Самюел Лангхорн Клемънс (), широко известен с литературния си псевдоним Марк Твен (Mark Twain //), е американски писател, журналист и хуморист.
Най-известен е със своя роман „Приключенията на Том Сойер“ и неговото продължение „Приключенията на Хъкълбери Фин“, често нареждани сред великите американски романи.
В началото на XX век Твен е смятан за „най-големия американски хуморист на своето време“, а Уилям Фокнър го нарича „бащата на американската литература“. Години по-късно Ърнест Хемингуей ще напише: „Цялата съвременна американска литература произхожда от една книга на Марк Твен, наречена „Хъкълбери Фин“.
Любопитен факт е, че писателят е роден и умира в години на появата на Халеевата комета.
Биография Ранни години Самюел Лангхорн Клемънс е роден във Флорида, малко градче в щата Мисури, САЩ на 30 ноември 1835 година. Баща му Джон Маршал Клемънс (11 август 1798 – 24 март 1847) произлиза от стара робовладелска фамилия, преселила се във Вирджиния от Корнуол, последователно е прокурор, търговец и мирови съдия. Майка му е Джейн Ламптън Клемънс (18 юни 1803 – 27 октомври 1890).
Твен е 6-то от общо 7 деца. Само 3-ма от братята и сестрите му доживяват до зряла възраст: Орайън (17 юли 1825 – 11 декември 1897), Хенри, починал при експлозия на кораб (13 юли 1838 – 31 август 1858), и Пемела (19 септември 1827 – 31 август 1904). Сестра му Маргарет (31 май 1830 – 17 август 1839) умира, когато Твен е на 3 години, а брат му Бенджамин (8 юни 1832 – 12 май 1842) умира 3 години по-късно. А брат му Плезант умира 6 месеца след раждането си. Твен се ражда 2 седмици след най-голямото приближаване на Халеевата комета до Земята.
Когато Самюел е четиригодишен, семейството му се премества в Ханибал, пристанище на река Мисисипи в щата Мисури. От спомените за детството си в това градче Марк Твен черпи вдъхновение за измисления Сейнт Питърсбърг от „Приключенията на Том Сойер“ и „Приключенията на Хъкълбери Фин“. По това време в Мисури робството още не е премахнато и Твен се запознава добре с него, като по-късно то е сред основните теми в творбите му.
През март 1847 г. бащата на Самюел Клемънс умира от пневмония и той трябва да започне работа като словослагател. През 1851 г. започва да пише статии и хумористични разкази за местния вестник Ханибал Джърнал, който е собственост на по-големия му брат Орайън. Когато става на 18, Самюел напуска вестника и работи като печатар в Ню Йорк, Филаделфия, Сейнт Луис и Синсинати. Той става профсъюзен член, а след работа се самообразова в обществените библиотеки, където намира по-широка информация, отколкото в училище.
През 1857 г. Самюел Клемънс се завръща в Мисури. По време на пътуване до Ню Орлиънс лоцманът на парахода го вдъхновява да стане лоцман по река Мисисипи. По-късно самият той пише, че по това време лоцманите по реката имат по-висок престиж и авторитет от капитаните на параходи, а и заплащането им е много високо – 250 долара месечно (около 73 хиляди долара от 2011). Те трябва да познават подробно течението на постоянно променящата се река, за да могат да спират в стотиците пристанища и обикновени кейове. В продължение на две години Клемънс изучава дългото над 3000 km течение на реката преди да получи лиценза си за лоцман през 1859 г.
По време на обучението си Самюел убеждава по-малкия си брат Хенри и той да стане лоцман. Хенри загива на 21 юни 1858 г. при експлозията на парахода „Пенсилвания“. По-късно Марк Твен пише, че е сънувал смъртта му месец по-рано, което дава начало на интереса му към парапсихологията. Той става един от първите членове на Дружеството за психически изследвания. Смъртта на брат му се отразява тежко на Самюел, който до края на живота си се самообвинява за нея. Той продължава да работи като лоцман до избухването на Гражданската война през 1861 година, когато свободното движение по реката е прекратено.
