Хърватската куна () е бившата паричната единица на Хърватия, използвана в периода 1941 – 1945 година и от 30 май 1994 до 1 януари 2023 г. Дели се на 100 липа. Международният валутен код на куната е HRK.Хърватска куна // Monetiibanknoti.com

2022 г. е последната година, в която куната се е използва, тъй като Хърватия я заменя с еврото на 1 януари 2023 г. Всички хърватски банкови сметки и кредитни карти автоматично са преобразувани в евро и куните в брой могат да се обменят за евро.

История По времето на Римската империя в провинциите на Горна и Долна Панония (днес Унгария и областта Славония) данъците са събирани под формата на високо ценените тогава кожи от белки (Martes). Оттам хърватската дума за данък marturina произлиза от латинската дума martus (на хърватски: „куна“). Куната е парична единица в няколко славянски държави, най-вече в Киевска Рус и неговите наследници до началото на 15 век. Тя се равнява на 1/25, а по-късно на 1/50 сребърни гривни (официалната валута на Киевска Рус). Хърватската куна няма връзка с познатите славянски „крони“ („крона“ на хърватски език се превежда като kruna). През Средновековието много чужди валути са били използвани на територията на Хърватия, но независимо от това местната валута е била в употреба най-малко до 1018 година. Между 1260 г. и 1380 г. хърватските крале са секли сребърна монета, наречена banovac, на която е била изобразена белка. Отслабването на автономията на Хърватия в рамките на Хърватско-Унгарското кралство води до постепенното отмиране на тази валута.Хърватска куна // Valutnikursove.com

Идеята за куната се възражда отново през 1939 година, когато Хърватска бановина, тогава в пределите на Югославската монархия, планира да издаде своя валута.

През 1941 година, когато Хърватското революционно движение „Усташа“ формира Независимата хърватска държава, се въвежда и независима държавна валута – хърватска куна. Тази валута остава в обращение до 1945 година, когато тя, заедно с парите на комунистическите партизани, изчезва със създаването на Социалистическа федеративна република Югославия.

Настоящата куна е въведена на 30 май 1994 година, слагайки началото на преходния период от хърватски динар към куна, който приключва на 31 декември 1994 година с обменен курс 1 куна = 1000 динара.

Изборът на името куна било изпълнено с противоречия, тъй като валута със същото име е била използвана от Независимата хърватска държава. Скоро тези доводи били отхвърлени като неоснователни, тъй като куна се казвала и валутата на Хърватска бановина и Завнох (ZAVNOH). Друго предложение за име на новата валута е било kruna (крона), която да се дели на 100 banica (по името на жената на краля). Този вариант бил отхвърлен, тъй като се е смятало, че името е доста близко до това на монархическата крона на Австро-Унгария и не подхождало на републиканска валута. Преходът към новата валута бил плавен и противоречията бързо са били изгладени.

В самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна не се използвали нито куните, нито динарите. Вместо тях в употреба влязла нова валута крайненски динар, валидна до 1995 година, когато регионът отново попада в пределите на Хърватия.

Първоначално хърватската куна е била обвързана с германската марка, а по-късно с еврото. Дългосрочната политика на Хърватската национална банка е да поддържа стабилен курса на куната спрямо еврото.

Дългогодишна политика на Хърватската национална банка е да поддържа колебанията на обменния курс на куната спрямо еврото (или по-рано марката) в относително стабилен диапазон. От въвеждането на еврото през 1999 г. обменният курс между двете валути рядко се колебае в значителна степен, оставайки почти постоянен курс 7,5 куни към 1 евро. Хърватия се присъединява към Европейския съюз на 1 юли 2013 г. и към Механизма на обменните курсове на 10 юли 2020 г. при курс от 7,53450 куни за 1 евро. Куната е заменена с еврото на 1 януари 2023 г., след като са изпълнени предпоставките, тъй като първоначалната прогноза за стандартните четири години след присъединяването към Европейския съюз се оказва твърде кратка.

Банкноти и монети Банкноти Банкнотите са с деноминация от 5, 10, 20, 50, 100, 200, 500 и 1000 куни.

Банкноти в обращение от 28 декември 2009 година Изображение Стойност Размери Основен цвят Описание Дата на Лице Гръб Лице Гръб отпечатване пускане в обращение 5 куни 122 × 61 мм зелен Фран Кръсто Франкопани Петър Зрински Крепост в стария град Вараждин 7 март 2001 9 юли 2001 10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройствен план на град Мотовун 7 март 2001 18 юни 2001 20 куни 130 × 65 мм червен Граф Йосип Елачич Твърдината Елтц във Вуковар и Вучедолския гълъб 7 март 2001 16 август 2001 50 куни 134 × 67 мм син Иван Гундулич Старият град Дубровник 7 март 2002 25 ноември 2002 100 куни 138 × 69 мм червеникаво-кафяв Иван Мажуранич и Башчанската плоча Катедралата „Св. Вит“ в Риека 7 март 2002 3 юни 2002 200 куни 142 × 71 мм кафяв Степан Радич Стара сграда на военното командване Твърджа край Осиек 7 март 2002 12 август 2002 500 куни 146 × 73 мм маслинено зелено Марко Марулич Дворецът на Диоклециан в град Сплит 31 октомври 1993 31 май 1994 1000 куни 150 × 75 мм синкаво-сив Анте Старчевич Статуята на крал Томислав и Загребската катедрала 31 октомври 1993 31 май 1994 10 куни 126 × 63 мм зелен Юрай Добрила Арена Пула и градоустройственият план на град Мотовун 30 май 2004 24 май 2004

Монети Монетите са с номинал от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 липа, както и от 1,2 и 5 куни. Те са издадени в два варианта: единият с имена на растения или животни на хърватски език (през нечетните години), а другият с имена на растения или животни на латински език (през четните години).

Поради ниската си стойност монетите от 1 и 2 липа се използват рядко. През 2001 година Хърватската народна банка заявява, че няма намерение да изтегля от употреба монетите от 1, 2 и 5 липа.

Източници

Външни препратки Сайт на Хърватската народна банка

Категория:Валути, заменени от еврото Категория:История на Хърватия