Свети великомъченик Евста́тий Плакида (, известен и като Евстатий Римски е християнски светец, великомъченик. Покровител е на ловците, а в католицизма е един от Четиринадесетте свети помощници. Паметта му се почита на 20 септември (3 октомври) от Източноправославната църква и на 20 септември от Римокатолическата църква. В агиографията е описван, като страдалец по Божия промисъл, когото Бог го възнаграждава щедро за високите му добродетели.
Житие Според преданията, Евстатий Плакида е много способен и успешен римски военачалник, сражавал се по времето на император Тит Флавий Веспасиан (79 - 81) и Траян (98-117). Приема християнство, след като по време на лов, между рогата на преследван от него елен, се появява образът на разпънатия Спасител. Исус Христос се обръща към него с: „Плакида, защо преследваш Мен, който искам твоето спасение?“. Евстатий се връща у дома и приема светото кръщение, заедно с жена си Теопистия и синовете си Агапий и Теопист, но известно време след това тяхното благополучие се прекратява, а започват и изпитания. Изгубват цялото си богатство и им измират всичките слуги. Приятелите на Плакида го изоставят в нещастието и той приема това много тежко. Заминава за Египет, и става обикновен работник за да прехранва семейството си, обаче и в бедността го преследват злополучия: разбойник отвлича жена му, а синовете му се изгубват в пустинята. Следват 15 години в мъки, лишения и труд. През цялото време той е далеч от семейството си и го смята за загинало, но по-късно се оказва, че са оцелели – овчари са спасили синовете му в пустинята и са ги отгледали като свои деца, а съпругата му успяла да се отърве от своя похитител.
Докато Евстатий е в Египет, в Рим се е възцарил император Траян. Той си спомня за бившия военачалник Плакида в търсене на избавител на столицата на империята от варварски нападения. Съумява да го издири и, като го приема с почести, го назначава за главнокомандващ на войската. След поражението на противника, Евстатий се завръща тържествено в Рим начело на римската армия и докато пътува натам открива своите синове сред римските войници, както и жена си, която прислужва във войската. Обаче междувременно Траян е наследен на трона от Адриан, а той решава да извърши тържествено жертвоприношения. Поканеният на празненствата Евстатий отказва да принесе жертва на езическите богове и открито обявява, че е християнин, заради което е лишен от военния си сан. Императорът осъжда Евстатий Плакида и семейството да бъдат хвърлени на арената на Колизеума за да бъдат разкъсани от лъвовете. За изумление на публиката зверовете не ги и докосват. Адриан заменя присъдата им с изгарянето им живи в нагорещена пещ, в която те приемат мъченическата си смърт.
Вижте също Свети Хуберт – католически светец от VIII век, покровител на ловците, който също има видение на елен с кръст между рогата. Триумф Дакия (римска провинция) Йов
Литература Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий Бончев. Гладкова О.В., Н.В.Герасименко, и Н.Чичинадзе, „Евстафий Плакида“ в: Православная энциклопедия. Том XVII, 2008, с.313-320. Alain Boureau, "Placido Tramite. La légende d'Eustache, empreinte fossile d'un mythe carolingien", в: Annales. Économies, Sociétés, Civilisations, vol.37, №o 4, 1982, p. 682-699 Catherine Talbotier, "La légende d’Eustache-Placide", в: e-Spania, №o 7, юни 2009. Външни препратки Житие на Свети великомъченик Евстатий Плакида Евстатий Плакида, в: „Православная Энциклопедия“
Категория:Четиринадесет свети помощници Категория:Християнски мъченици от Римската епоха Категория:Християнски светци от II век