Кризата с американските заложници в Иран (, Окупация на американското посолство) е дипломатическа криза между Иран и САЩ, по време на която 66 американци са държани заложници за 444 дни – от 4 ноември 1979 до 20 януари 1981, след като група ислямистки студенти и активисти окупират американското посолство в Техеран в подкрепа на Иранската революция.www.historyguy.com
Непосредствената причина за окупацията на американското посолство е фактът, че президентът Картър позволява на сваления бивш владетел на Иран Шах Реза Пахлави да бъде приет в болница в САЩ за медицинско лечение. В Иран това се приема като опит на Шах Реза Пахлави да се върне на власт, подкрепян от САЩ. Последвалата криза проваля президентството на Картър и създава ситуация близка до война, враждебност между Иран и САЩ, която продължава и до днес.
Кризата достига кулминация, когато след неуспешни опити за преговори, САЩ предприема военна спасителна операция. Операция „Eagle Claw“ завършва неуспешно на 24 април 1980 г. Жертвите са осем американски военнослужещи, един цивилен иракчанин, два военни самолета са унищожени след сблъсък. На 27 юли 1980 г. бившият шах умира. Последвалото нахлуване в Иран от Саддам Хюсеин предизвиква иранското правителство да влезе в преговори със САЩ, с Алжир като посредник. Заложниците са освободени ден след посписването на Алжирското споразумение, минути след като новият президент Роналд Рейгън полага клетва.
Предистория Президентство на Картър След войната във Виетнам САЩ разчитат на регионални сили като Иран за защита на глобалните им интереси. През периодът 1973 – 1978 г. Иран изразходва 19 млрд. $ от националното нефтено богатство за закупуване на американски оръжия с аргумент, че трябва да се отбранява от врагове като Ирак, Съветския съюз и местните радикални организации.
Така Иран създава най-силната армия в Персийския залив, но недоволството на обществото нараства. През 1978 година в Иран има демонстрации, бунтове и стачки, по време на които президентът Картър продължава да подкрепя шахът. Има опити да се преодолеят антиамериканските настроения и да се стабилизира ситуацията, като се търсят нови връзки с иранското правителство за продължаване на военното сътрудничество. В администрацията на президентът Картър се сблъскват няколко идеи. Съветникът по въпросите на националната сигурност Збигнев Бжежински има идея за инсцениране на преврат от страна на иранската армия. Държавният секретар Сайръс Ванс, подкрепян от американския посланик в Техеран Уилиям Съливан, отхвърля идеята с аргументите, че това е в противоречие с външната политика на Картър и че такова мащабно мобилизиране на иранската армия е невъзможно.
В Иран е назначено цивилно правителство и на 16 януари 1979 г. шахът заминава за Египет, минава през Мароко и Бахамските острови до Мексико. Първоначално САЩ не желае да приеме шахът, заради антиамериканските настроения в Иран. Въпреки това, на 22 октомври 1979 г., САЩ позволяват на шаха, който е болен от рак, да постъпи в болница в Ню Йорк, след натиск от страна на влиятелни фигури, включително бившия държавен секретар Хенри Кисинджър и Дейвид Рокфелер. Служителите в посолството в Техеран предупреждават, че такъв ход ще засили протестът срещу американците в Иран. www.unc.edubooks.google.bg
Точно допускането на Шах Реза Пахлави в САЩ предизвиква още по-силни антиамерикански настроения в иранските революционери и създава слухове за подкрепян от САЩ военен преврат и евентуално завръщане на шаха. САЩ отказват да влязат в директен контакт с революционния лидер аятолах Хомейни, който е в изгнание в Париж от 15 години.
