Албанците () са най-голямото малцинство в Северна Македония. Общият им брой е 509 083 души, което представлява 25% от населението на страната. Северномакедонските албанци към 2002 година населяват главно Северозападна Македония – района на градовете Тетово (70% от цялото население), Гостивар (56%), Дебър (58%), Струга (56%) и Кичево (31%)2002 Census results.
История
В Османската империя Към средата на XVIII век започва по-масово преселение на албанци в района на Македония. Според османски опис на населението от 1430 – 1431 г. в Македония не са отбелязани албанци. От средата на XV век започва процес на ислямизация на албанците, които започват постепенно да навлизат на територията на географската област като войници и наемници на султана. В османски опис на населението от 1452 – 1453 се отбелязва наличието на 32 албански семейства, като 31 от тях са във вилает Калканделен (Тетовски вилает) и 1 католическо семейство в Скопие.
Според османско преброяване през 1467 – 1468 година има само 84 албански домакинства на територията на цяла Македония в следните вилаетиТДИМН. ОПД, т. III, с. 35 – 143 (вилает Калканделен), с. 150; ТДИМН. ОПД, т. I, с. 197 – 199; ТДИМН. ОПД, т. II, с. 139 – 271 (нахия Манастир), с. 271 – 485:
Попис 1467 – 1468 година: Вилает Калканделен (Полог) 20 домакинства Вилает Ускуп (Скопие) 2 домакинства Вилает Пирлепе (Прилеп) 10 домакинства Вилает Киприули (Велес) 3 домакинства Нахия Кърчово (Кичево) 7 домакинства Нахия Мариово 1 домакинство Нахия Манастир (Битоля) 41 домакинства
Пътешественикът Филип Канайе описва превземането на Качаник през 1572 г. от „албански групи на убийци и разбойници“.Френски пътеписи за Балканите, с. 140 През 1595 г. за първи път се отбелязва, че албанска банда плячкосва няколко положки села и ранява, и убива много селяни.Ј. Трифуноски, Полог, стр. 38
Първото заселване на село в Македония датира от 1597 г. в областта Дебър. Според османски документ от 1597 г. 10 000 албански разбойници от Северна Албания ограбват и изгарят 27 села в Западна Македония, а в шест от тях в Дебърска област се заселват.Шопова, Д. Цит. съч., с. 83
Албанско заселване в Скопска област През 1595 г. за първи път се отбелязва и присъствието на „арнаутски разбойнически групи“ в скопската областШопова, Д. Цит. съч., с. 78-79, но без заселване. В края на XVII век постепенно албанците започват да населяват планинските села в Скопска Черна гора.Материали, стр. 523. / Васил Кънчов, "Македония. Етнография и статистика", Част първа. Народи в Македония. Арнаути., стр. 83-100 Заселването на Скопска Черна гора започва първо от по-високите села към по-ниските. Така например село Брест до 19 в. няма албанци, а в село Люботен се заселват в края на XVIII век.
