Карловият университет в Прага (; ), наричан също Пражки университет, е главният университет в Чехия, най-старият в Централна Европа и сред най-старите университети в света.

Член е на университетското обединение Europaeum. Обучението е на чешки или английски език.

История Основан е през 1348 г. от крал (император от 1355 г.) Карл IV по предложение на първия пражки архиепископ Арнощ от Пардубице. За учебни занятия императорът закупува няколко здания в квартал Старе Место, получили по неговото име названието Каролинум (Карлов).

Доколкото е основан от представители на немската общност, то обучението в университета се води на немски език до края на 19 век. По примера на унгарския елит чешката интелигенция в града („будители“) се противопоставя решително на политиката на германизация и университетът е разделен на 2 потока – чешки и немски, през 1882 – 1939 г.

През ноември 1939 г. Чешкият университет е закрит, а много от неговите студенти и професори са депортирани в концлагери.

В края на войната нацистите открадват исторически артефакти от Карловия университет. Сред тях са златните и сребърните скиптри на отделните факултети на университета, златните вериги на ректора или на отделните факултети, документи за основаване, документи и книги с неизчислима историческа стойност. Нищо от това не е намерено и до днес. Всичко е изпратено в Германия.

След войната започва депортиране на немското население от страната и през октомври 1945 г. Немският университет е закрит, а Чешкият университет е възстановен като единствен Карлов университет.

Факултети 3 теологически факултета – католически, евангелистки и хуситски; фармацевтичен (в Храдец Кралове) и 5 медицински факултета (3 в Прага, по 1 в Пилзен и в Храдец Кралове); физико-математически факултет (физика, математика, информатика); юридически факултет; философски факултет; педагогически факултет; факултет по обществени науки (икономика, управление, журналистика, дизайн, международни отношения): Институт по политология и международни отношения (международни отношения, политология), Институт по международно странознание (международно странознание), Институт по икономически науки (икономическа теория, икономика), Институт по социология (социология и социална политика), Институт по комуникация и журналистика (СМИ и комуникация, журналистика); природонаучен факултет; факултет по физическа култура и спорт; факултет по хуманитарни науки.

Други звена Институт по езикова и професионална подготовка – главно за предварително обучение по чешки език на чуждестранни студенти преди следване в чешки ВУЗове Център за икономически изследвания и следдипломно обучение – Икономически институт (Center for Economic Research & Graduate Education – Economics Institute, известен със съкращението CERGE-EI) – съвместно с Чешката академия на науките, обучение на английски език Център по въпросите на екологията Европейски информационен център Изчислителен център Библиотека

Галерия

Известни личности Преподаватели Вацлав Добруски (1858 – 1916), археолог Константин Иречек (1854 – 1918), историк Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог Никодим Кондаков (1844 – 1925), руски историк на изкуството Йозеф Моравчик (р. 1945), словашки политик Любор Нидерле (1865 – 1944), археолог и етнограф Евалд Херинг (1834 – 1918), германски физиолог Кирил Христов (1875 – 1944), български писател Ян Хус (1369 – 1415), теолог Йозеф Юнгман (1773 – 1847), филолог

Студенти и докторанти Стоян Аргиров (1870 – 1939), български библиограф Веселин Вачков (р. 1968), български журналист Петър Данчов (1857 – 1913), български юрист Вацлав Добруски (1858 – 1916), археолог Константин Иречек (1854 – 1918), историк Вера Йоурова (р. 1964), политик Люба Касърова (1887 – 1946), българска поетеса Франц Кафка (1883 – 1924), писател Пандо Колевски (р. 1937), македонски писател Милан Кундера (р. 1929), писател Йохан Йозеф Лошмит (1821 – 1895), физик и химик Андре Мазон (1881 – 1967), френски филолог Стефан Младенов (1880 – 1963), български езиковед Любор Нидерле (1865 – 1944), археолог и етнограф Ян Рокицана (1396 – 1471), теолог Цветана Романска-Вранска (1914 – 1969), българска фолклористка Любка Рондова (1936 – 2016), българска певица Панайот Карагьозов (р. 1952), български филолог Борис Спиров (1897 – 1974), македонски лекар и политик Стойко Стойков (1912 – 1969), български езиковед Никола Тесла (1856 – 1943), сръбско-американски инженер Рене Уелек (1903 – 1995), литературен теоретик Щефан Фюле (р. 1962), политик Ян Хус (1369 – 1415), теолог Найден Шейтанов (1890 – 1970), български философ

Цитирани източници Hruška, Emil. Nacisté a české poklady. Praha: Epocha, 2016. ISBN 978-80-7557-005-5.

Външни препратки Официален сайт