Светлана Йосифовна Алилуева (; ), родена СталинаБащиното фамилно име Сталина е сменено с майчиното Алилуева през септември 1957 г., в емиграция Лана Питерс (), е съветски филолог (кандидат на филологическите науки), преводач, мемоарист.
Известна е преди всичко като дъщеря на Й. В. Сталин, за чийто живот е оставила редица творби в жанра на мемоарите. През 1967 г. и 1986 г. емигрира от СССР в САЩ. До смъртта си през 2011 г. тя е последното оцеляло дете на Сталин.
Биография В СССР Светлана е дъщеря на съветския партиен и държавен ръководител Йосиф Сталин и втората му съпруга, Надежда Алилуева. Сталин се жени за Надежда Алилуева през 1919 г. Надежда се самоубива на 9 ноември 1932 г. Семейство Сталин има две деца. Синът им Василий (1921 – 1962) е военен летец през Втората световна война и заминава за фронта като капитан. Става генерал-майор (1946) и генерал-лейтенант (1950), командващ ВВС в Московския военен окръг. След смъртта на Йосиф Сталин е осъден и лежи в затвор 7 години. Приема фамилното име Джугашвили на Сталин (по рождение).
В детството по-голямо влияние върху Светлана оказва нейната бавачка Александра Андреевна, която преди това е работила в семейството на драматурга Николай Евреинов. // Литературная Россия.
На 15 август 1942 г. Уинстън Чърчил вижда Светлана в частните апартаменти на Сталин в Кремъл, описвайки я като „красиво червенокосо момиче, което целуна баща си прилежно, а той ме погледна с блясък в очите“.
Светлана завършва с отличие 25-то образцово училище в Москва, където учи през 1932 – 1943 г. След училище тя е щяла да влезе в Литературния институт, но баща ѝ не хареса нейния избор. Постъпва във филологическия факултет на Московския държавен университет „Михаил Ломоносов“, където учи една година. Тя се разболява, след което се връща в първи курс, но вече в Историческия факултет. Светлана избира да специализира в катедрата по нова и най-нова история, изучава Германия. Според спомените на И. Бружеставицки специализира в САЩ при професор Л. И. Зубок. Бружеставицки е учил с нея в същата група 3 години и споделя:И.М. Бружеставицкий и его „Воспоминания бывшего директора“ • И. Г. ВОРОБЬЁВА (IRINA VOROBIEVA) • РОИИ]
Завършва Историческия факултет на Московския държавен университет (1949 г.) и аспирантура в Академията на обществените науки при ЦК на КПСС. През 1954 г. защитава дисертация „Развитието на модерните традиции на руския реализъм в съветския роман“ и става кандидат на филологическите науки. Работила е като преводач от английски език и литературен редактор, превела е няколко книги, включително произведенията на английския философ-марксист Джон Луис.
Светлана има бурен живот. През 1942 г., на 16 години, се влюбва в 38-годишния съветско-еврейски режисьор Алексей Каплер. Сталин е изключително несъгласен с тази връзка и по-късно Каплер е осъден на 10 години изгнание в град, близо до Арктическия кръг, вероятно заради тази история.
През 1944 г., когато е 18-годишна, Светлана се омъжва за съученика на нейния брат Григорий Морозов, също евреин, от когото ражда сина им Йосиф (1945). По нейните признания, въпреки че баща ѝ обичал внучето, така и не пожелал да види съпруга ѝ. Бракът на Светлана и Григорий е разтрогнат през 1948 г. по разпореждане на Сталин.
През 1949 г. Светлана се омъжва за Юрий Жданов (син на партийния функционер Андрей Жданов), който осиновява сина от предишния ѝ брак. Ражда им се дъщеря Екатерина („Катя“, 1950). Синът Йосиф Алилуев по-късно завършва медицински факултет и работи като кардиолог. Публикувал е повече от 150 статии и монографии за болестите на сърцето. Никога не е давал интервюта и умира на 2 ноември 2008 г. в Москва.
След смъртта на Сталин в спалнята му охраната намира спестовна книжка, в която е имало 900 рубли и я предава на СветланаИ. А. Бенедиктов. До Сталин. М., 2010. С. 132.. След смъртта на баща си през 1953 г. Светлана Сталина работи като лектор и преводач в Москва. Нейното обучение е по история и политическа мисъл, предмет, който е била принудена да изучава от баща си, въпреки че истинската ѝ страст са литературата и писането. Тя работи в Института за световна литература, в сектора за изучаване на съветската литература от 1956 до 1967 г. Подобно на брат си променя името си, като през септември 1957 г. приема фамилията на майка си Алилуева.