Мохамед Реза Пахлави През февруари 1979 г. Реза Шах Пахлави е свален от власт чрез революция. В продължение на няколко десетилетия САЩ са съюзници с шаха. По време на Втората световна война съюзническите сили Великобритания и Съветския съюз в операция „Съгласие“ окупират Иран и принуждават Реза Шах Пахлави да абдикира в полза на сина си Шах Реза Пахлави. Те се опасяват, че Реза Шах Пахлави цели да се съюзи с нацистка Германия по време на войната.
Причина за това е Декларацията за Неутралитет на Реза Шах Пахлави, с която отказва иранската територия да се използва за обучения или транспортен коридор за доставка на оръжия на Съветския съюз за борба с Германия. Заради важността на Иран за победата на войната, Уинстън Чърчил го нарича „Мостът на победата“.
До 1950 г. шахът води борба за власт с премиера Мохамед Mосадех, който е потомък на предходната монархия, династията Каджар. През 1953 г. британските и американските шпионски агенции помагат на иранските монархисти да свалят правителството на Mосадех чрез военен преврат с кодово име Операция Аякс и помагат на шаха да се върне на власт. Шахът се обявява за абсолютен монарх с цел поемането на пълен контрол над правителството, за да възстанови реда. Той се превръща във верен антикомунистически съюзник на САЩ и в стълб на американското влияние в Средния Изток. O'Reilly, Kevin (2007). Decision Making in U.S. History. The Cold War & the 1950s. Social Studies. p. 108books.google.bgIran by Andrew Burke, Mark Elliott, p. 37
Анти-демократическият преврат е „критично събитие в следвоенната история на света“, той заменя иранската пост-монархическата, местна и светска парламентарна демокрация с абсолютна монархия. Подкрепата на САЩ и финансирането на шаха продължават и след преврата. През 1957 г. с помощта на ЦРУ шахът създава САВАК – тайна полицейска организация, която да потиска опозицията и да тероризира населението. САВАК, символът на полицейската държава на шаха, извършва многобройни актове на насилие, които съществено допринасят за обединяването на значителна група срещу монархът и неговият спонсор САЩ. През следващите десетилетия тази чужда намеса, заедно с други икономически, културени и политически проблеми, като например потъпкването на гражданските права, инфлацията, безработицата, обединяват опозицията срещу шаха и водят до свалянето му от власт. news.bbc.co.uknews.bbc.co.uk
Подготовка Превземането на американското посолство първоначално е планирано за септември 1979 г. от Ибрахим Асгхарзадех, студент по това време. Той се консултира с ръководителите на ислямски асоциации в основните университети в Техеран. Кръщават тяхната група Мюсюлмански студенти последователи на линията Имам. Асгхарзадех по-късно казва, че е имало пет студенти на първата среща, двама от които (включително иранския президент (2005 г. – 2013 г.) Махмуд Ахмадинежад, въпреки че това твърдение е било отречено от иранското правителство) искат целта да бъде съветското посолство. Но другите двама, Мирдамади и Хабиболах Битараф, подкрепят Асгхарзадех, който избира целта да бъде САЩ. „Нашата цел беше да възразим срещу американското правителство като отидем до тяхното посолството и го окупираме в продължение на няколко часа“, казва Асгхарзадех. „Изразяването на нашите възражения от окупираната територия ще разпространи нашето послание към света по много по-твърд и ефективен начин.“ www.theatlantic.com Мирдамади заявява пред интервюиращия, „ние имахме намерение да задържим дипломатите в продължение на няколко дни, може би една седмица, но не и повече“. Molavi, Afshin, The Soul of Iran, Norton, (2005), p. 335 Говорител на иранските студенти по време на кризата, заявява, че тези, които отхвърлят плана на Асгхарзадех не са участвали в последвалите събития. www.irannegah.com
Ислямистките студенти използват опита от неотдавнашната революция, по време на която посолството на САЩ е окупирано за кратко. Те са подкрепяни от полицията, която отговаря за охраната на посолството и на ислямските революционери. www.google.bg Според групата и други източници на информация Хомейни не е знаел предварително за плана. Ислямистките студенти са искали да го информират, но според Марк Боудън, аятолах Мусави Кхоейниха ги убеждава да не го правят. Кхоейниха се страхува, че правителството ще използва полицията, за да изгони студентите. Хомейни назначава временно правителство и така той се съгласява с желанието им да възстановят реда. www.google.bg
Основна част от Ислямската революция е пропаганда и демонстрации срещу САЩ и срещу президента Джими Картър. След влизането на шаха в САЩ, Хомейни призова за антиамерикански улични демонстрации. На 4 ноември 1979 г., една такава демонстрация, организирана от иранските студентски съюзи, верни на Хомейни, се осъществява в посолството на САЩ.
