Змиите са удължени, студенокръвни безкраки влечуги от подразред Serpentes, близки родственици на гущерите, с които спадат към един и същи разред – Люспести. Съществуват също така и няколко вида безкраки гущери, които външно наподобяват змии, но се различават от змиите по това, че гущерите притежават клепачи и външно ухо, които при всички видове змии задължително отсъстват. Подобно на останалите Люспести, змиите са амниотни гръбначни животни покрити с люспи. Много видове са с череп, имащ множество свободно скачени стави, свързани със силно разтеглива тъкан, което им помага за поглъщането на плячка, значително по-голяма от главата им. В резултат на особеностите в устройството на тялото, при змиите бъбреците са разположени един след друг, а белият дроб е от един дял.
Съвременните змии са разпространени на почти всички континенти – изключение прави Антарктика и някои отдалечени острови. Змиите са класифицирани в 15 различни семейства, съставени от около 456 рода и над 3000 вида Reptilian databaseColubridae species list at the TIGR Reptile Database. Посетен на 4 декември 2008.. На дължина достигат от 10 cm (Leptotyphlops carlae) до над 11,5 m (Зелена анаконда). Намерени са фосилни останки на род змии – Титанобои, достигали някога до 15 m.
Подозрителността на човека към змиите, породена още от древни времена, се е запазила и до днес. Змията обикновено се асоциира с отрова и смърт, но това е погрешно. От около 2600 вида змии само 400 са отравящи. В България отделящите отрова видове са 6 – пепелянката, усойницата, остромуцунестата усойница, каменарката, котешката змия и вдлъбнаточелият смок. При последните две отровните зъби се намират навътре в устата и с тях могат да ухапят само дребни животни като гущери, които са основната храна на тези два вида или мишки, докато ги поглъщат. Животозастрашаващо е ухапването от представители на сем. Отровници, но в повечето случай в дози до 5 пъти над обичайно отделяното количество при едно ухапване.
Някои от неотровните змии в България са: змия-червейница, пясъчна боа (пясъчница, турска боа), голям стрелец, тънък стрелец (стрелушка), черноврата стрелушка, смок-мишкар, ивичест смок (кощерица) и пъстър смок (последните два се смятат за подвидове на един и същи вид), леопардов смок, медянка, жълтоуха водна змия и сива водна змия.
Любовта към змиите е наречена офиофилия, а страхът – офиофобия.
Еволюция Филогенетични връзки на съмременните семейства змии
Бележка: настоящата схема показва връзките между отделните семейства, а не периодите на тяхната еволюция.
Вкаменените останки от змии са сравнително редки, поради това че скелетът на змията е изключително крехък и малък. В Южна Америка и Африка са открити скелети на древни змии, но с гущероподобна скелетна конструкция. Въз основа на сравнителната анатомия днес има консенсус, че змиите произхождат от гущери.
Следите от родството с гущерите днес макар и трудно забележими се виждат при сравнително примитивните семейства на Питони и Боидни. Те притежават закърнели задни крайници, които на повърхността на тялото се наблюдават като дребни нокътопообразни пръстчета. Те се наричат анални шпори и се използмат за фиксиране на тялото по време на чифтосване. Представителите на семейства Leptotyphlopidae и Typhlopidae и днес притежават следи от тазовия пояс.
Предните крайници липсват при всички змии. Това се дължи на еволюция на хомеозисните гени, които контролират морфогенезата на крайниците. Аксиалният скелет следва структурата на тази при всички четирикраки и се дели на шийна, гръдна, кръстна, сакрална и опашка част. В началото на еволюцията на змиите хомеозисните гени активират развитието на гръдните прешлени. В резултат на това предните прешлени имат напълно идентична структура (с изключение на атласа, епистрофея и 1 – 3 шийни прешлени). Така при змиите скелетът представлява изключително разширен гръден кош. Ребрата се намират единствено на гръдни прешлени. Шийните, поясните и кръстните прешлени са много малко на брой.
