Майкъл Рифатер

Майкъл (или Мишел) Рифатер (, р. 20 ноември 1924 г.; п. 27 май 2006 г.) е влиятелен френски литературовед, структуралист и семиотик, емигрирал в САЩ.

Биография Мишел Рифатер е син на парламентариста Камий Рифатер (1879 – 1964). Роден е в Бурганьоф, регион Лимузен в централна Франция. Следва Френска литература в Лион, след Втората световна война продължава в Сорбоната, където получава магистърска степен по класическа филология през 1947 г. През 1950 г. заминава за САЩ, където защитава в Колумбийския университет в Ню Йорк докторат през 1955 г., след което остава на основна работа там до края на академичната си кариера – доцент (1955), професор (1964), Бланш Нопф професор (1975) и почетен професор (1982 – 2004). Ръководител на департамента по френски от 1974 до 1983 г. Пенсионира се през 2004 г. и две години по-късно умира в дома си в Ню Йорк.

Докато е в Колумбийския университет, Рифатер осъществява пътувания като гост професор в Университета „Джонс Хопкинс“, Колеж дьо Франс, Йейлския университет, Харвардския университет, Градския университет на Ню Йорк и Пенсилванския университет.Mack Smith. Literary Realism and the Ekphrastic Tradition, Penn State Press, 2008, p.8.

Рифатер е президент на Семиотичното общество на Америка (1986)Списък с бившите президенти на Семиотичното общество на Америка на сайта на Обществото ..

От 1971 до 2000 г. е главен редактор на списание Romanic Review. През 2002 г. излиза специален брой на списанието, посветен на Рифатер, а сред авторите на броя са Антоан Компаньон, Юлия Кръстева, Мишел Божур, Франсоаз Мелцер, Мери Шоу и др.The Romanic Review, 93:1 – 2 (2002)..

Рифатер е почетен доктор на университетите в Клермон-Феран („Блез Паскал“) и Париж (Сорбоната).

Най-голяма популярност му носи книгата Semiotics of Poetry и понятията хипограма и силепсис.Johanne Prud’homme and Nelson Guilbert, Text Derivation , Signo.

Идеи Майкъл Рифатер работи по време на възхода на френския структурализъм. Днес обаче той се възприема главно в перспективата на теориите за читателския откликВж. Христов Т., „Майкъл Рифатер“ в Литературността, София; Алтера, 2009, с. 140 – 146..

В центъра на неговите изследователски интереси е самото явление 'литературност', за проучване на което той разработва свои концепции. Централна е идеята за 'интертекстуалност', а по-нататък неговите разбирания за 'силепсис'Riffaterre M., „La syllepse intertextuelle“, Poétique, 1979, n°40, p. 496 – 501; „Syllepsis“, Critical Inquiry, 1980, 6.4, p.625 – 38. и 'хипограма'. Силепсис е термин, който той приема да използва следвайки Жак ДеридаКато препраща към La Dissémination (р.249).. Според собствения му анализ „силепсисът се състои в разбиране на една и съща дума по два начина едновременно, като контекстуално значение и като интертекстуално значение“По-нататък той предлага първото да се нарича просто 'значение' (meaning), второто 'значимост' (significance), Syllepsis, p.637 – 8.. Функционирането на силепсиса се разкрива в три разновидности: опосредстващо – като скрита препратка към външен текст; вътрешнотекстово – когато един чужд текст е 'вграден' в разглеждания; допълващо – когато играе с противоречиви конотации и валоризации. Тези функции съответстват и на различна интертекстуалност. В много отношения анализът на силепсиса се открива в техниките на по-късния деконструктивизъм. Хипограмата е вербална структура, която предполагаемо оформя отвътре текстовете, окачествявани като 'поетически'. Нейното долавяне от читателя, успешно или не, определя съответно евентуалното възприемане на един текст като поетичен. Занимание на критика е изявяването на хипограмата чрез проследяване на употребените текстуалните средства. Ключовата роля на тази идея за работите на Рифатер до 1980 е била изтъкната от Пол де Ман De Man P., „Hypogram and Inscription: Michael Riffaterre's Poetics of Reading“, Diacritics, Vol.11, (Winter, 1981), No. 4, pp. 17 – 35., който посочва и нейни исторически измерения.

Библиография Le Style des „Pléiades“ de Gobineau, essai d'application d'une méthode stylistique (Стилът на „Плеядите“ на Гобино, очерк, демонстриращ един стилистичен метод), Genève, E. Droz, Paris, Minard, 1957, 239 p. (докторска дисертация) Essais de stylistique structurale (Изследвания по структурална стилистика), под редакцията на Даниел Дела, Paris: Flammarion, 1970, 365 p. (2 изд. – 1973, 3 изд. – 1975) Strukturale Stilistik, München, 1973. Ensayos de estilística estructural. Barcelona: Seix Barral, 1976. La Production du texte (Продуцирането на текстаОткъс: „За един формален литературноисторически подход“, сп. Литературата, кн.1 (1996) с.7 – 32.), Paris: Le Seuil, 1979, 284 p. Text Production, New York, 1983. La produzione del testo. Bologna: Il Mulino, 1989. Semiotics of poetry (Семиотика на поезиятаОткъс (р.114 – 163): Текстуална семиотика в сб. „Семиотика – Материята на мисълта“, София: Наука и изкуство / Отворено общество, 1991, с.63 – 121.), Bloomington/London 1978, Methuen 1980, Bloomington 1984. Sémiotique de la poésie, (превод от английски Жан-Жак Томас), Paris: Le Seuil, 1983, 253 p. Fictional truth (Правдоподобието), Baltimore: Johns Hopkins University Press, 1990, 137 p. L'intertextualité, intertexte, autotexte, intratexte (Интертекстуалност, интертекст, автотекст, интратекст) (заедно с Ханс-Георг Рупрехт), Toronto, 1984. Voyage (Пътуване), Paris, 1985.

За него Jonathan Culler, „Riffaterre and the Semiotics of Poetry“, in The Pursuit of Signs: Semiotics, Literature, Deconstruction, Cornell University Press, 1981, pp. 80 – 99.

Бележки

Външни препратки Библиография (archive.org); за статии в Romanic review (до 1989) Michael Riffaterre 1924 – 2006, некролог на Рифатер на сайта на Колумбийския университет Margalit Fox, Michael Riffaterre, 81, a Scholar of Literature at Columbia, Is Dead, некролог на Рифатер във в. „Ню Йорк Таймс“, 5 юни 2006 г.

Категория:Романисти (филология) Категория:Американски литературни теоретици Категория:Френски литературни теоретици Категория:Американски структуралисти Категория:Френски структуралисти Категория:Американски семиотици Категория:Френски семиотици Категория:Колумбийски университет Категория:Възпитаници на Лионския университет Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Доктор хонорис кауза на Парижкия университет Категория:Французи в САЩ Категория:Хора от Нова Аквитания Категория:Починали в Ню Йорк Категория:Починали от болестта на Алцхаймер