Свети Никола (Тополница)

„Свети Никола“ е българска църква в село Тополница, община Дупница, изписана от представители на известния галички зографски род Минови.

История

Датата на издигането на храма 1856 г. е вградена в източния дял на северната стена. Това е единственото свидетелство за строежа на храма, тъй като летописната книга е загубена. Строител на храма най-вероятно е майстор Миленко Велев от село Блатешница, Радомирско.

Стенописи Стенописите покриват цялото вътрешно пространство на храма в Тополница, изображенията са подредени в надлъжни пояси, следващи логична иконографска програма. Няма данни за провеждане на целенасочена реставрация, но наличието на отделни разрушения водят до извода, че на отделни места в храма има надживописвания. Милош Яковлев заедно с Марко Минов изписват църквата в 1883 година.Димитров, Владимир. Зографите от фамилията Бундовци (Минови) от Галичник и техните творби в България. Нов български университет, стр. 455. УДК. 75.052 – 05(497.7)

Стенописи в олтарното пространство Стенописите в олтарното пространство не се различават от други подобни в този период. В конхата на апсидата е поместено изображение на св. Богородица Ширшая небес с Христос Емануил в медальон.

В апсидата според традицията е представена композицията Поклонение на евхаристийната жертва. Светите отци литургисти са разположени отляво, св. Йоан Златоуст с къса черна брада и св. Василий Велики с много дълга заострена, също черна брада. Отдясно са другите двама Велики отци литургисти, св. Григорий Богослов и св. Атанасий Александрийски. И двамата са изобразени с бели бради, дълга на св. Григорий Богослов и къса и закръглена на св. Атанасий Александрийски. И четиримата са облечени с архиерейски одежди и държат свитъци с литургични текстове.

В нишата на прозореца е поместено всевиждащото Божие око и 2 ангела. В проскомидийната ниша е изображението на Свалянето на Христос от кръста. В нишата на диаконикона е представен Добрият пастир с гега и агне в ръцете си. На стената между апсидата и протезисната ниша е представен св. първомъченик и архидякон Стефан, а между и апсидата и нишата в диаконикона е представен дякон Прохор.

Във втория регистър е Причастието на Апостолите.

В третия регистър на източната стена се представени следните сцени: Христос изгонва търговците от храма, Юда приема сребърниците, Тайната вечеря и Гостоприемството на Авраам (Старозаветна Троица). В четвъртия регистър има изображение на Новозаветната троица.

На северната и южната стена има и по една сляпа ниша. В нишата на северната стена е изобразено Христос умива нозете на апостолите, а в нишата на южната стена, която достига пода на храма, има изображение на Притчата за митаря и фарисея. Изображението над ниша на южната стена е унищожено и на негово място в по-късно време е добавен прозорец. Над прозореца е съхранено изображение на Неопалимата къпина, а над него изображение, което е повредено при укрепването на храма. В петия регистър е поместено изображение на Каин убива Авел.

Над нишата на северната стена има четири сцени: Ноевият ковчег, Бог Отец се явява на Авраам и Сара. В следващия регистър е било Жертвоприношението на Авраам, но изображението не е запазено, а идентификацията е по надписа. Над тях е представена старозаветната сцена Жертвоприношението на Каин и Авел.

Композицията Свалянето на Христос от кръста визуализира редица елементи от евангелския текст: кръвта на Христос изтича в потира, присъстват св. Йоан Богослов и св. Богородица, акцентирано е върху атрибутите на мъчението. Този стенопис е от 1872 г. той предхожда с 11 години останалите стенописи в храма. Това може да се обясни с литургичната важност на нишата, предназначена за съхраняване на св. Дарове. Това е единственото място в храма, където има изписани имена на ктитори. Това изображение се различава стилово от другите стенописи в храма – то не е изработено от зографите, автори на останалите стенописи в храма.

Стенописи по свода По зенита на свода от изток на запад са изобразени Бог Отец, св. Богородица, Христос Вседържител, св. Йоан Кръстител (Предтеча) и патронът на храма св. Никола.

