Стефанос Драгумис () е гръцки общественик, революционер и политик, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и министър-председател на Кралство Гърция през 1910 година.

Биография

Стефанос Драгумис е роден през 1842 година в Атина, в семейството на гръцкия политик Николаос Драгумис. Произхожда от видния гръцки род Драгумис от село Богатско (Вогацико), Костурско. Стефанос Драгумис следва право в Париж и от 1861 до 1875 година работи като съдия в Навплио, Корфу и Ермуполи, а от 1875 година като главен секретар на Министерството на правосъдието.

В 1878 година оглавява Македонския комитет, организирал Гръцките въстания в Македония. Драгумис е основният двигател на комитета и прави сам две обиколки по македонското крайбрежие.

През 1879 година се присъединява към партията на Харилаос Трикупис. Избиран е два пъти за депутат – 1886 – 1890 и 1892 – 1893 година. Между 1886 и 1889 и 1892 и 1893, по време на управлението на Тикупис, е министър на правосъдието и на вътрешните работи. След смъртта на Трикупис става независим.

Стефан Драгумис е един от основните организатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония от началото на XX век заедно със сина си Йон Драгумис и зет си Павлос Мелас. Съосновател е на Гръцкия македонски комитет в Атина.Константинова, Ю. Стефанос Драгумис като идеолог и вдъхновител на гръцката въоръжена пропаганда в Македония. – Исторически преглед, 2009, кн. 1, 211-231. Пише трактати и по Критския въпрос.

Между 1906 и 1908 година заедно с Димитриос Гунарис, Петрос Протопападакис, Андреас Панайотопулос, Апостолос Александрис и Емануил Репулис участва в така наречената Група на японците. След преврата в Гуди на гръцката военна лига Стефанос Драгумис формира правителство между януари-октомври 1910 година, като организира новите избори за Парламент на Гърция, спечелени от противника му Елевтериос Венизелос.

В края на 1912 година е назначен за генерал-губернатор на Крит, а през 1913 година е генерал-губернатор на Македония. Между 1915 и 1917 година, по време на гръцката Национална схизма, е в антивенизелисткия политически лагер и заема поста финансов министър в правителството на Александрос Заимис и Стефанос Скулудис. В годините до смъртта си е независим депутат. Умира на 17 септември 1923 година в Атина.

Трудове

Автор е на редица политически, литературни, етноложки, исторически и археологически проучвания, публикувани в гръцки и чуждестранни списания. Най-важни сред тях са:

Η χρυσελεφάντινη Αθηνά (1880), Μεγαρίς (1892), Οι εν Μυκήναις Θησαυροί (1894), Σταυρωθήτω (1897), Μακεδονική κρίσις (1903 и 1907), Η οριστική συνθήκη Ελλάδος και Τουρκίας 1897 (1909), Χρονικών Μορέως: Ιστορικά και τοπωνυμικά (1912-15 и 1921), Η μετά τη νίκην Ελλάς (1914), Μεταξύ παραμονών της βαλκανικής ειρήνης (1916).

Родословно дърво

Бележки

Категория:Гръцки политици Категория:Министър-председатели на Гърция Категория:Дейци на гръцката въоръжена пропаганда в Македония Категория:Македонски гърци Категория:Родени в Атина Категория:Починали в Атина Категория:Генерал-губернатори на Македония Категория:По произход от Богатско