Втората тихоокеанска война е конфликт на Чили (при поддръжката на Великобритания) срещу Перу и Боливия с цел овладяването на богатите на селитра чужди територии, поради което често е наричана и Селитрената война. Въоръженият конфликт трае от 1879 до 1883 г. Завоювайки господство по море, чилийците удържат победа и присъединяват желаните земи.
Предистория и причини Войната е свързана със стремежа на Чили да завладее находищата на селитра в перуанската и боливийската част на пустинята Атакама, които принадлежат на Чилийската селитрена компания.
Ход на военните действия През февруари 1879 г. войските на Чили нападат Боливия. Перу, която има договор за взаимопомощ с Боливия, влиза във войната през април същата година. Имайки превъзходство по море, чилийците към края на годината окупират боливийското крайбрежие и перуанската провинция Тарапака. Боливия на практика излиза от войната. През април 1880 г. чилийците блокират главното пристанище на Перу – Каляо, а през януари 1881 г. овладяват столицата Лима. Великобритания, получила монополно право върху износа на селитра, поддържа Чили. САЩ обещават поддръжка на другата воюваща страна.
Край на войната и последствия През юли 1883 г. чилийците нанасят още две поражения на перуанците, и на 12 юни правителството на Перу е принудено да подпише договор за предаването на Чили на провинция Тарапака. В резултат на окончателното примирие, сключено между Чили и Боливия на 4 април 1884 г. във Валпарайсо, последната губи областта Антофагаста и съответно и излаза си на море.
Вижте също „Уаскар“ – известен монитор, взел активно участие във войната.
Външни препратки Тихоокеанската война 1879 – 1883 в БСЭ книгата „Берег Боливии и США“
Категория:Войни Категория:История на Чили Категория:История на Перу Категория:Войни на Боливия Категория:Въоръжени сили на Чили Категория:Въоръжени сили на Перу Категория:1870-те в Южна Америка Категория:1880-те в Южна Америка