Според немския албанист Йохан Георг фон Хан, който посещава през втората половина на XIX век албанските села в Скопска Черна гора, където събира местни сведения, албанците са се преселили тук след австрийските войни в края на XVII век.Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik, Wien, 1861. стр. 70. До XX век албанците населяват 21 села в района на Китка и Църн връх. Те идват от Косово през 18 и XIX век, а според жителите на Алдинци техните предци идват от Гниляне. В Скопското поле албанците се спускат през XIX век по време на управлението на албанеца Хамзи паша, който поетапно населява областта с албанци от Северна Албания.J. Трифуноски, Скопско Поље, 358
Албанско заселване в Полог Началото на албанското заселване в Полог започва от средата на XVIII век. Все пак до първата половина на XIX век албанците са съвсем малко в Полог, но тогава турският посланик от албански произход Абдураман паша започва насилствено и масово да населва областта с албанци от Северна Албания.Ј. Трифуноски, Полог, с. 71 – 74 Голяма част от старото българско население е насилствено албанизирано, цели родове, както и много жени и девойки под натиска на тетовските албански паши.Ј. Трифуноски, Полог, стр. 38 – 39, 50 – 51 Албанците от село Теарце са заселени от тетовските паши от Мат, Долен Дебър и Призренско; албанците от Доброще идват от Дебър и Люма. В село Длъбочица, село Стража и село Култино албанците идват от Дукачин Люма. В последното село, Абдураман паша в началото на XIX век изгонва българите и заселва албанци.Материали (Софија), 437, 439, 446 – 447
В областта Жеден от началото на XIX век живеят българи, но след това започват да се заселват албанци от Реч и Долни Дебър. Заради честите албански нападения българите от Полог масово бягат и изоставят селата си. Васил Кънчов в последното десетилетие на XIX век посещава Македония и описва, че в село Горно Фалище до 1860 г. има 30 български семейства, а през 1890 г. е опустяло. Същото се случва и със селата Палатица, Корито, Форино и Чайле, които са останали опустошени и празни.Васил Кънчов, "Македония. Етнография и статистика", Част първа. Народи в Македония. Арнаути., стр. 94 Според македонския етнограф Трифуноски селата Катране и Еребино споделят същата съдба на опустошение.Ј. Трифуноски, Полог, 39 – 40 На мястото на опустошените къщи се заселват албанци.
В село Лопушник в края на XVIII век се заселват трима албанци и със „зулум“ купуват земята от селяните, плащайки им само 60 гроша и така постепенно албанците заселват селото.Ј. Трифуноски, Полог, 183 Българите от село Железна река попадат под ударите на качачките банди в началото на XIX век, а населението било убивано за дребни неща.Ј. Трифуноски, Полог, 191 В село Симница първоначално се заселват три албански семейства от Мат и с помощта на други заселници от Албания нападат Симница и Симнишкия манастир. Всички калугери без един били убити, игуменът на манастира е запален, а манастирът – разтурен. През 1936 г. манастирът е възстановен, но балистите повторно го разрушават през 1943 г. В село Джепчище както и всички положки села преди 200 г. са били чисто български и имало манастир „Св. Богодорица“. Когато всичките селяни са се събрали на богослужение в манастира мюсюлмански албанци го подпалват заедно с тях.Ј. Трифуноски, Полог, стр. 347
Албанизация на Кичевска област Заяс, село с преобладаващо албанско население днес, до 1740 г. е било чисто българско православно село. Според етнографа Томо Смилянич населението на Заяс знае своите мюсюлмански предци до 7 коляно, а от тези имена продължават имената на техните православни предци. Православните саринци били „Шопки“ една част се поалбанчили и ислямизирали, а други напуснали.Т. Смиљанић, Кичевија, 440 – 441
Село Цървивци е ислямизирано около 1760 г. Албанците нападнали селото на Великден и убили много хора, поробили жени и се заселили като в своя къща.Т. Смиљанић, Кичевија, стр. 431 Село Бериково е ислямизирано около 1785 г., когато албанците ислямизират жените и децата от селото, докато мъжете им са на гурбет.Т. Смиљанић, Кичевија, стр. 437
Част от старото българско население от село Колари бяга в Австро-Унгария в края на XVIII век, а тези, които остават са албанизирани.Т. Смиљанић, Кичевија, стр. 444 Албанците от село Ягол се преселват от село Блаце в Албания около 1830 г. По това време се албанизира и село Туин. В селата Поповяни, Другово и Белица първите албанци се заселват от Дебър през 1840 г.
Албанизация на Стружко-Дебърския край Въпреки че заселването на албанците в Дебърския край започва през XVII век, до XIX век мнозинството в Голо Бърдо и Дебърскопо поле е българско от християни и мюсюлмани. През XIX век започва албанизация на мюсюлманите и заселване на албанци от Северна Албания. По този въпрос пише Васил Кънчов в своята „Македония. Етнография и статистика“.
Албанизация на ромите В средата на XX век започва насилствено албанизиране на македонските роми с цел да се покаже по-голямо наличие на същите. Днес тези албанизирани роми живеят най-вече в скопските села и са известни под името Малуци () или Магюпи. В югославско преброяване на населението от 1981 г. присъстват 43 223 роми, а 10 години преди това от 1971 г. са записани 18 718 роми. Заедно с това се увеличава и прираста на албанците от преброяването през 1981 г.