В емиграция Пристига в Индия на 20 декември 1966 г., съпровождайки праха на своя граждански съпруг (съжител) Браджеш Сингх. На 6 март 1967 г. (един ден след 14-годишнината от смъртта на баща ѝ) Светлана помолва съветския посланик И. Бенедиктов да остане в Индия, но той настоява да се върне в Москва на 8 март и заявява, че тя повече няма да излезе от СССР. Това предизвиква бурен скандал. Още същия ден Алилуева отива в посолството на САЩ с паспорт и багаж и иска политическо убежище. Разрешение да напусне СССР ѝ дава Председателят на Министерския съвет на СССР и член на Политбюро на ЦК на КПСС Алексей Косигин (който преди това не ѝ позволява брак с индиеца) и тя емигрира. Индийското правителство се страхува от осъждане от страна на Съветския съюз, така че незабавно я изпраща от Индия в Рим.CIA Station Chief David Blee facilitated her exit. Когато полетът на Qantas пристига в Рим,Bowles, Chester. The Day Stalin's Daughter Asked for Asylum in the U.S., The Association for Diplomatic Studies and Training: Foreign Affairs Oral History Project, February 2013. Retrieved 13 May 2013. Алилуева веднага пътува по-далеч до Женева, Швейцария, където правителството ѝ урежда туристическа виза и тя получава валиден туристически статут, за да пребивава в тази страна в продължение на 3 месеца. Швейцарските власти са използвали всички необходими средства, за да я настанят на тайни места, да я изолират от обществеността и преди всичко да ѝ попречат да се среща с пресата. Именно през шестте седмици, които тя прекара в Швейцария, се решава съществена част от нейната съдбаJean-Christophe Emmenegger, Opération Svetlana: Les six semaines de la fille de Staline en Suisse, Slatkine, coll. «Études historiques», 2018, 416 p. (ISBN 978-2-05-102819-6, lire en ligne [archive]). Там Джордж Ф. Кенан идва да я намери, за да уреди формалностите по заминаването ѝ за Съединените щати, с помощта на американски и швейцарски адвокати. Алилуева по-специално договаря прехвърлянето на авторски права върху ръкопис, който тя е написала в Москва и взела със себе си. Този текст, автобиография, озаглавена „Двадесет писма до приятел“, е купен от нея в Швейцария от нюйоркското издателство „Harper & Row“ за голяма сума: 1,5 милиона долара. След това парите са преведени по сметки в Съединените щати чрез компании, базирани в ЛихтенщайнMartha Schad, La fille de Staline: Du Kremlin à New York, L'Archipel, 2006, pp. 242 – 244.. Алилуева отпътува за Съединените щати и на 21 април 1967 г. пристига в Ню Йорк, оставяйки големите си деца в СССР: Йосиф на 22 години и Екатерина на 17 г. На 26 април 1967 г. тя дава пресконференция, в която обяснява причините за емигрирането си.Гругман, Р.А. Светлана Аллилуева. Пять жизней, Ростов на Дону, издательство „Феникс“, 2012, стр. 283 – 392. ISBN 978-5-222-19440-9. По-късно Алилуева заявява:Колесник А. Хроника жизни семьи Сталина. Х., 1990.
Преместването на Запад и последвалото публикуване на нейната книга „Двадесет писма до приятел“ (1967), където Светлана си спомня баща си и живота в Кремъл, предизвиква световна сензация (според някои твърдения тази книга ѝ донася около 2,5 милиона долара. Както си спомня братовчедът на Светлана, Владимир Федорович Алилуев, тя написва първата си книга „Двадесет писма до приятел“ още в СССР; едно от копията на ръкописа е откраднато и предадено на съветския журналист Виктор Луис, който тайно пренася книгата на Запад и публикува откъси от нея в немското списание „Щерн“, като умишлено изопачава редица факти; книгата „Само една година“ е написана „под диктовката на опитни „специалисти“. Според него, оказвайки се на Запад, Светлана, както самата тя съобщава, веднага попада под строг контролИсточник // Труд, 28.02.2006.. Паричните дела на С. Алилуева в чужбина са успешни. Журналната версия на нейните мемоари „Двадесет писма до приятел“ е продадена на хамбургския седмичник „Der Spiegel“ за 480 хиляди марки, което, преведено в долари, възлиза на 122 хиляди (в СССР, според нейната племенница Надежда, Сталин ѝ оставя само 30 хиляди рубли). След като напуска родината си, Алилуева живее с парите, които спечелва като писател, и с дарения, получени от граждани и организации.