Превземане на Американското посолство Около 06:30 ч. на 4 ноември 1979 г., подстрекателите събират между 300 и 500 избрани студенти, след това станали известни като Мюсюлмански студенти последователи на линията Имам, и ги запознават с бойния план. Дават метални ножици на студентка, за да ги скрие под нейната чадра и да пререже веригите на вратите на посолството. Първоначално студентите възнамерявали да направят само символична окупация, да разпространят изявление в пресата и да си тръгнат, когато охраната се появи, за да разпръсне демострацията. Но когато става ясно, че охраната няма да използва смъртоносна сила, а само сълзотворен газ, и че отвън се е събрала голяма гневна тълпа, за да подкрепя окупаторите, намеренията им се променят. www.google.bg
Заложници През първите няколко дни, много души от персонала на посолството, сред които има и офицери на ЦРУ под прикритие, които успяват да се измъкнат или не са били в посолството по време на окупацията, биват заловени от ислямистите. Шест американски дипломати успяват да избягат и намират убежище в канадското и шведско посолство в Техеран за три месеца. Съвместна тайна операция на 28 януари 1980 г. на канадското правителство и ЦРУ успява да ги изведе от Иран с помощта на канадски паспорти, прикривайки ги като канадския филмов екип. www.google.bg
В резултата на окупацията 66 души са взети като заложници – 63-ма са заловени в посолството, а 3-ма – в Министерството на външните работи на Иран. Трима от заложниците са оперативни работници на ЦРУ. www.google.bg Тринадесет заложници (жени и афроамериканци) са освободени в периода 19 – 20 ноември 1979 г., а един е бил освободен на 11 юли 1980 г. Петдесет и двамата останали заложници, издържат 444 дни в плен до тяхното освобождаване на 20 януари 1981 г. Заловени са и малък брой цивилни американци, които са освободени в края на 1981 г.
Заложниците първоначално са държани в посолството, но след неуспешната спасителна мисия, са разпръснати на различни места в Иран. През лятото на 1980 г. заложниците са преместени в затвори в Техеран, с цел да се предотврати бягство или опит за спасение, да се подобри охраната и доставката на храна. От ноември 1980 година до освобождението им, заложниците са държани в имението на Бахтиари в Техеран, където са им предоставени вани, душове и топла вода. Заложниците никога не са били подлагани на физически или сексуален тормоз, въпреки че са били принудени да стоят с вързани ръце и не са можели да разговарят помежду си. Иранската пропаганда ги обявява като гости, към които се отнасят с уважение. Заложниците обаче разказват за побои, кражби и принуждаване да се разхождат из гневните тълпи пред посолството, докато ги обиждат. Най-страшния момент, които заложниците преживели, била „симулативната“ екзекуция, предхождана от агресивен разпит. www.google.bg
444 дни заложничество Реакцията на администрацията на Картър Студентите искат да бъде екстрадиран обратно в Иран Шах Реза Пахлави, за да има процес срещу него. Само при това условие ще бъдат освободени американските заложници. Друго искане на студентите е правителството на САЩ да се извини за намесата си във вътрешните работи на Иран, за свалянето от власт на министър-председателя Мосадех (през 1953 г.) и да бъдат размразени иранските активи в САЩ.