Сколецитът (Scolecite) е вулканичен минерал от натролитовата група в клас силикати и представлява хидратиран калциево-алуминиев силикат. Тъй като принадлежи към зеолитите, притежава и тяхната характерна пръстеновидна структура. Минералът е в състояние селективно да отделя и отново да приема молекулите и йоните на различни вещества, в зависимост от тяхната големина, и поради това може да действа като молекулярно сито. Много прилича на друг зеолитов минерал – натролита, от който визуално е трудно различим. Горная энциклопедия „Все о геологии“/Сколецит

Наименованието му произлиза от гръцката дума σκουλήκι, означаваща червей, защото при нагряване се извива по подобен начин. Описан е за първи път от немските химици и минералози A. F. Gehlen и J. N. Fuchs през 1813 година. Кристаллов/Сколецит Русские минералы/Сколецит

Синоними Като синоними на сколецита по различно време, а понякога и сега, са ползвани синонимите: иглест камък, елагит (Ellagite), еписколецит (Episcolecite, Episkolecite), варов мезотип (Lime Mesotype), вейсиан (Weissian). Mineral Data/Scolecite

Химичен състав и свойства Химичната формула на сколецита е Са[Al2Si3O10].2H2O Съотношението на химичните елементи в състава му е калций – 10,22%; алуминий – 13,75%; силиций – 21,48%; водород – 1,54%; кислород – 52,01%. Съдържа СаО - 14,29%; Al2O3 – 25,99%; SiO2 – 45,94%; Н2О – 13,78%. Mineral Data/General Scolecite Information

При нагряване се огъва и извива, губи част от водата си и се превръща в метасколецит. Минералът е лесно разтворим в солна киселина, като при този процес се освобождава желеобразен силициев диоксид.

Морфология

Образуването на сколецита е свързано с по-голямата активност на калция. Формира се при сравнително ниски температури в различни кухини като друзи, геоди и пукнатини в основни вулканични скали от базалтов тип, образувани при наличието на някакъв газ в лавата при нейното втвърдяване. Тези кухини обезпечават на лесно чупливите кристали оптимални условия за растеж и защита от външни фактори. Минералы мира/Сколецит Среща се и в пукнатините на гнайси, амфиболи, както и в лаколити, образувани от сиенитова или габрова магма. Може да се намери и при някои метаморфни породи в качеството си на минерал с хидротермален произход.

Кристалите на сколецита са много сходни с тези на други зеолитови минерали, с които той е в близко родство, на първо място с натролита и мезолита. Те са преобладаващо призматични и иглести, но често се срещат срастъци, оформящи псевдоизометрични образци с перовидно набраздяване. Характерен е и с лъчисти или радиалнолъчисти агрегати. Те могат да представляват плътни образувания, състоящи се от продълговати влакна, успоредни на вертикалната кристалографска ос. В други случаи образува група иглести кристали, подредени във вид на отворени сфери. Кристалите често са сдвоени така, че получават псевдохексагонален вид.

Ажурните друзи от игловидни кристали сколецит са много красиви и високо ценени от колекционерите. Най-ценни са агрегатите, съставени от голямо количество иглести кристали, дълги над 10 cm, с дебелина около 3 mm.

Структура Сколецитът принадлежи към групата на влакнестите зеолити и има характерната за тях пръстеновидна структура. Тя е отчетливо аксиална с основен структурен елемент групата [Al2Si3O10]. Тя е изградена от 4 тетраедрични пръстена със състав [Al2Si2O8] и добавъчен тетраедър от SiO4, който се редува с AlО4. В стурктурата на сколецита всеки калциев атом е обгърнат от четири кислородни атома и три водни молекули.

Благодарение на характерната си структура, както и останалите зеолити, минералът може да пропуска градивни частици с определена големина и да задържа други. По този начин той може да действа като естествено молекулярно сито.

Физически характеристики

Цвят – безцветен, бял, кафеникав, светло сив, а понякога и с розов оттенък Цвят на чертата – бял Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен Блясък – стъклен и копринен при влакнести агрегати Твърдост по скалата на Моос – 5,0-5,5 Относително тегло – 2,25 Молекулно тегло – 392,34 Плътност – 2,25—2,29 g/cm3 Цепителност – съвършена по (110) и (110) Лом – неравен Чупливост – крехък, силно чуплив Радиоактивност – 0 Електрически свойства — пироелектрик, пиезоелектрик

Оптични свойства Тип – двуосен кристал Показател на пречупване – nα = 1,507 – 1,513; nβ = 1,516 – 1,520; nγ = 1,517 – 1,521 Ъгъл между оптическите оси – измерен 36°-56°, изчислен 36°-40° Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,010 Оптически релеф – нисък Луминесценция – от жълто до кафяво при ултравиолетово излъчване Флуоресценция – няма

Кристалографски свойства Кристална структура – псевдоорторомбичен, псевдотетрагонален Сингония – моноклинна Пространствена група – Bb (B1 1b); [Cc] {C1c1} Параметри на клетката – a = 18,508 Å, b = 18.981 Å, c = 6.527 Å Обем на елементарната клетка – V = 2,29 Å3 Хабитус – тънки игловидни или радиални агрегати, влакнести маси

Други характеристики Клас – силикати Група – зеолитова група, натролитова подгрупа IMA статус — действителен, описан преди 1959 година Свързани минерали – минерали от зеолитовата група и калцит Типични примеси – Na, K Година на откриване – 1813 Произход на името – от гръцкото σκουλήκι, означаващо червей

Находища Богати находища на сколецит има на един от островите на Исландия и край градовете Пуна и Назик в щата Махаращра, Индия. Прочути са призматичните кристали, находища на които се намират в щат Рио Гранди до Сул в Бразилия и имат дължина до 20 cm и дебелина около 1 cm. Сколецит във вид на красиви кристали е открит на островите Мал и Скай в Шотландия, в щат Колорадо в САЩ и другаде. Обикновено е разпространен заедно с други зеолити и калцит. В басейна на Нижная Тунгуска в Евенкски автономен окръг и в Южен Урал се намира в геоди и пукнатини в базалтови породи. В Австрия се добива в провинция Каринтия, в Мексико – край град Charcas, в Швейцария – в кантона Граубюнден и т.н. Най-много екземпляри с колекционерска стойност се появяват от залежите в платото Декан в Индия.

Източници

Литература

Категория:Зеолити Категория:Минерали на калция Категория:Минерали на алуминия