ПРОГРАМА MOL
Описание Име MOL Продължителност 1963 – 1970 Националност САЩ Изпълнител USAF Производител Дъглас Еъркрафт Статус отменена Технически данни Екипаж 2 Дължина 21,92 m Диаметър 3,05 m Маса 14 476 kg Полезен товар 2700 kg Обем 11,3 m3 Обитаема 40 денонощия
Пилотирана орбитална лаборатория ( или съкр. MOL) – американска орбитална станция, част от програма за пилотирани космически полети на Министерство на отбраната на САЩ и USAF.
История През 1960 г. USAF решават да се разграничат от НАСА и да започнат разработването на собствени космически програми. Първата стъпка е вече направена още през 1957 г. Тогава USAF предлагат модифицирана версия на ракетоплана X-15, с който да бъдат осъществени орбитални космически полети. Новия ракетоплан наречен Х-15 В представлява удължена версия на X-15 и трябва да бъде изведен на околоземна орбита от модифицирана междуконтинентална балистична ракета SM-64 Навахо. През 1959 г. като втори етап в развитието на Програмата X-15 е конструиран по-съвършен орбитален апарат тип „глидер“, наречен X-20 Dyna-Soar. През 1963 г. започва разработването на Пилотирана орбитална лаборатория, проектирана основно за разузнавателно фотографиране и управлявана от двучленен екипаж.
Характеристики
Орбиталната станция се състои от Agena с екипировка монтирана в горивните и резервоари. Станцията трябва да бъде изведена на околоземна орбита от ракета-носител Титан 3. Екипажът ще я последва с модифициран космически кораб Джемини, нар. Джемини – В. Той е с отвор в топлинния щит, на дъното на капсулата, който ще служи за преминаване на астронавтите от кораба в станцията и обратно. През 1965 г. е конструирана уникална оптична система KH-10, позволяваща фотографиране от космоса на огромни площи от земната повърхност с изключителна резолюция и независимо от атмосферните условия. Бордова радиолокационна станция осигурява насочването на разузнавателната техника. За получаване на електроенергия се използват горивни клетки и соларни панели. Освен разузнавателна дейност е предвидена и възможността за унищожаване на сателити на вероятния противник. Продължителността на мисията е 40 денонощия. Разчетени са космически разходки с автономно придвижване. За целта е конструирана специална маневрена единица ( или съкр. AMU).
Астронавти
За осъществяване на военни разузнавателни орбитални полети, USAF извършват три селекции на астронавти. Обучението и тренировките са много натоварени. Провеждат се в експерименталната авиобаза Едуардс, Калифорния. Трите групи са популярни в САЩ с прозвището „секретните астронавти“ ().
Група USAF MOL-1 Първата селекция на USAF се провежда на 12 ноември 1965 г. В първата група попадат осем пилоти – шестима от USAF и двама от USN. Това са:
Майкъл Адамс Ричард Трули Албърт Крюз Джон Финли Ричард Лойър Лачлан Маклей Франсис Нюбек Джеймс Тейлър
Група USAF MOL-2 Втората селекция на USAF се провежда на 17 юни 1966 г. Обучението и тренировките започват веднага. Във втората група попадат пилотите:
Керъл Бобко Робърт Крипън Робърт Овърмайер Чарлс Фулъртън Хенри Хартсфийлд
Трима от тях са от USAF, а по един представител имат USN и USMC.
Група USAF MOL-3 Третата селекция на USAF се провежда на 30 юни 1967 г. В трета група влизат само пилоти от USAF. Това са:
Джеймс Абрахамсън Робърт Хирис Робърт Лоурънс Доналд Питърсън
След прекратяване на работите по Програмата MOL през 1969 г. част от подготвените пилоти са реселектирани от НАСА в нейната Група NASA-7. На 14 август 1969 г. в нея попадат Керъл Бобко, Робърт Крипън, Робърт Овърмайер, Доналд Питърсън, Ричард Трули, Чарлс Фулъртън и Хенри Хартсфийлд.
