Елиф Шафак () е турска писателка, есеистка, феминистка, активистка за правата на жените.
Шафак пише на турски и на английски език. Има публикувани 19 книги, 12 от които са романи, а творчеството ѝ е преведено на 55 различни езика.
Шафак е активистка за правата на жените, на малцинствата и за свободата на словото. Сред темите, по които пише и говори, са също глобалната и културна политика, бъдещето на Европа, Турция и Близкия Изток, плурализма и демокрацията.
Биография Истинското име на Шафак е Елиф Билгин. Родена е на 25 октомври 1971 година в Страсбург, Франция, в семейството на философа Нури Билгин и Шафак Атайман, която по-късно става дипломат. Когато е на 1 година, родителите ѝ се развеждат. След развода на родителите си тя остава при майка си и двете живеят в Испания и Йордания, след това се връщат в Турция. Шафак смята, че това, че не е израснала в традиционно патриархално семейство, оказва значително влияние върху творчеството ѝ.
Тя завършва Техническия университет в Анкара, защитава дисертация по философия, посветена на проблемите на половата идентичност. След едногодишно обучение със стипендия в САЩ е поканена като преподавател последователно в няколко американски университета.
Живее в Турция и САЩ, пише на турски и английски, публикува статии и коментари в пресата в САЩ и Европа.
Когато става на 18 г. комбинира своето първо име с първото на майка си (şafak, значещо „зора“), като така създава творческия си псевдоним.
Тийнейджърските си години Шафак прекарва в Мадрид и Аман, след което се връща в Турция. Живяла е из целия свят – Бостън, Мичиган, Аризона, Истанбул, Лондон, като пътуването из тези места повлиява на писането ѝ. Тя не вижда себе си като мигрираща от страна в страна, от град в град, а от език в език. Дори на родния си турски език тя си играе с думите на различни култури. През цялото време обаче остава дълбоко свързана с Истанбул, който има главна роля в нейните творби. В резултат мултикултурализмът и космополитизмът са неизменно свързани както с живота ѝ, така и с работата ѝ.
През 2005 г. се омъжва за турския журналист и бивш главен редактор на турския вестник „Радикал“ Еюп Джан, с когото имат две деца.
В началото на април 2012 г. Шафак гостува в София за представянето на романа си Чест. „Всеки миг тук – споделя тя в края на посещението си – беше изпълнен с наслада. Срещнах се с хора с прекрасни умове и прекрасни души“.
В края на 2013 г. Шафак е избрана за вицепрезидент на Кралската литературна общност (Royal Society of Literature)
От 2013 г. насам Шафак живее в Лондон със съпруга си и двете им деца, като често пътува до Истанбул.
През 2017 г. Шафак публично разкрива, че е бисексуална.Elif Şafak: Bugüne dek biseksüel olduğumu hiç söyleyemedim, Kelebek, 15 октомври 2017 г.„Елиф Шафак призна, че е бисексуална“, Offnews.bg, 16 октомври 2017 г. Това признание тя прави при второто си излизане пред публиката на TED (първото е през 2010 г.). В този момент от речта си тя казва: „Като писатели ние винаги, разбира се, търсим и преследваме някакви истории, но също така се интересуваме и от мълчанието, от нещата, за които не можем да говорим – като политическите табута, културните табута. Също така се интересуваме и от собственото си мълчание. Винаги съм давала гласност и съм писала много за правата на малцинствата, на жените, на ЛГБТ. Но докато си мислех за участието си тук в TED, разбрах едно: никога не съм имала смелостта да кажа публично, че аз самата съм бисексуална. Не съм го направила досега, защото толкова се страхувах от клеветата и стигмата, от присмеха и омразата, които знаех, че със сигурност ще последват. Но разбира се, човек никога не трябва да мълчи от страх пред трудността“.
През същата 2017 г. голямата американска компания за политическа журналистика „Политико“ определя Елиф Шафак за „един от 12-те души в света, които могат да ни дадат така необходимия екстаз на сърцето“.
През 2020 г. е част от журито за определяне носителя на престижната британска награда за политическо творчество „Оруел“, а през 2021 г. е сред журито и за връчване наградата на „ПЕН/Набоков“ за значим принос към международната литература.
Истанбул Истанбул винаги е имал централна роля в писането на Шафак. Тя го описва в женски род, представяйки го като стара жена с младо сърце, която е вечно жадна за нови истории и нова любов. Шафак споделя, че „Истанбул кара човек да осъзнае, макар и не интелектуално, а интуитивно, че Изтокът и Западът са само въображаеми концепции и затова представата за тях може да се изменя.“ В същата статия, написана за списание „Time“, Шафак допълва: „Изтокът и Западът не са като вода и олио. Те могат да се смесват. А в град като Истанбул те се смесват интензивно, непрестанно, изключително.“
В статия, написана за Би Би Си, тя казва: „Истанбул е като голяма многоцветна матрьошка – отваряш я и намираш друга кукла вътре. Отваряш и нея, и отново намираш нова кукла. Той е като коридор с огледала, където нищо не е точно както изглежда. Човек трябва да е предпазлив, когато вмества Истанбул в определени категории. Ако има нещо, което този град не харесва, то това са клишетата.“
За привързаността си към Истанбул Шафак пише: „Аз съм истанбулчанка в сърцето си, дори да не мога да се връщам там. Обичта и загрижеността ми към града е безгранична, което личи и в романите ми. Където и да съм, Истанбул е в мен. Ние не загърбваме местата, които обичаме, само защото сме физически откъснати от тях.“
Майчинство, феминизъм и пост-феминизъм Елиф Шафак израства с два много различни модела на турската майка – майка ѝ, която е модерна работеща жена с образование, и религиозната ѝ баба, която държи на традициите. Творбите ѝ винаги са насочени към малцинствата и субкултурите, както и към ролята на жената в обществото. След раждането на дъщеря ѝ през 2006 г. тя изпада в депресия, период, който тя описва в мемоара си „Черно мляко: за писането, майчинството и харема вътре в нас“, в който се смесват измислица и реалност. Относно книгата Шафак казва: „Нарекох книгата „Черно мляко“ по две причини. Първо, тя разказва за следродилната депресия и показва, че майчиното мляко невинаги е толкова бяло и чисто, колкото обществото си представя. Второ, заради тази депресия аз успях да намеря вдъхновение; от черното мляко успях да направя един вид мастило.“
Свобода на словото Шафак е активистка за правата на жените, на малцинствата и за свобода на словото. Тя често подкрепя протестиращите в Турция срещу режима на Ердоган, има открити писма и речи и към други политици, като например в подкрепа на правата на хомосексуалните в Русия, към Путин. Говори за опасността от популизма и национализма.