В Югославия Според официални югославски преброявания през 1953 г. албанците са 19% от населението на Социалистическа република Македония. През 1961 г. този процент спада на 13. През 1971 г. албанците са 17% от цялото население. През 1981 г. са 19,7% и 21% през 1992 г.Vladimir Ortakovski (2001): Interethnic relations and minorities in the Republic of Macedonia, Sts. Cyril and Methodius University, Skopje При последното преброяване от 2002 г. албанското население е 18,9% от общото население.
Брой на албанците в Македония по години
Демографска ситуация Според преброяването от 2002 година в 16 общини на Република Македония, албанците са мнозинство. Общините са следните:
БройОбщинаБрой на албанцитеОбщо население1Арачиново10 87911 5872Боговине27 61428 9973Бървеница977015 8554Врабчище21 10125 3995Гостивар54 03881 0426Дебър11 34818 5427Желино24 19524 3908Заяс11 30811 6059Липково26 36027 05810Осломей10 25210 42011Сарай32 40835 40812Струга36 02963 37613Студеничани11 79317 24614Теарце18 95022 45415Тетово60 88686 58016Чаир36 92164 773
Конфликтът в Република Македония през 2001 г.
През 1999 г. в Косово избухват размирици между албанци и сърби. По това време има и избори за президент на Македония, което изостря отношенията между албанското население на страната и македонците. Напрежението се засилва след като 250 000 албанци идват като бежанци от войната в Косово.
Конфликтът започва неофициално в края на януари 2001 г. в пограничното село Танушевци. На 16 февруари 2001 г. в селото е пленен екип на телевизия А1 и след като са им отнети камерите са пуснати на свобода. След двуседмични престрелки бойното поле се прехвърля към Тетово. Там в местността Кале на 14 март започват атаки срещу полицията. На 23 март полицията на свой ред напада позициите на армията за национално освобождение.
На 28 април 2001 г. между селата Селце и Вейце са нападнати 16 човек от силите за сигурност на Македония, от които са убити 8, а 6 ранени. На 4 май, 4000 албански партизани навлизат в Македония от Косово и превземат части от Северна Македония в околността на Куманово. На 9 юни македонската армия провежда операции в селата Матейче и Слупчане.
Впоследствие под международен натиск Република Македония прекратява офанзивата и сключва Охридското споразумение според което се осигурява промяна на официалните езици в страната като всеки език говорен от над 20% от населението става официален с македонския език. Само албанците с приблизително 25% от населението изпълняват този критерии.
Положението на албанците днес
Език и образование Албанският език присъства на всички нива на образование – основно, средно и висше образование. Броят на училищата и броят на учениците, учещи албански език, расте. През учебната 1950/51 26 702 ученици учат албански език, през 1990/91 – 72 121, а през 2005/06 година 80 247 ученици. През 2005 г. в Република Македония има 286 основни, 28 средни училища, едно средно ислямско училище, Факултет по ислямски теолошки науки в Кондово, Албанска секция на Педагогическия факултет на Скопския университет, Тетовски държавен университет и Университет на Югоизточна Европа.
Култура Албанският език присъства и в държавните медии (радио и телевизия), държавния канал МТВ 2 и частните Алсат М, Ера, Тоска, Арт канал, Коха всекидневно излъчват емисии на албански език. В Социалистическа република Македония на албански език излизат вестници „Флака е влазеримит“, списания за възрастни „Йехона“, списания за деца „Гезими“ и „Фатоси“ и други. Също така в Македония излизат три вестника на албански език „Коха“, „Лайм“ и „Факти“, списание „Йехона е ре“, списание за деца „Илбери“. Издава се и литература на албански език. Албанците имат и свои културни дружества като „Емин Дураку“ и „Ибе Паликукя“ в Скопие, „Джеладин Зекири“ в Тетово, „Беса“ в Гостивар, „Миджени“ в Струга и други. В Скопие и Тетово има албански театър, а албанците имат свои национален празник 28 ноември, който е ден на албанското знаме.
Политика