Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 урежда статута на Източна Румелия след обединението ѝ с Княжество България.
Предистория Веднага след Съединението в началото на септември 1885 османското правителство струпва войски по границата с Източна Румелия и окупира Кърджали и Тъмръш. По съвета на част от министрите си и на Великите сили обаче султан Абдул Хамид II се въздържа от военна намеса в пловдивските събития. Усилията на турската дипломация да издейства възстановяване на стария статут на Източна Румелия чрез колективен натиск върху България от страна на Великите сили се провалят в края на октомври и началото на ноември, поради съпротивата на Великобритания и победата на българите в Сръбско-българската война. Опитът за изпращане на султански комисар в Пловдив в края на ноември е провален от енергичната съпротива на местните власти и с демонстрации на южнобългарското население. По британска инициатива през втората половина на декември комисарят по вакъфите Гадбан ефендиЯнчев В., Станев В., Вакъфският въпрос в съединена България (1885–1913) / Вакъфите в България, Университетско издателство "Св. Климент Охридски" София, 2020 ISBN 978-954-07-5098-9, стр. 236 предлага на правителството в София споразумение, с което османското правителство допуска обединението на Северна и Южна България в замяна на военно-политическо обвързване на Княжеството.
Съдържание Спогодбата е сключена през януари в Цариград между великия везир Кямил паша и българския външен министър Илия Цанов. Тя поставя княз Александър Батенберг начело на Източна Румелия за пет години или повече, в зависимост от това дали ще бъде преназначен от султана. Турските претенции за Бургас са отхвърлени, но окупираните Тъмръшко и Кърджалийско остават под пряка османска власт. Притиснато заради проточването на мирните преговори със Сърбия, правителството на Петко Каравелов се съгласява с правото на султана да изпраща войски в България при вътрешни размирици. Специална клауза регламентира военна взаимопомощ в случай, че някоя от двете страни бъде нападната.
Ревизия Условията на българо-турската спогодба са ревизирани от Великите сили с Топханенския акт, който отменя военните договорености и прави евентуални промени в управлението на Източна Румелия зависими от колективното съгласие на Русия, Австро-Унгария, Германия, Великобритания, Франция и Италия.
Източници
Вижте също Симеон Радев. Строителите на съвременна България. Том 1, Книга 6, IV. Турско-българско съглашение за Румелия (електронно издание на библиотека „Словото“)
Категория:История на България (1878 – 1918) Категория:Отношения между България и Османската империя Категория:Съединение на България