Алберто Ацо II д’Есте (; * ок. 996 или 10 юли 1009, Модена; † 20 август 1097, Вангадица), наречен също Албертацо (Albertazzo), е италиански благородник от лангобардско потекло и член на династията на Отбертините. Той е първи маркиз на Есте от 1039 г., маркграф на Източна Лигурия (Отбертинова марка), граф на Луни от 1029 г.Маркграфството включва графствата Генуа, Тортона и Луни, но Алберто Ацо II няма юрисдикцията над градовете Генуа и Тортона, на Графство Милано и вероятно също iudiciaria на Монселиче. Вж. Margherita Giuliana Bertolini, Alberto Azzo, в Dizionario Biografico degli Italiani - Volume 1 (1960) и чрез брак граф на Мен (1069 – 1070). Смятан е за основател на рода Есте, защото е първият от семейството си, който носи титлата „господар на Есте" – град в района на Падуа. Титлата на маркграф му е дадена от императора.Pompeo Litta Biumi, Famiglie celebri di Italia. D'Este, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832, tav. II

Произход Той изглежда е потомък на Оберто I, първи маркграф на Отбертиновата марка, включваща Източна Лигурия, включително Генуа и част от Централно-източната Паданска низина. Той е внук на Берта, дъщерята на Оберто II,Regesta comitum Sabaudiæ, marchionum in Italia, doc. L, p. 17 и е син на Алберто Ацо I, маркграф на Източна Лигурия #ES Foundation for Medieval Genealogy: nobiltà del Nord Italia - ALBERTO Azzo (I) († 1029), и на съпругата му Аделхайд (* ок. 975, † сл. 1012) от Салическата династия, дъщеря на Бозон, граф на СабионетаLuciano Chiappini, . Има една вероятна сестра: Аделазия († 1055), съпруга на Анселм II, маркграф на Салуцо

Биография След смъртта на баща си около 1029 г. той го наследява като граф на Луни и маркграф на Източна Лигурия. Става маркиз на Есте около 1039 г. Аналиста Саксо, когато говори за брака му с Кунигунда от Алтдорф, го споменава като маркиз на Есте в Северна Италия (Голяма Лонгобардия).Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus VI, Annalista Saxo, anno 1126, pag 764 В Есте Алберто Ацо II построява замък, около който след това се разраства градът, който по това време е малко повече от село.

През 1069 г. благородниците на Мен, подкрепяни от графа на Анжу Фулк IV Свадливия, изгонват норманите на Уилям Завоевателя от Графство Мен и предлагат графството на съпругата на Алберт Ацо II, Гарсенда, която след като смъртта на сестра си Биота е законната наследница на графството. Така Алберто Ацо II също става граф-консорт на Мен: обаче през 1070 г. Алберто Ацо и Гарсенда решават да се откажат от титлата в полза на малкия си син Хуго,Actus pontificum Cenomannis, cap. XXXII, Gesta Domini Arnaldi Episcopi, p. 377 като поверяват управлението на графството на Годфрид от Майен, който е повел въстанието срещу норманитеHistoria Ecclesiastica, vol. II, liber IV, p. 253 e 254.

През 1077 г. император Хайнрих IV потвърждава на Алберто Ацо II и на неговите синове Хуго и Фолко различните владения в Луниджана и съседните земи (Графство Луни), и в района на Есте и съседните области (Маркграфство Есте).

На 31 май 1079 г. Алберто Ацо II заедно със синовете си Хуго и Фолко е създателят на споразумението с църквата на Верона. #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II)

Той има владения в цяла Северна Италия, в Луниджана, което също включва територии в района на Модена и освен това, с Маркграфство Есте, включва голяма територия между сегашните италиански провинции Падуа, Ровиго и Ферара, така че в борбата между Папството и Империята, известна като „борба за инвеститурата“, той се опита да маневрира, като се съюзи последователно с императора и папата. Тази политика също го кара да има отношения с графиня Матилда от Каноса, която междувременно става негова племенница, след като се омъжва за племенника му Велф III през 1089 г.

През 1093 г. Алберто Ацо II изпраща сина си Хуго, току-що завърнал се в Италия от Графство Мен, което е продал на братовчед си Елиас I от Божанси за 10 000 менски солдиOrderici Vitalis, Historia Ecclesiastica, tomus unicus, pars III, liber VIII, cap. XI, col. 591, да помогне на графиня Матилда от Каноса, която се бори с император Хайнрих IV.Muratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVII, p. 312

Хуго, останал без графство, със съгласието на баща си Алберто Ацо II, получава някои имоти от брат си Фолко и през 1095 г. получава половината от всички имоти и титли, при условие че се признае за васал на Фолко.Muratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVII, p. 313 e 314 На 13 април 1097 г. Хуго заедно с баща си и брат си прави дарение на манастира „Света Мария“ във Вангадица #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II).

