Василий Аргир () е византийски аристократ, брат на император Роман III Аргир.

Според историята на Йоан Скилица Василий Аргир е стратегът на Самос, пратен да потуши бунта на лангобардите в Италия около 1010 – 1011 г. Възможно е обаче Скилица да е объркал Василий Аргир с неговия съвременник Василий Месардонит, който се споменава в изворите като катепан на Италия. От друга страна, Василий Аргир вероятно е бил флотският командир, изпратен да помогне на Месардонит в потушаването на бунта в Италия Съществува и теория, според която Василий Аргир и Василий Месардонит са една и съща личност. Василий Аргир е отзован от Италия около 1017 г., а през 1022 г. той се споменава като първи катепан на Васпуракан – бившата арменска държава, която е подчинена от император Василий II през 1021 – 22. От тази длъжност Аргир е отстранен поради некомпетентност и на негово място е назначен Никифор Комнин.Според някои Василий е отстранен от управлението на Васпуракан около 1023 г. (виж: ) Според Мохов Никифор Комнин е поставен за катепан още през 1021 (виж ) За по-нататъшното развитие на кариерата му може да се направят изводи от информацията, съдържаща се в един негов печат, открит в Преслав, на който той е споменат като патриций и стратег на Тракия.

Семейството на Василий Аргир е използвано за уреждане на отношенията на империята с източните ѝ съседи. През 1032 г. неговата дъщеря Елена е омъжена за грузинския цар Баграт IV като част от условията за прекратяване на войната между Византия и Грузия, договорени от грузинската царица майка Мириам по време на гостуването ѝ в Контантинопол през същата година. Йоан Скилица от своя страна споменава синовете на Василий Аргир като архонти, които живеели в тема Анатоликон в средата на XI в. Друга дъщеря на Василий Аргир, чието име не е запазено, е омъжена за военачалника Константин Диоген и ражда бъдещия император Роман IV Диоген.

Бележки

Източници

Holmes, Catherine (2005), Basil II and the governance of Empire (976 – 1025). Oxford University Press. ISBN 0-19-927968-3

Василий Аргир Категория:Византийски управители