Съвременните змии получават изключително разнообразие по време на Палеоцена. Това стана успоредно с адаптивната радиация на бозайниците, след изчезването на динозаврите. Смокообразните, които днес са видово най-многочислени, стават такива благодарение на видовото многообразие на гризачите, които от своя страна са една особено успешна група бозайници. Днес има повече от 2900 вида змии, които обитават от Арктическия кръг и Скандинавия на север до Австралия и Тасмания на юг. Змии обитават всички континенти с изключение на най-южния Антарктида и Атлантическия океан. Живеят на височина до 4900 метра в Хималаите.Conant R, Collins JT. 1991. A Field Guide to Reptiles and Amphibians: Eastern and Central North America. Houghton Mifflin, Boston. 450 pp. 48 plates. ISBN 0-395-37022-1. Въпреки това съществуват и различни малки и големи острови, като например Ирландия, Исландия и Нова Зеландия, където те липсват.
Произход Произходът на змията все още остава неразрешен въпрос. Съществуват две основни хипотези, които могат да бъдат приети за достоверни.
Хипотеза за произход от гущери Съществуват изкопаеми доказателства, че вероятно змиите са се развили от гущери, които са се приспособили да се заравят под земята като Варани или друга подобна група по време на Креда. Например ранният изкопаем вид Najash rionegrina, е ровещ в земята вид с два крака и развит таз. Пример за аналог на фосила е съвременният вид вараноподобен гушер от род Lanthanotus обитаващ Борнео. Подземните видове еволюират като опростяват своето тяло с цел заравяне и в крайна сметка загубили крайниците си. Според тази хипотеза, появата на мембрана покриваща роговицата и загубата на външното ухо и тъпанче са в резултат на подземния начин на живот. Открити са и фосили на древни змии със задни крайници. Същите обаче са нямали връзка с прешлените. Сред тях са фосилизираните видове на изкопаемите родове Haasiophis, Pachyrhachis и Eupodophis.
Хипотеза за произход от мозазаври Алтернативна хипотеза основаваща се на морфологията предлага за предполагаеми предци на змиите изчезналите водни влечуги от креда мозазаври. От своя страна те са произлезли от вараноподобни гущери. Според тази хипотеза защитната мембрана на роговицата се е развила за предпазване на окото в морски условия. Външните уши са изчезнали в резултат на това, че във водни условия са непотребни. В крайна сметка възниква едно животно, което наподобява на днешните морски змии. В късна креда змиите реколонизират сушата и продължават да усъвършенстват своите качества. В подкрепа на тази хипотеза е известна вкаменелост на змия в седименти от късна креда. Тази вкаменелост е и по-стара от Najash rionegrina.
Генетични изследвания в последните години сочат обаче, че змиите не са в такова близко родство с вараните (от там и с мозазаврите), за което се е предполагало. Въпреки това обаче доказателства за връзката на змиите с мозазаврите са по-достоверни.
Класификация
Всички съвременни змии са групирани в подразред Serpentes в таксономията на Линей и са част от разред Squamata. Въпреки това обаче точната им класификация в разреда остава спорна.Serpentes. Integrated Taxonomic Information System. Посетен на 3 декември 2008.
Подразред Serpentes има два инфраразреда – Alethinophidia и Scolecophidia Това разделение се базира на морфологичните характеристики и изследване на митохондриалната ДНК последователност. Alethinophidia отделно е разделена и на две надсемейства Henophidia и Caenophidia.
Съществуват различни схващания относно класификацията на таксоните в групата. Така например много източници класифицират Boidae и Pythonidae като едно семейство, докато някои отделят Elapidae и Hydrophiidae от практическа гледна точка въпреки изключително близките родствени връзки.