В надолтарната сводова композиция в кръгъл медальон е изобразен Бог Савааот. Четири херувима обграждат изображението. От двете страни се вече споменатите старозаветни: Жертвоприношението на Каин и Авел, Каин убива Авел, Бог Отец се явява на Авраам и Сара, Ноевият ковчег, Неопалимата къпина. Тези сцени са прикрити от иконостаса.

Следващото изображение на свода, закривано частично от венчилката на иконостаса, е на св. Богородица – господарка на ангелите. Композицията е заета от допоясно изображение на св. Богородица, представена като небесна царица с корона, придържана от два коленичещи ангела, които държат и свитъци с текст от Богородичния химн Достойно ест. От лявата страна на Богородица е написано МР БЖИ Ангелов. От двете страни на тази композиция са разположени шестима старозаветни пророци. С надписи са означени Елисей, Соломон, облечен с царска мантия и корона, държи в едната си ръка жезъл, Илия и Мойсей. Имената на другите двама пророци не могат да бъдат разчетени. Можем само да предположим, че това са Гедеон и Давид. Това изображение също е обградено от четири херувима.

Следващото централно изображение е на Христос Вседържител. Ликът на Спасителя има и допълнителна цветна лъчиста рамка. Символите на четиримата евангелисти допълват изображението на Вседържителя. От двете страни на това изображение са изписани деветте ангелски чина.

В следващия медальон е поместено, почти разрушено от влагата изображение на св. Йоан Кръстител. В полусвода са представени старозаветни персонажи, но поради лошото състояние на стенописите в тази част на храма можем само да предполагаме кои са те. От северната страна също са изобразени трима старозаветни персонажи, като един от тях е многострадалният Йов. Медальонът е съпроводен с флорална украса.

В последния медальон над емпория е изобразен патронът на храма св. Никола, като неговият образ също е съпроводен с флорална украса. В полусвода от южната и северната страна са изобразени сцени от живота на св. Никола. От южната страна първата е св. Никола спасява честта на трите девойки от гр. Патра, а втората е посвещаването на св. Никола в дяконство. Останалите сцени на същата страна на полусвода са почти изцяло унищожение. От северната страна са разположени четири сцени от житието на патрона на храма: първата е св. Никола спасява кораба от корабокрушение. Следва чудото с явяването му в съня на св. цар Константин Велики. На долния регистър е сцената Чудото с вола; последното изображение е в много лошо състояние и не може да бъде идентифицирано.

В зенита на свода, в най-източната му част, където е Светият олтар, в кръгъл медальон е поместено изображение на Бог Отец, придружен от своето небесно войнство – херувимите. Бог Отец благославя и с двете си ръце. От двете страни са изобразени старозаветните предобрази на евхаристията – Жертвоприношението на Каин и Авел и Жертвоприношението на Авраам.

Цикли Най-високият регистър започва с Благовещението и продължава с Упреците на Йосиф към Мария, Срещата на Мария с Елисавета, Мария на съд при Анна или Влъхвите при Ирод, Рождество Христово, Поклонение на влъхвите, Сретение Господне, Бягство в Египет на западната стена на емпория Избиването на младенците, Христос сред книжниците в храма, Кръщение Христово. Цикълът продължава на северната стена със сцената Христос призовава учениците си, Сватбата в Кана Галилейска, Срещата на Христос с Никодим, Срещата на Христос със Самарянката. За следващата сцена има две хипотези: Христос укротява бурята в морето (Явяването му пред учениците в Галилейското море) или Явяване на учениците при Тевериадското море, след нея е Възкресение Христово от цикъла на Страстите Христови.

Третият регистър е зает с цикъла на Страстите Христови: Предателството на Юда, Съдът на Анна и Каяфа, Самоубийството на Юда, Съдът на цар Ирод Антипа, Отричане на св. ап. Петър, Съдът на Пилат. Цикълът продължава на северната страна с Умиване на ръцете, Поругание Христово, Бичуване, Качване на кръста, Разпятие Христово и Сваляне от кръста.