Пътувания През 1861 г. Самюел Клемънс заминава на запад заедно с брат си Орайън, който е назначен за секретар на Джеймс Ний, губернатор на Невада. Те пътуват повече от 2 седмици с дилижанс през прериите и Скалистите планини и посещават мормонската общност в Солт Лейк Сити. Това пътуване вдъхновява пътеписа „Roughing It“ и осигурява материал за разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“ („The Celebrated Jumping Frog of Calaveras County“). Пътуването приключва за Самюел в сребърните мини на Вирджиния Сити в Невада, където започва да работи. Не успява в това начинание и си намира работа в местния вестник Териториъл Ентърпрайс. Тук той за първи път използва псевдонима Марк Твен, с който ще остане известен – на 3 февруари 1863 година той подписва с него хумористичния пътепис „Letter From Carson – re: Joe Goodman; party at Gov. Johnson's; music“. Клемънс взима псевдонима от друг писател, Исая Селърс, който вече се подписвал с него. С възгласа „Mark Twain!“ моряците по Мисисипи предупреждават за опасно спадане на водите до минимума, необходим за речното корабоплаване.
През 1864 г. Твен се мести в Сан Франциско, където продължава да се занимава с журналистика. Тук той се запознава с други писатели като Брет Харт, Артимъс Уорд и Дан Декил. Първият голям литературен успех за Марк Твен идва с публикуването на разказа „Знаменитата скачаща жаба от окръг Калаверас“, излязъл в нюйоркския седмичник „Сатърди Прес“ на 18 ноември 1865 г. Разказът е толкова забавен, че вестници и списания от цялата страна бързат да го препечатат. Година по-късно Твен пътува за Сандвичевите острови (днешните Хаваи) като репортер на вестник Сакраменто Юниън. Пътеписите му стават популярни и се превръщат в основа на първите му публични беседи.
През 1867 г. местен вестник спонсорира пътуването на Марк Твен до Средиземноморието. По време на това пътешествие той пише поредица писма, които по-късно издава като „Глупаци в чужбина“ („The Innocents Abroad“, 1869), в която са осмени и американците, и европейците с типичните им предубеждения едни към други. По време на пътуването авторът се запознава с бъдещия си шурей Чарлс Лангдън.
Брак и деца Чарлс Лангдън показва на Твен снимка на сестра си Оливия и по-късно писателят твърди, че се влюбва в нея от пръв поглед. През 1868 г. двамата се срещат, сгодяват се година по-късно и се женят през февруари 1870 г. Оливия произхожда от „богато, но либерално семейство“ и чрез нея Твен се запознава с аболиционисти, „социалисти, принципни атеисти и борци за правата на жените и за социално равенство“. Сред тях са писателката Хариет Бичър Стоу, която е негова съседка в Хартфорд, общественикът Фредерик Дъглас и утопистът Уилям Дийн Хоуелс, с когото стават приятели за цял живот.
През 1869 – 1871 г. семейството живее в Бъфало, щата Ню Йорк, където Марк Твен ва строежа на собствената си къща (през 1927 година тя е спасена от разрушаване от местната общественост и е превърната в музей на писателя). Докато живеят там, Оливия ражда три дъщери: Сузи (1872 – 1896), Клара (1874 – 1962) и Джийн (1880 – 1909). Бракът на Твен и Оливия трае до смъртта на Оливия през 1904 година.е съсобственик в местния вестник Бъфало Експрес и работи там като редактор и журналист. Първото им дете Лангдън умира на 19 месеца от дифтерия. През 1871 година Твен се мести със семейството си в Хартфорд, където през 1873 г. започ
По време на 17-годишния си престой в Хартфорд (1874 – 1891) Твен създава и публикува най-известните си произведения, сред които „Приключенията на Том Сойер“ („The Adventures of Tom Sawyer“, 1876), „Принцът и просякът“ („The Prince and the Pauper“, 1881), „Животът по Мисисипи“ („Life on the Mississippi“, 1883), „Приключенията на Хъкълбери Фин“ („Adventures of Huckleberry Finn“, 1884) и „Един янки в двора на крал Артур“ („A Connecticut Yankee in King Arthur's Court“, 1889).
Твен предприема второ пътуване в Европа, описано в книгата от 1880 година „A Tramp Abroad“. Обиколката му включва престой в Хайделберг от 6 май до 23 юли 1878 година и посещение в Лондон.