В книгата си „Само една година“ Светлана Алилуева описва, че ръкописът на книгата „Двадесет писма до приятел“ е отнесен от СССР в Индия по съвет на съпруга ѝ Браджеш Сингх с помощта на посланик Т. Каул през януари 1966 г. В същата книга тя приписва на баща си отговорността за масовото убийство в Катин.
Светлана Алилуева заживява в САЩ. Там през 1970 г. се омъжва за американския архитект Уилям Питърс (1912 – 1991), с когото има дъщеря Олга. След развода им през 1972 г. запазва новото си фамилно име Питърс и вече се представя като Лана Питърс. През 1978 г. става натурализиран гражданин на САЩ. През 1982 г. се установява във Великобритания и получава британско поданство. Там дава родената си в САЩ дъщеря Олга в квакерско училище-интернат. Самата тя започва да обикаля света.
Връщане в Съветския съюз Оказвайки се напълно сама, в края на ноември 1984 г., неочаквано за другите (както самата С. Алилуева пише в книгата „Книга за внучки“ по молба на сина си Йосиф), тя се появява в Москва с дъщеря си. Посрещната е с ентусиазъм от съветските власти и съветското ѝ гражданство веднага е възстановено. Но скоро настъпва разочарование. Алилуева не може да намери общ език нито със сина си, нито с дъщеря си, които е изоставила през 1967 г. Отношенията ѝ със съветското правителство се влошават. Тя се установява в Грузинската ССР – родината на баща си. Там живее в тристаен апартамент от подобрен тип, получава финансова помощ, специална сигурност и право да извика кола (черна „Волга“ постоянно дежури в гаража на Министерския съвет на Грузинската ССР, за да я обслужва). В Грузия Алилуева празнува 60-ия си рожден ден, който е отбелязан в помещенията на музея на Сталин в Гори. Дъщеря ѝ ходи на училище, ходи на конна езда. Учителите у дома преподават на Олга руски и грузински език. Но дори в Грузия Алилуева има много сблъсъци с властите и с бивши приятели.
Второ отпътуване на Запад След по-малко от две години с разрешение на съветския ръководител Михаил Горбачов напуска Съветския съюз, заминава отново в Съединените щати на 16 април 1986 г. и се отказва от съветско гражданство.
В САЩ Алилуева се установява в щата Уисконсин. От 1986 г. тя живее основно в САЩ и Англия от социални помощи. През септември 1992 г. се намира в старчески дом в Обединеното кралство. След това тя живее известно време в манастира „Св. Джон“ в Швейцария. През декември 1992 г. е видяна в Лондон в района на Кенсингтън-Челси. Алилуева изготвя документи за право на помощ, за да може след напускане на старческия дом да плати стая. Дъщеря ѝ Олга води самостоятелен живот в Портланд (щат Орегон).Телеведущая „КП“ Елена Ханга: „Как бежать из СССР, Светлане Аллилуевой подсказала моя мама“] // „Комсомольская правда“. През 90-те години на ХХ век прекарва известно време в Бристол, където става католичка през 1993 г. След това се връща в Уисконсин (САЩ), а после живее в Северна Калифорния.
През 2005 г. тя дава интервю за телевизионния канал „Россия“ за филма „Светлана Алилуева и нейните мъже“.
През 2008 г. Алилуева, която толкова дълго отказва да общува с журналисти, участва в 45-минутния документален филм „Светлана за Светлана“ (режисиран от Лана Паршина). По време на интервюто тя иска да откаже да говори на руски, позовавайки се на факта, че не е рускиня (баща ѝ е грузинец, а майка ѝ е дъщеря на германец и циганка). Но въпреки това най-вече тя е говорела на руски.Дочь Сталина Светлана АЛЛИЛУЕВА: „Я всегда ненавидела советскую Россию“] // „Комсомольская правда“.