Кул Гали́ (; ; 1183-1236) е поет, водещ представител на средновековната литература на Волжка България. Почитан е и като древнобашкирски и древнотатарски поет.
Най-известното му произведение е „Кыйсса-и Йосыф“ („Сказание за Йосиф“), написано през 1233 г., което представлява художествена обработка на легендите от Стария завет и Корана за Йосиф и 12-те му братя. Текстът е добре познат сред тюркските народи в Поволожието, Урал, Кавказ и Сибир.
Няма много сведения за живота на Кул Гали. Роден е във Волжка България. Някои учени смятат, че е от башкирския род айле.
Първоначално учи в медресе, а после в Хорезъм. Дълги години обикаля културните центрове на мюсюлманския изток (Херат, Сирия, Йерусалим, Мека), живее в Биляр и Болгар, Алабуга, Нур-Сувар и Кашан. Има духовен сан молла.
Смята се, че е загинал през 1236 г. в Биляр по време на монголското нашествие. Съществува друга версия, че е оцелял при щурма и е починал през 1241 г. по естествени причини.
Категория:Волжки българи Категория:Поети Категория:Мюсюлмански духовници