Алберто Ацо II умира на около 88 г. на 20 август 1097 г. в манастира на Вангадица близо до Бадия Полезине.Muratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVIII, p. 316 След смъртта му синът от първия му брак Велф поисква цялото му наследство, включително това, което баща му е оставил на граф Хуго и маркиз Фолко; той идва в Италия, но след това се задоволява с титлите и имотите, които семейството има в ГерманияMuratori L. A., Delle antichità estensi, cap. XXVIII, p. 317 e 320.

Брак и потомство

Жени се два пъти: ∞ 1. ок. 1035 г. за графиня Кунигунда от Алтдорф (* 1020, Вайнгартен; † 31 август 1057), сестра на херцог Велф III от Каринтия и последната наследница на Велфите, от която има един син: Велф IV д’Есте (* 1030/1040, † 9 ноември 1101, Пафос), херцог на Бавария (1070); ∞ 1. 1062 за Етелинда Нортхаймска (* 1050; † сл. 1075), наследница на Графство Емсланд, от която няма деца 2. 1070/1071 за Юдит (Фауста) Фландърска, от която има двама сина и една дъщеря. Премества се в Германия, първо в Каринтия, а след това в Бавария, давайки началото на една от най-важните фамилии в европейската история, Велфите (Велфи-Есте), от чийто съпътстващ клон произлиза Хановерската династия, която се възкачва на трона на Англия през 1714 г. с Джордж I. ∞ 2. 1049/1051 за Гарсенда от Мен (* ок. 1030, † сл. 1071), дъщеря на граф Херберт I и наследница на Графство Мен, от която има двама сина: Хуго V († 1131), граф на Мен (1069 – 1072), ∞ за Ерия Отвилска, дъщеря на Робер Гискар, от която има трима сина; Фулко I д’Есте (* 1070, † 1136), първият документиран с титлата „маркиз на Есте“, ∞ 1107 за жена, от която има пет сина и една дъщеря;

От Матилда от Падуа, сестра на епископа на Павия Гулиелмо,Istoria della città e Ducato Di Guastalla, Volume 1 primo. има една дъщеря #ES Foundation for Medieval Genealogy: marchesi d'Este - ALBERTO Azzo (II): Аделазия д'Есте († 1146), ∞ за Гулиелмо I Аделарди.

В културата В „Божествена комедия“ той се нарича Ацо II и е дефиниран като трети маркиз на Есте през 1039 г. с император Конрад II; в творбата му се приписват двама сина от Изабела Монфератска: Бертолдо, четвърти маркиз д'Есте, и Албертацо (може би Алберто Ацо).

Източници

Първични източници

(LA) Actus Pontificum Cenomannis in urbe degentium (Le Mans) (LA) Orderici Vitalis, Historia Ecclesiastica, tomus II (LA) Orderici Vitalis, Historia Ecclesiastica, tomus unicus (LA) Monumenta Germanica Historica, Diplomata regum ei imperatorum Germaniae, tomus IV, Henrici IV diplomata, parte II (LA) Monumenta Germanica Historica, Scriptores, tomus V (LA) Regesta comitum Sabaudiæ (LA) Annalista Saxo (LA) Monumenta Germanica Historica, Scriptores, tomus XIII

Историографска литература

Margherita Giuliana Bertolini, Alberto Azzo II d'Este, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960 William John Corbet, capitolo I, L'evoluzione del ducato di Normandia e la conquista normanna dell'inghilterra, in Declino dell'impero e del papato e sviluppo degli stati nazionali, Storia del Mondo Medievale, volume VI, 1999, p. 5-55 William John Corbet, capitolo II, Inghilterra, 1087-1154, in Declino dell'impero e del papato e sviluppo degli stati nazionali, Storia del Mondo Medievale, volume VI, 1999, p. 56-98 Louis Halphen, capitolo XXIV, La Francia dell'XI secolo, in L'espansione islamica e la nascita dell'Europa feudale, Storia del Mondo Medievale, volume II, 1999, p. 770–806 Pompeo Litta Biumi, Famiglie celebri di Italia. D'Este, vol. 26, Milano, Giulio Ferrario, 1832 Ludovico Antonio Muratori, Delle Antichità Estensi ed Italiane, parte prima, Napoli, Gaetano Castellano, 1776

Francesco Bocchi, Este. Norbert Angermann: Lexikon des Mittelalters. Dtv, München 2003, ISBN 3-423-59057-2 (том 4) Ferrabino, Aldo (ed). Dizionario Biografico degli Italiani: I Aaron – Albertucci. Rome, 1960.

Бележки

Външни препратки Alberto Azzo, fmg.ac Welfen 2, genealogy.euweb.cz Este – Enciclopedia Treccani.it GENEALOGIE DES DUCS DE MODENE ET FERRARE, Maison d'ESTE , genroy.fr

Категория:Владетели на Милано Категория:Графове на Мен Категория:Дом Есте Категория:Велфи Категория:Родени в Модена Категория:Италианска аристокрация