Африканските дървесни усойници (Atheris) са род отровни змии, които се срещат само в Африка, с изключение на Южна Африка.McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume)
Описание Видовете от този род са сравнително малки по размер. Възрастните екземпляри достигат на дължина до около 40 cm (A. katangensis), като най-дълги са A. squamigera, които достигат до максимум 78 cm.Spawls S, Branch B. 1995. The Dangerous Snakes of Africa. Ralph Curtis Books. Dubai: Oriental Press. 192 pp. ISBN 0-88359-029-8. Мъжките екземпляри имат по-малка дължина, отколкото женските.
Специфичното за този род змии е, че всички видове имат широка и триъгълна глава, която е ясно отделена от врата. Също така, те имат широка муцуна и сравнително големи очи с елиптични зеници. Главата им е покрита с малки и гладки, застъпващи се люспи. Тялото е тънко и леко сплеснато. Опашката е силна и може да придържа тялото, докато змията се провесва от някой клон или клонка.Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X.
Окраската на африканските дървесни усойници е много разнообразна. Особено променливо и голямо е разнообразието от цветове при видовете A. ceratophora и A. squamigera. Обикновено опашката е в по-тъмни цветове, отколкото тялото.
Разпространение и местообитание Африканските дървесни усойници са разпространени в цяла Африка с изключение на нейните южни части. Обитават дъждовните гори и най-вече районите отдалечени от човешка дейност. Някои от видовете са застрашени поради разрушаването на местообитанията им.
Всички видове живеят по дърветата, въпреки че понякога могат да бъдат забелязани на или в близост до земята.
Хранене Видовете от този род са активни главно през нощта. Хранят се с малки земноводни, гущери, гризачи, птици и дори други змии.Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2 Обикновено жертвата е атакувана от висяща позиция, и когато се поддаде на отровата бива погълната.
Размножаване Чифтосването става в периода септември – ноември. Женските раждат малките си през март и април. След втората година настъпва полова зрялост. Продължителността на живота им е около 10 години.
Отрова Не се знае много за тяхната отрова, с изключение на това, че тя е силно хемотоксична, причинява болка, подуване и проблеми с кръвосъсирването. Тяхната отрова е била смятана за по-слабо токсична от тази на много други видове, поради по-редките случаи на ухапвания. Понастоящем има редица докладвания за ухапвания, довели до тежки кръвоизливиBitten by a Sedge Viper! at VenomousReptiles.org. Посетен на 2 август 2007, и само един с фатален край.
Противоотрова не съществува. Противоотровата, която е предназначена за ухапвания от други видове има незначителен ефект, въпреки че се съобщава за противоотрова за рода Ефи (Echis), която е била използвана успешно в случай на ухапване от A. squamigera.
Видове Видове Автор Географски ареал СнимкаA. anisolepisMocquard, 1887Западна Централна Африка: Габон, Конго, Западна Демократична република Конго, Северна Ангола.A. ceratophoraWerner, 1895Усамбара и Танзания.A. chlorechis(Pel, 1851)Западна Африка, включително Гвинея-Бисау, Гвинея, Сиера Леоне, Либерия, Кот д'Ивоар, Гана, Того, Бенин, някои части на Нигерия, Камерун, Екваториална Гвинея и Габон.A. desaixiAshe, 1968Кения: в горите на Чука, югоизточните части на планината КенияA. hispidaLaurent, 1955Централна Африка: Демократична република Конго, Югозападна Уганда, Западна Кения.A. katangensisWitte, 1953Някои части на Национален Парк Upemba, Катанга в Източна Демократична република Конго.A. mabuensisBranch & Bayliss, 2009 В планините Мабу и Намули, Северен МозамбикA. matildaeMenegon, Davenport & Howell, 2011Югозападна ТанзанияA. nitscheiTornier, 1902Централна Африка: от Източна Демократична република Конго, Уганда и Западна Танзания на югозапад до Северни Малави и Северна Замбия.A. squamigera(Hallowell, 1854)Западна и Централна Африка: Кот д'Ивоар и Гана, на изток през Южна Нигерия до Камерун, Южна Централноафриканска република, Габон, Конго, Демократична република Конго, Северна Ангола, Уганда, Танзания, Западна Кения и остров Биоко.
Източници
Литература