„Люлека ми замириса“ е стихосбирка на Иван Вазов.
Състои се от 3 раздела: „I. Образи и видения“, „II. Под Амбарица“ и „III. Трендафилите“.
Стихосбирката излиза между 20 и 26 ноември 1919 г. със следния послеслов:
Стихосбирката е първото публично заявление за късната любов на Вазов към Евгения Марс, което намира продължение и в последната стихосбирка на автора „Любов и природа“ от 1921 г.Неопознатата Вазова вдъхновителка , Живка Симова, slovo.bg
Художественото оформление на стихосбирката прави Николай Райнов в модерния за времето стил сецесион. Положителни отзиви за книгата дават Димо Кьорчев (в. „Свобода“, 1919) и Васил Пундев в („Златорог“, 1920), но като цяло тя остава встрани от литературната критика и интересът към нея е слаб.За любовния дискурс в „Люлека ми замириса“ от Иван Вазов, Живка Симова, liternet.bg
Източници
Външни препратки Стихосбирката Люлека ми замириса в Литернет Стихосбирката Люлека ми замириса в "Литературен клуб"
Категория:Литература след Освобождението Категория:Стихосбирки на Иван Вазов Категория:Книги от 1919 година