Семейства + Инфраразред Alethinophidia – 15 семейства Име На български Автор на таксона Брой на родовете Брой на видовете Географско разпространение Снимка Acrochordidae Брадавичести змии Bonaparte, 1831 1 3 Западна Индия и Шри Ланка, Югоизточна Азия, Филипини, Малайзия, Индонезия до остров Тимур, на изток остров Нова Гвинея, северното крайбрежие на Австралия и архипелазите Бисмарк и Соломонови острови. Aniliidae Лъжливи коралови змии Stejneger, 1907 1 1 Тропическите части на Южна Америка. Anomochilidae Cundall, Wallach, 1993 1 2 Западна Малайзия и Суматра. Atractaspididae Günther, 1858 12 64 Африка и Близкия изток.Spawls S, Branch B. 1995. The Dangerous Snakes of Africa. Ralph Curtis Books. Dubai: Oriental Press. 192 pp. ISBN 0-88359-029-8.Parker HW, Grandison AGC. 1977. Snakes -- a natural history. Second Edition. British Museum (Natural History) and Cornell University Press. 108 pp. 16 plates. LCCCN 76 – 54625. ISBN 0-8014-1095-9 (cloth), ISBN 0-8014-9164-9 (paper). Boidae Боидни Gray, 1825 8 43 Америка, Карибите, Югоизточна Европа, Мала Азия, Северна, Централна и Източна Африка, Мадагаскар, Реюнион, Арабски полуостров, Централна и Югоизточна Азия, Индия, Шри Ланка, Молукски острови, Нова Гвинея, Самоа и Меланезия. Bolyeriidae Hoffstetter, 1946 2 2 Мавриций. Colubridae Смокообразни Oppel, 1811 304 1938 Повсеместно разпространени с изключение на Антарктида. Cylindrophiidae Fitzinger, 1843 1 8 Шри Ланка, Мианмар, Камбоджа, Виетнам, Лаос, Южен Китай, Малайски архипелаг до Нова Гвинея. Elapidae Аспидови Boie, 1827 61 235 Сухоземни и водни видове повсеместно разпространени в тропиците и субтропиците с изключение на Европа и Атлантическия океан.Elapidae at the Reptarium.cz Reptile Database. Посетен на 3 декември 2008. Loxocemidae Cope, 1861 1 1 По тихоокеанското крайбрежие от Мексико до Коста Рика. Pythonidae Питонови Fitzinger, 1826 8 26 Субсахарска Африка, Индия, Мианмар, Южен Китай, Югоизточна Азия, Филипини, Малайски архипелаг и Австралия. Tropidophiidae Дървесни бои джуджета Brongersma, 1951 4 22 От южната част на Мексико до амазонската част на Перу, Еквадор и Колумбия, източна Бразилия и Карибите. Uropeltidae Müller, 1832 8 47 Южна Индия и Шри Ланка. Viperidae Отровници Oppel, 1811 32 224 Америка, Африка и Евразия. Xenopeltidae Лъчисти змии Bonaparte, 1845 1 2 Югоизточна Азия, Малайски архипелаг и Филипини.
+ Инфраразред Scolecophidia – 3 семейства Име На български Автор на таксона Брой на родовете Брой на видовете Географско разпространение Снимка Anomalepidae Taylor, 1939 4 15 Централна Америка. Leptotyphlopidae Stejneger, 1892 2 87 Африка, Близък изток, Индия, остров Сокотра, югозападната част на САЩ, Мексико, Карибите и Южна Америка Typhlopidae Червейници Merrem, 1820 6 203 Повсеместно в тропиците и субтропиците, включително и в Югоизточна Европа.
Хранене Змиите са месоядни и се хранят с животни, като се започне с малки новородени мишки, яйца на насекоми, плъхове, зайчета, птици, а някои определени видове и със змии и гущери. Някои притежават отрова, която използват, за да убиват плячката си, преди да я изядат. Други я убиват, като се увиват около нея и започнат да я притискат докато я задушат, след което я изяждат от главата надолу.
Змиите не дъвчат храната си. Те имат много гъвкава челюст, чиито горна и долна части не са неподвижно свързани, а могат да се разкачат, което им позволява да разтварят устата си достатъчно широко, за да погълнат плячката си цяла (дори тогава, когато тя е по-голяма по диаметър от самата змия). След хранене змиите стават мудни, докато трае процеса по храносмилането.
Храносмилането, особено след поглъщането на твърде голяма плячка, отнема толкова енергия, че мексиканската гърмяща змия (Crotalus durissus) например повишава телесната си температура до 6 градуса над тази на околната среда. Поради трудността на смилането на плячката змия, обезпокоена скоро след като е яла, може да повърне погълнатата плячка, за да избяга по-лесно. При подходящи условия обаче този процес е много ефективен – смила се всичко освен козина, пера и нокти, които се изхвърлят чрез изпражненията.
Змиите обикновено не само не нападат, но и предпочитат да избегнат контакта с хора. Случаите на малки деца, изядени от големи змии-удушвачи в джунглата, са по-скоро изключение.