, но избирателните им права са силно ограничени с имуществен ценз. През 1591 г. кралица Елизабет издава харта за нов университет, Тринити Колидж. Първите студенти са приети през 1594 г.
През XVII век Дъблин продължава да расте. Построени са много нови къщи, градът се благоустроява, а населението на първо време значително нараства и към 1640 г. вероятно е имал население от около 20 000 души, въпреки че през 1604 г. отново е поразен от чумата. След Английската гражданска война от 1642 – 1646 г. обаче голяма част от местните католици, заподозрени в нелоялност, са изгонени от Дъблин, а през 1650 г. поне половината от населението му е пометено от нова чумна епидемия, дори дотам, че за Дъблин вече се говори, като за „изключително обезлюден“; през 1659 г. е с по-малко от 9000 души. Въпреки това опустошение Дъблин се възстановява и процъфтява в края на XVII век, което вероятно е свързано с емиграцията в него на френски протестанти (хугеноти), пристигнали в Дъблин, бягайки от религиозно преследване. Тя способства за разрастване на индустрията в района и на търговията му с и Англия с вълна и лен. Междувременно в града се извършват редица подобрения, сред които първото му улично осветление - постановено е, че пред всяка пета къща през нощта трябва да се окачва свещ или фенер. През 1621 г. е и построена митница, а през 1637 г. - първият театър в града (на улица „Уербърг“). През 1662 г. паркът Финикс е превърнат в парк за елени. В средата на XVIII век той се превръща в популярно място за разходки.
През 1665 г. кметът на Дъблин става лорд-кмет (лорд-меър) и през 1669 г. открива училището „Синьо палто“. През 1670 г. закон забранява на новите къщи да имат сламени покриви поради опасност от пожар. Оттгова новите къщи обикновено са били от тухли с керемидени покриви. Толсел, кметството, е построено наново през 1682 г., а през 1685 г. е построена Кралска болница за стари войници, впоследствие преобразувана в Ирландски музей на модерното изкуство. Изграден е и вторият в историята на Дъблин мост (1670 г.). Също така започва да се издава местен вестник - през 1685 г.
Бедност и богатство в XVIII век и XIX век Към 1700 г. Дъблин има около 60 000 жители и продължава да расте бързо. Условията на живот в града продължават да се подобряват през XVIII век, поне за средната и висшата класа и той придобива все по-изискан вид. В средата на XVIII век Финикс парк се превръща в модерно място за разходки на заможните хора, други устроени през това столетие паркове са Градините Ранелаг и Ботаническата градина в Дъблин, както и Сейнт Стивънс Грийн. Библиотеката на Марш е построена през 1701 г., през 1711 г., Дъблин получава първата си пожарна, а църквата „Света Анна“ е построена през 1720 г. Колеж-паркът е основан през 1722 г. През 1773 г. училището „Синьо палто“ е построено наново.