Наука и технологии Твен е очарован от науката и научните изследвания. Става близък приятел на Никола Тесла и двамата прекарват много време заедно в лабораторията на Тесла.
Твен патентова 3 изобретения, като едното от тях е заместител на тирантите, а другото – историческа игра с любопитни факти. Най-голям търговски успех има самозалепващият се албум за изрезки (изрезките само трябвало да се намокрят преди да се залепят).
Книгата му „Един янки в двора на крал Артур“ разказва за пътешественик във времето, който представя модерни технология на Англия от времето на крал Артур. Този тип истории по-късно става шаблонен за научнофантастичния поджанр Алтернативна история.
През 1909 г. Томас Едисон посещава Твен в дома му в Рединг, Кънектикът, и го заснема. Част от филма е използван в късометражния филм „Принцът и просякът“ (1909).
Финансови затруднения Твен печели значителна сума пари чрез писане, но пропилява голяма част от тях чрез лоши инвестиции, най-вече в нови изобретения. Особено скъпо (300 000 долара, които в днешно време са приблизително 7,5 млн. долара) му струва изобретяването на нова машина за печатане, която се повреждала прекалено често. Преди да може да бъде усъвършенствана, бил изобретен линотипът. Така Твен губи не само повечето пари, спечелени чрез писане, но и голяма част от наследството на съпругата си.
Твен губи пари и заради издателската си къща, която има първоначален успех благодарение на издаването на мемоарите на Юлисис Грант, но впоследствие губи много, издавайки биографията на папа Лъв XIII. От нея са продадени по-малко от двеста екземпляра.
Новите творби на Твен заедно с беседите му и помощта на приятели му дават възможност да си възвърне финансовата стабилност. През 1893 г. започва 15-годишното му приятелство с Хенри Хътълсън Роджърс, президент на „Стандарт Ойл“. Първоначално Роджърс прави акт на Твен за банкрут. След това прехвърля авторските права на Оливия, за да не могат кредиторите му да ги придобият. Накрая Роджърс поема пълния контрол върху парите на Твен, докато не било платено на всички кредитори. През 1894 г. Твен започва световно пътешествие, на което изнася своите беседи, за да се издължи на кредиторите си, въпреки че нямал законово задължение за това. Обикаля Нова Зеландия, Австралия, Индия и Южна Африка. По време на това пътуване дъщеря му Сузи умира от менингит. Завръща се в Америка с необходимите пари през 1900 г.
Последни години Твен преминава през период на голяма депресия, която започва през 1896 г., когато Сузи умира. През 1904 г. умира Оливия, а Джийн на 24 октомври 1909 г. Внезапно умира и Хенри Роджърс на 20 май 1909 г.
През 1906 г. Твен започва да пише своята автобиография в сп. „Норт Америкън Ривю“, публикувана посмъртно през 1924 г. През април същата година научава, че приятелката му Ина Кулбрайт е загубила почти всичко, което притежава, при земетресението в Сан Франциско и се съгласява да бъдат продадени няколко негови портрета с автограф, като парите отиват за нея. След това Джордж Уортън Джеймс посещава Твен в Ню Йорк и му прави още няколко портрета. Твен твърди, че 4 от тях са сред най-добрите портрети, които са му правени.
През 1907 г. Оксфордският университет му присъжда званието доктор хонорис кауза.
През 1909 г. Твен казва:
Оказва се, че е предсказал смъртта си.Откъде идва псевдонимът на Марк Твен?, dariknews.bg, 29.12.2024 г. Предсказанието му се сбъдва – Твен умира от сърдечен удар на 21 април 1910 г. в Рединг, Кънектикът ден след най-близкото разстояние на кометата до Земята. Американската пощенска служба издава пликове „Марк Твен и Халеевата комета“ на 4 декември 1985 г.
Когато научава за смъртта му, президентът Тафт казва: „Марк Твен даде радост – истинска интелектуална наслада – на милиони и творбите му ще продължават да дават такава наслада на милиони... Неговият хумор бе американски, но той бе толкова ценен и от англичаните, и от хората от други страни, както и от своите сънародници. Той е неразделна част от американската литература“.