Полифония в литературата е особеност на повествованието, което включва различни гледни точки и повествователни гласове в себе си. Понятието е въведено от Михаил Бахтин в книгата му Проблеми на поетиката на Достоевски (1929), където той използва произхождащото от музикологията понятие полифония, за да обозначи с него една авторска стратегия в художествената проза, при която гласът на автора няма никакво предимство пред гласовете на персонажите, а е равнопоставен с тях.
Примерът за полифония, който дава Бахтин, е с романите на Достоевски. Според Бахтин Достоевски не се стреми да представи на читателя една-единствена перспектива, а описва случващото се в романа чрез различни, конфликтни и несъвместими гласове едновременно. Достоевски създава изцяло драматургичен „роман на идеите“, в който конфликтните едни на други гледни точки и герои са оставени да се разгърнат без задръжки в непоносимо кресчендо – като напр. в Братя Карамазови. За този роман Бахтин казва също, че е „множественост от самостоятелни и неслети гласове и съзнания, истинска полифония на пълноценни гласове“.Михаил Бахтин, Проблеми на поетиката на Достоевски.
Бахтин противопоставя полифоничния роман на Достоевски на монологичния роман на Лев Толстой, където авторът е пълновластен господар на своите персонажи, които са като марионетки в ръцете му.
Развивайки понятието, Бахтин въвежда „редуцираната полифония“, когато анализира романа на Уилям Фокнър Врява и безумство.
Руските изследователи на Бахтин твърдят, че при изковаването на това литературоведско понятие за основа е послужило не само музиколожкото понятие, но и идеи, произхождащи от Раждането на трагедията от духа на музиката на Фридрих Ницше. Магомедова Д. М. Полифония // Бахтинский тезаурус. Материалы и исследования. М.: РГГУ, 1997. Ср.: Поэтика: Словарь актуальных терминов и понятий. М.: Intrada, 2008. С. 174-176. А също и че това понятие е свързано с понятията „глас“, „друг“ и „хор“. Андрей Фаустов, Евгений Козюра, „Воплощение голоса: вокруг одного бахтинского термина“. – В: Порядок хаоса – хаос порядка: сборник статей в честь Леонида Геллера. Peter Lang, 2010, с. 173
Полифонията в класическите текстове Днес понятието полифония е толкова привлекателно, че с него си служат и изследователи на предмодерни литературни текстове – такива, като романа на Самюел Ричардсън Памела Alex Townsend. Autonomous Voices: An Exploration of Polyphony in the Novels of Samuel Richardson. Oxford, 2003.
Модернизмът и съвременните примери Вирджиния Улф – Мисиз Далауей „Performing Texts: Woman and Polyphony in Mrs. Dalloway“. – В: Joan Douglas Peters, Feminist Metafiction and the Evolution of the British Novel. University Press of Florida, 2002, p.127 etc. Джеймс Джойс – Одисей Уилям Фокнър – Врява и безумство Michael David Lukas, „A Multiplicity of Voices: On the Polyphonic Novel“, The Millions, 15 февруари 2013. Александър Солженицин – Раково отделение, Първият кръг, Червеното колело Vladislav Krasnov, Solzhenitsyn and Dostoevsky: A Study in the Polyphonic Novel, University of Georgia Press, 1980, 226 р. Ървин Уелш – Трейнспотинг Aaron Kelly, Irvine Welsh, Manchester University Press, 2005, р.57.
Източници
Външни препратки В. Руднев, „Полифонический роман“ , Словарь культуры ХХ в. М. Долидзе, „Квантовая феноменология и полифония словесного творчества“, Человек: соотношение национального и общечеловеческого. Вып. 2. СПб.: Санкт-Петербургское философское общество, 2004. c.94-99. И. Евлампиев, „Диалогизм или полифония? Одно из противоречий подхода Бахтина к творчеству Достоевского“ R. Wellek, Bakhtin’s view of Dostoevsky: „polyphony“ and „carnivalesque“ , Dostoevsky Studies, Vol. 1, 1980
Категория:Литературна теория Категория:Наратология