Христо Стефанов Захариев е български възрожденски просветен деец.„Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860 – 1893“. София, 1969, стр. 477.
Биография Роден е през 1851 година в Пазарджик в семейството на изтъкнатия възрожденски деец Стефан Захариев. Негова сестра е общественичката Мария Захариева. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звучната метода в обучението (1871 – 1873). Продължава да учителства в Солун (1873), Варово (1874)ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662 – 1664; В. „Напредък“, г. 9, № 25, 18 януари 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев., Лозенград (1875) и Дерекьой (1876 – 1877). След 1878 година е административен чиновник в Кавакли.
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович в Сяр. Захариев е сред членовете на дружеството „Българска зора“ в Солун. Участва в Старозагорското въстание от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини. Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „Училищен преглед“.[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658 – 668. През 1902 г. издава кнгата си „Остатъци от най-опасните паразити на България“ в Пазарджик, в която брани Иван Гологанов и Веда Словена. През 1910 година е награден с възпоменателния медал „За независимостта на България 1908 година“.
Умира през 1911 година в родния си град.
Бележки
Категория:Български просветни дейци от Тракия Категория:Родени в Пазарджик Категория:Починали в Пазарджик Категория:Български възрожденци