Титан 34D () е американска тристепенна ракета-носител. Шеста, последна версия на ракетата – носител Титан III.

Предназначение Титан 34D е проектирана на базата на ракетата Титан IIIC. Разликата между Титан IIIC и Титан 34D е в по-мощните твърдогоривни бустери използвани в нулевата степен на последната. Използвана е за извеждане на редица сателити предимно с военно приложение. След като USAF заменят ракетата с по-мощния носител Титан IV, Титан 34D е превърната в комерсиална ракета-носител, която извежда няколко комуникационни сателита и космическия кораб на НАСА Марс Обзървър. Тази модификация на ракетата е с по-голям аеродинамичен обтекател и е известна като Титан 34Ds. Между октомври 1982 и септември 1989 г. са осъществени 15 изстрелвания, от които 12 са успешни. На разположение на конструкторите са и по-съвременните ускорителни степени IUS () и TOS (), които заменят при някои от мисиите ускорителния блок Транстейдж. Подобрена е авиониката и системите за управление на полета. На 18 април 1986 г. (само три месеца след катастрофата на космическата совалка Чалънджър) става една от най-тежките катастрофи в американската аерокосмическа история. Ракетата – носител Титан 34D се взривява при опит за стартиране на разузнавателен сателит KH-9. Експлозията става само осем секунди след старта и нанася тежки повреди на кулата за стартиране. По земята се посипват горещи отломки от разрушената ракета и големи количества токсично ракетно гориво.

Спецификация Нулева степен Височина: 27,56 м. Максимално тегло: 251 427 кг. Сухо тегло: 40 827 кг. Двигатели: 2 x UA1206 Тяга: 5227 kN Специфичен импулс: 265 секунди Време за работа: 114 секунди Гориво: твърдо

Първа степен Височина: 23,99 м. Максимално тегло: 139 935 кг. Сухо тегло: 7000 кг. Двигател: LR-87-11 Тяга: 2413 kN Специфичен импулс: 302 секунди Време за работа: 161 секунди Гориво: аерозин 50 Окислител: диазотен тетраоксид

Втора степен Височина: 23,99 м. Максимално тегло: 37 560 кг. Сухо тегло: 2900 кг. Двигател: LR-91-11 Тяга: 460,3 kN Специфичен импулс: 316 секунди Време за работа: 230 секунди Гориво: аерозин 50 Окислител: диазотен тетраоксид

Трета степен – Транстейдж Двигатели: 2 х AJ-10-138 Тяга: 71,2 kN Специфичен импулс: 319 секунди Време за работа: 440 секунди Гориво: аерозин 50 Окислител: диазотен тетраоксид

Вижте също Титан III Титан IIIC

Източници

Krebs, Gunter. „Titan-3D“. Gunter's Space Page. Посетен на 25 януари 2009. Wade, Mark. „Titan“. Encyclopedia Astronautica. Посетен на 25 януари 2009.

Външни препратки Encyclopedia Astronautica – Titan 34D

Категория:Американски ракети-носители