Мусалѐнските езера (от 14 март 1950 г. до 19 януари 1962 г. Ста̀лински езера) са група от седем езера, разположени стъпалообразно в Мусаленския циркус на височина от 2709 m до 2322 m и принадлежащи към басейна на река Боровецка Бистрица (Мусаленска Бистрица).

Първите систематични проучвания на езерата са направени от австрийката Л. Кипке през август 1932.Leutelt-Kipke, S., 1932: Hydrographische und hydrochemische Untersuchungen an Hochgebirgissen des Bulgarischen Rilo-Dag. Archiv für Hydrobiologie, Bd. XXVIII, Innsbruck. Относитело точни надморски височини на езерата са публикувани за пръв път в изданията на НИМХ в началото на 60-те години на XX в.Трудове на института по хидрология и метеорология том XVI Езерата в България, София, 1964, стр.101, 184 В настоящата статия като най-точни са цитирани височините според Едромащабната карта на България (ЕТК).Топографска карта М 1:10000, лист К9-45-А-В-1, 1980Топографска карта М 1:5000, лист К9-54-174, 1981

Местоположение Седемте Мусаленски езера са разположени на територията на община Самоков, област София. Приблизителната площ на геотопа е 1,6 km2. Циркусовите езера граничат на изток с връх Дено и прилежащия му циркус, на югоизток с връх Иречек, на юг с върховете Мусала и Малка Мусала и на запад с долината на река Бели Искър.

Списък на езерата Седемте Мусаленски езера са образувани в три свързани помежду си каскадни циркуса, даващи началото на ледниковата долина на река Мусаленска Бистрица, която започва от връх Мусала и достига зимния курорт Боровец, в северното подножие на Рила. В първия от тях с размери 740 × 490 m е разположено и първото езеро. Второто, третото и четвъртото езеро са разположени на три стъпала във втория каскаден циркус Алеко. Следващите три езера са разположени в друг каскаден циркус с размери 1500 × 500 m, известен като Каракашев циркус. Връзката на последните два циркуса се осъществява между четвъртото и седмото езеро.

Първо Мусаленско езеро Първото, най-високо езеро в групата, наричано още Леденото езеро, е разположено в малък циркус на 365 m североизточно от връх Мусала на . Езерото лежи на 2709 m н.в. и е най-високото в Рила планина, и на Балканския полуостров. Има площ 18 дка и дълбочина 16,4 m (най-дълбокото в групата). Формата му е овална, слабо удължена, а склоновете му са стръмни и покрити със сипейни материали. При него е измерена най-висока температура на водата през летния период – 7,8 °C на повърхността, а в дълбочина намалява до 5,1 °C В справочната литература има спор за първенството по височина между Леденото езеро и Горното Полежанско езеро в Пирин. Според по-високо е Горното Полежанско езеро (2710 m), докато Живко Радучев Рила, географски речник, Радучев, Живко, София, 1984, стр.141 и Добри Душков Пирин – туристически речник, Добри Душков, София, 1982, стр.142 дават първенството съответно на рилското и пиринското езеро. Спорът е решен от данните в Едромащабната топографска карта на България, според която Горното Полежанско езеро лежи на 3 метра по-ниско (2706 м н.в.) от Леденото езеро.

Второ Мусаленско езеро Второто езеро, наричано още Горно или Безименно, тъй като е разположено в подножието на Безименния връх, се намира на 133 m под първото езеро, на 800 m северно от връх Мусала, на 2576 m н.в. и на . Има площ 12,4 дка и дълбочина 5,8 м. Подхранва се подземно от Леденото езеро.

Трето Мусаленско езеро Третото езеро, познато като Алековото, е разположено в средното стъпало, само на 32 m под второто, в подножието на връх Алеко, на 1160 м на север-северозапад от връх Мусала на 2544 m н.в. и на Езерото има площ 23,9 дка и дълбочина 14 m. Притокът и оттокът на вода са подземни.

Четвърто Мусаленско езеро Четвъртото езеро, наричано Фердинандово, е разположено на 58 m под третото и на 1650 m северно от връх Мусала на 2486 m н.в. То е с непостоянна площ и дълбочина и заема най-ниското стъпало на циркус Алеко. Не се забелязва видим вток и отток на вода, а в края на лятото езерото значително намалява обема си. Площта му е 9 дка.

Пето Мусаленско езеро Петото езеро е разположено на 93 m под четвъртото, на 1500 m север-североизток от връх Мусала, на 2393 m н.в. и на . Познато е като Каракашевото езеро, на името на удавил се в него младеж с това име. Има площ 26.2 дка и дълбочина 6,6 m. То е най-голямото в групата.

Шесто Мусаленско езеро Шестото езеро е разположено на един километър северозападно от Каракашевото и на 1770 m северно от връх Мусала, на . Лежи на 2391 m н.в. Има площ едва 2,6 дка и е най-малкото в групата. Дълбочината му не надвишава 0,5 m.

Седмо Мусаленско езеро Седмото, най-ниско езеро, познато още като Долното, е разположено на един километър северно от шестото, на 1890 m северно от връх Мусала на 2389 m н.в. и на . Има площ 13.4 дка и дълбочина 1,6 m. На северния му бряг е разположена туристическата хижа „Мусала“.

Геология В геоложко отношение Мусаленските езера попадат изцяло в Мусаленското тяло на Рило-Западнородопски батолит, изградено от средно до едрозърнести гранити от периода лютес (40 – 35 Ma). Гранитите са левкократни, светлосиви до сивобели, с масивна равномернозърнеста текстура. Структурата им е пойкилитова и хипидиоморфнозърнеста. Основните скалообразуващи минерали са плагиоклаз, K-фелдшпат, кварц и биотит. Амфиболът се среща рядко, а акцесорните минерали са аланит, циркон, ксенотим, монацит, апатит и руден минерал.

Галерия

Вижте също Езера в България

Литература

Kamenov, B., I. Peycheva, L. Klain, K. Arsova, Y. Kostitsin, E. Salnikova. 1999. Rila-West Rhodopes batholith: Petrological and geochemical constraints for its composite character. – Geochem., Mineral., Petrol., 36, 3 – 27. Kuhlemann, J., E. Gachev, A. Gikov, S. Nedkov, I. Krumrei, P. Kubik. 2013b. Glaciation in the Rila Mountains (Bulgaria) during the last glacial maximum. – Quaternary International, 293, 51 – 62.

Източници

Категория:Езера в Рила Категория:География на община Самоков Категория:Водосборен басейн на Искър