За приноса си към международния диалог, правата на човека и свободата на словото и мисълта, през 2012 г. Шафак е обявена за „Кавалер на ордена на изкуствата и буквите“ от френското посолство в Анкара. Връчвайки ѝ ордена, френският посланик в Анкара специално обръща внимание колко много книгата ѝ Копелето на Истанбул допринася за свободата на словото и мисълта, „омагьосвайки толкова много хора във Франция, а и по целия свят“. Този роман на Шафак е най-продаваната книга в Турция за 2006 г. и в части от него става дума за турския геноцид над арменците, заради което съдебните власти в Турция повдигат процес срещу нея, но накрая обвиненията отпадат, тъй като не биват констатирани правни елементи на престъпление.
Случаят с Копелето на Истанбул не е единственият, при който Шафак е подложена на разследвания. Малко след излизането на 10 минути и 38 секунди в този странен свят, отделни изрази от книгата биват разпространявани по социалните мрежи в Турция и окачествявани като „неприлични“, което довежда до прокурорска заповед за изземване на наличните книги от офиса на турското издателство на Шафак, за да бъдат обстойно прегледани. Освен 10 минути и 38 секунди в този странен свят, на такава проверка е подложен и Речник на погледите. „И двете ми книги – казва Шафак – изследват сложни и трудни теми: сексуалния тормоз, половата дискриминация, насилието над деца. През 2006 г., заради Копелето на Истанбул бях изправена пред съда и думи на моите измислени арменски герои от книгата бяха посочвани като „обидни за турската нация“. В резултат на това турският ми адвокат трябваше да защитава не само мен, но и героите ми. Много ми се иска да кажа, че Турция е постигнала напредък относно правата на човека и свободата на словото, но се страхувам, че е точно обратното. Нито една държава не е имунизирана срещу възхода на популисткия национализъм. Тъй като либералните демократични ценности продължават да бъдат застрашени, ние, разказвачите на истории, сме изправени пред неочаквани предизвикателства. Дорис Лесинг казва, че литературата е анализ след събитието. Но има и моменти, когато литературата се превръща в анализ по време на събитието. Парадоксално, но в момент, в който истината е атакувана, писателите се налага да защитават художествената литература още по-силно. В ерата на гнева, трибализма и апатията се нуждаем от истории за свързаност, хуманизъм и съпричастност. Навсякъде, където демокрацията отстъпва, ще наблюдаваме увеличение на цензурата и нетърпимостта. Днес, повече от всякога, литературата трябва да бъде и истории за онова, което е премълчавано.“
Творчество Романи Още с първия си роман (Pinhan, 1997 г., не е превеждан досега на български) Шафак грабва вниманието на литературните среди и е отличена с престижната награда „Руми“ в категория „трансцедентална/мистична литература“ за 1998 г. в Турция.
Следват „Огледалата на града“ и „Речник на погледите“, като втората от споменатите книги печели наградата „Най-добър роман“ за 2000 г., връчвана от Асоциацията на турските писатели.
През 2002 г. се появява Дворецът на бълхите, а три години по-късно романът е в британския списък на „Independent“ за най-добра чуждоезична литература. Шафак написва книгата първо на турски (Bit Palas), а след това и на английски (The Flea Palace).
Написана дебютно на английски, през 2004 г. излиза Светецът на неизбежната лудост (The Saint of Incipient Insanities). На турски (Araf) е преведена от работещото с Шафак издателство. По същия начин е и със следващия ѝ роман – Копелето на Истанбул (The Bastard of Istanbul, англ.; Baba ve Piç, тур.).
След като от печат излиза романът ѝ Копелето на Истанбул (2006), където се говори за отричания от турското правителство геноцид над арменците, Шафак на два пъти е обвинявана за „обида към нацията“ и я заплашва затвор в размер на три години. И двете обвинения са снети поради недостиг на доказателства. „За себе си съм щастлива, – казва Шафак след отпадналите обвинения – но също така съм и притеснена от заплахата срещу свободното изразяване в Турция. Страната ми се нуждае от промени – както в правната система, така и в обществото като цяло. Чак тогава бихме могли да празнуваме.“ Още преди повдигането на обвиненията книгата се радва на голям интерес в Турция. Шафак участва в множество нейни четения и беседи из цялата страна, като само за първите четири месеца след превода ѝ на турски книгата е с повече от 50 хил. продажби, а през 2008 г. е номинирана за спечелване на една от най-престижните британски награди за литературно творчество – „Ориндж“