Дейотар (, Deiotaros Philorhomaios, „Дейотар Римски приятел“, ; * ок. 105 пр.н.е., † 40 пр.н.е.) е тетрах на толистобоите в Галатия в Мала Азия и получава заради важната си роля във войните в Азия от римския сенат кралската титла и владението над Малка Армения през 63 пр.н.е./62 пр.н.е.
Биография
Той служи първо на римските военачалници Луций Корнелий Сула, Публий Сервилий Вация, Луций Лициний Мурена, Луций Лициний Лукул и Гней Помпеий Магнус във войните в Азия и получава титлата крал на Малка Армения.
Дейотар е във връзка с младия Катон, Помпеий, Гай Юлий Цезар, Марк Лициний Крас, братята Марк Тулий Цицерон и Квинт Тулий Цицерон, Марк Юний Брут.
През гражданската война между Помпей и Цезар той се включва със своята войска (XXII Дейотаров легион, Legio XXII Deiotariana) към Помпей и му помага с шестстотин конници, но се разделя от Помпей след битката при Фарсала и се връща обратно в Галатия, където е нападнат от Фарнак II.
През 47 пр.н.е. Дейотар помага на Гай Юлий Цезар във войната му против Фарнак II. Затова Цезар го помилва, признава кралската му титла и му връща голяма част от териториите. Цезар тогава известно време е в двора на Дейотар в Луцеиум. През 45 пр.н.е. в Рим Цезар, под влиянието на Брогитар и Кастор, зетьовете на Дейотар, обвинява Дейотар, че искал да го убие по време на престоя му в Луцеиум. Цицерон поема защитата му и Цезар се отказва от процес. Дейотар обаче убива от отмъщение родителите на Кастор.
Марк Юний Брут отива при него и го печели за заговора против Цезар. Той изпраща своя военачалник Аминта в Гърция, да помага в битката при Филипи. Дейотар след загубата на заговорниците отива на страната на победителите Октавиан и Марк Антоний, приетт е дружелюбно и остава притежател на всичките си земи.
Фамилия Дейотар е женен за Стратоника и има конкубина Електра. Той е баща на: Дейотар (II) (Филопатор ?), помага на баща си през 51 пр.н.е. и е убит през 43 пр.н.е. дъщеря, омъжена за Брогитар, тетрах на трокмите, убит 47 пр.н.е. дъщеря, омъжена за Кастор Таркондарий, тетрарх на тектозагите дъщеря, омъжена за Аминта, тетрарх на трокмите, цар на Галатия 37 – 25 пр.н.е.
Източници Цицерон: Rede für König Deiotarus. Hrsg. von Hans-Joachim Glücklich. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1988, ISBN 3-525-71613-3. Дион Касий, xli. 63, xlii. 45, xlvii. 24, 48, xlviii. 33. Altay Coşkun, „Amicitiae und politische Ambitionen im Kontext der causa Deiotariana (45 v. Chr.)“, in: Coşkun, A. (Hg.): Roms auswärtige Freunde in der späten Republik und im frühen Prinzipat, Göttingen 2005, S. 127 – 154. Hans-Joachim Glücklich, Ciceros Rede für König Deiotarus. Interpretation und Unterrichtsvorschläge. Vandenhoeck & Ruprecht, Göttingen 1988, ISBN 3-525-25643-4. Théodore Reinach, Un descendant de Déjotarus, dans Revue celtique, Paris, 1901, tome XXII, p. 1 – 8.
Външни препратки Rede Ciceros Pro rege Deiotaro (на латински и английски превод) W. Smith, Dictionary of Greek and Roman Biography and Mythology, Deiotaros , v. 1, page 954
Галатия Категория:Келти Галатия