Полети
Първият и единствен безпилотен суборбитален космически полет по програмата е осъществен на 3 ноември 1966 г. в 13:50:42 UTC. Ракетата – носител Титан IIIC и космическия кораб Джемини 2 извършват 33-минутен полет. За капсулата Джемини 2 това е втори изпитателен полет след първия на 19 януари 1965 г. Изстрелването е осъществено от космодрума на НАСА Джон Ф. Кенеди в Кейп Канаверъл, Флорида. По-нататък Програмата MOL се движи по следния график:
1 декември 1970 г. – непилотиран орбитален полет на комплекса Титан 3М/Джемини – В; 1 юни 1971 г. – втори непилотиран орбитален полет на комплекса Титан 3М/Джемини – В; 1 февруари 1972 г. – първи пилотиран полет с екипаж Албърт Крюз и Джеймс Тейлър; 1 ноември 1972 г. – втори пилотиран полет; 1 август 1973 г. – трети пилотиран полет; 1 май 1974 г. – четвърти пилотиран полет с екипаж от USN Ричард Трули и Робърт Крипън; 1 февруари 1975 г. – Последна пета мисия по Програмата MOL.
Екипажите за втората, третата и последната мисия по Програмата MOL не са определени от USAF, защото програмата е прекратена. По регламент USN получават една мисия по избор (без първата) с изцяло техен екипаж. Така че флотът избира четвъртата мисия и утвърждава участниците в нея. Всички планирани стартове от 1970 г. насетне трябва да се осъществят от авиобазата Ванденберг в Калифорния.
Край на програмата НАСА вижда в проекта Пилотирана орбитална лаборатория конкуренция и започва проучвания на собствени проекти за орбитални станции. Освен това поради ограничени ресурси, USAF започват да изостават от графика на програмата. Военните действия във Виетнам поглъщат огромни средства и военновъздушните сили не са в състояние да развиват програмата. През 1969 г. всички мероприятия са спрени, след като за четири години са похарчени около 3 млрд. долара. През 1970 г. Програмата MOL е прекратена от Президента на САЩ Ричард Никсън. Неговите мотиви са забавянето на разработките и двойно надхвърления бюджет. Според американската администрация проектът е морално остарял и шпионски спътници без екипаж могат да вършат същата работа на много по-ниска цена. Действително в средата на 70-те години уникалното оптично устройство KH-10 е монтирано на шпионски сателит от ново поколение KH-11 Kennan и показва удивителни резултати. Интерес представлява и фактът, че малко по-късно в СССР също е разработена разузнавателна орбитална станция Алмаз, но през 1977 г. проектът е закрит като безперспективен. Програмата MOL е последния сериозен опит на USAF да се пребори със зависимостта си от НАСА и да развива собствени пилотирани космически програми за своите цели.
Галерия
Вижте също Алмаз X-15
Източници
Slayton, Donald K. „Deke“; Cassutt, Michael (1994). Deke! U.S. Manned Space: From Mercury to the Shuttle (1st ed.). New York: Forge (St. Martin's Press). p. 249. ISBN 0-312-85503-6. OCLC 29845663. „Suits for Space Spies“. Посетен на 12 февруари 2011. Gemini-B Spacecraft. Посетен на 12 февруари 2011. „NOVA: Astrospies“. PBS. Посетен на 13 октомври 2011. Almaz Military Space Station Program. Посетен на 12 февруари 2011.
Външни препратки NASA Archives on MOL Посетен на 13 октомври 2011. Wade, Mark (April 18, 2004). MOL. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 23 април 2004. presentation on the Gemini 2 and the Manned Orbiting Laboratory spacecraft on display at the Air Force Space and Missile Museum Gemini B – MOL Mockup – Titan III Test Flight 11-03-1966 Mission Report PBS Nova – Astrospies television media
Категория:Космически програми на САЩ Категория:Орбитални станции