Под цикъла на Страстите Христови отново са разположени сцени от Христологичния цикъл, започващ с Изцелението на слепия по рождение. След колоната цикълът продължава с Възкресяването на Лазар и Вход Господен в Йерусалим. Стенописите на северната стена продължават с Възнесение Христово, Неверието на св. апостол Тома, Явяването пред жените мироносци, Христос с Лука и Клеопа, Чудото с явяването на Христос пред Апостолите (Пътят за Емаус).

Има и редки сцени като Упреците на св. Йосиф към Мария. Светата Дева е представена легнала, докато нейният обрученик св. Йосиф е представен прав, подпрян на тояга. Това изображение не се среща често във Възрожденската живопис, но то ни е познато от храма в село Мисловщица. Другата подобна сцена е поместена между Срещата на Мария с Елисавета и Рождество Христово. Тя е запазена в много лошо състояние и това затруднява нейната интерпретация. Единият възможен вариант е да е представена сцената Влъхвите при Ирод, тъй като в композицията има човек на трон с корона на главата. Тази сцена не е особено разпространена, макар да се среща и в по-ранни паметници, като например в Елисаветградското евангелие. Другата възможна хипотеза е това да е „Мария на съд при Анна“. Други две рядко изобразявани сцени са Срещата Христос със Самарянката и Явяването пред двамата ученици по пътя за Емаус според надписа в храма – това са Клеопа (който и посочен и в Светото писание) и Лука.

Изображения на светци В най-долния регистър според традицията се разполагат образите на отделни светци. Южната стена в църквата е запазена за светците войни. Тази група започва с изображение на св. Георги в цял ръст, следва прозорецът, където има две изображения, които са много лошо запазени и не могат да бъдат идентифицирани (от запазените части става ясно, че във всичките прозорци са изписани монаси). Под прозореца има допоясни изображения на св. Прокопий и св. Теодор Стратилат. След прозореца има изображение на св. Теодор Тирон в цял ръст. Следва вторият пиластър (първият е зад иконостаса и не е живописван), където е владишкият трон, на капитела, който е един своеобразен преход към елиптичната част на конструкцията на храма, е изобразен един от евангелистите най-вероятно Матей. На всички пиластри има изображения на символа на църквата – двуглав орел с корона. Следват светите равноапостолни цар Константин и неговата майка св. царица Елена, държащи Честния кръст. Те са облечени в изключително богати царски одежди с едната си ръка държат кръста, а с другата скиптър. От двете им страни има по един светец войн, но поради лошото състояние на стенописите те не могат да бъдат идентифицирани. Тази композиция е най-голямата в регистъра на светците. На следващия пиластър е изобразен св. цар Петър, на капитела е изобразен евангелист Йоан. Следва св. Меркурий в нишата на прозореца, след този светец войн. Отново живописта е повредена и персонажите не могат да бъдат идентифицирани. Под прозоречната ниша има допоясни изображения на св. Мина, св. Виктор и св. Викентий. След прозореца под започващия емпорий е изобразен млад голобрад светец войн с икона на Христос в ръка. На колоната е изобразен св. цар Стефан Дечански. Следват св. Модест, благославящ животните, св. Стилиян – по традиция с пеленаче в ръце, св. Никодим облечен с национална носия и св. Злата Мъгленска, отбелязана в храма като „Златинска“.

На западната стена са разположени св. Васа Солунска, наречена Софийска, св. Георги Софийски, св. цар Алаксандър Невски и св. цар Йоан Шишман. От двете страни на главния вход са разположени архангелите Гавраил и Михаил, чиято апотропейна функция като пазители на църковния вход е известна от Средновековието.

В триъгълното пано между архангел Михаил и стълбата, която води към емпория има допоясно изображение на белобрад мъж, но отново надписът е в лошо състояние и не може да бъде разчетен. Предполага се, че изображението е на праведния Йов на гноището.