Мозарабски език или Андалуски романски език е термин, с който се назовава диалектен континуум от романски диалекти, говорени от християните във владените от мюсюлмани части на Иберийския полуостров. Мозарабският е наследник на късния латински и ранните романски диалекти, говорени на полуострова от 5 до 8 век и е говорен до 14 век.Mozarabic language Тези диалекти са наречени мозарабски език от испански учени в 19 век, макар те никога да не са имали общ стандарт. Думата мозарабски е заемка от арабски език муста'раб, означаваща „арабизиран“.
Мозарабският изчезва със задълбочаването на ислямизацията и арабизацията под натиска на арабския и с напредването на Реконкистата под натиска на северните иберийски романски езици - каталонския, арагонския, кастилския, астуро-леонския и португалския.
Име Въпреки че името мозарабски днес се използва за много романски диалекти като лузитански, мурсийски, севилски, валенсианскиLeguay, Oliveira Marques, Rocha Beirante. Portugal das invasões germânicas à reconquista. Editorial Presença, 1993, p. 209. ендонимът на езика е Latinus или Latino, тоест латински, като говорещите го също не наричат себе си мозараби. Едва през 19 век испанските историци започват да използват думите мозараби и мозарабски за обозначаване на християните, живеещи под мюсюлманско управление на Иберийския полуостров през Средновековието и на техния език. Друг много често срещан арабски екзоним за този език е ал-аджамия, тоест чужд, който означава романски език в Ал-Андалус.
Роджър Райт, в книгата си за развитието на ранните романски езици във Франция и Иберийския полуостров „Късният латински и ранният романски в Испания и Каролингска Франция“ пише:
Или Latinus или Latino означава говорим романски език и контрастът с класическия латински се появява няколко века по-късно. Носителите на романските езици на Иберийския полуостров наричат своя език латински и класическият латински се разглежда като висок стил, а не като различен език. Името е запазено и в наименованието на езика на сефарадските иберийски евреи – ладински (ладино), както и в името на ретороманския ладински език (ладино).
Писменост Тъй като мозарабският не е език на високата култура, той няма официална писменост. За разлика от повечето романски езици мозарабският е писан предимно с арабица, а не с латинска азбука, макар да има текстове и на латиница, както и, по-рядко, с еврейски букви.
Първите текстове на мозарабски са харчи от 11 век в арабски текстове. Тъй като са написани на арабица, гласните трябва да бъдат реконструирани. Текстове на мозарабски има запазени и по полетата на латински ръкописи.
Морфология и фонетика Фонологията на мозарабския е по-архаична в сравнение с другите романски езици в Испания, което доказва общата идея, че езиковите разновидности в по-отдалечени или периферни райони се превръщат в „острови на консерватизъм“. Въз основа на писмени документи, идентифицирани като мозрабски, могат да се изведат някои примери за тези по-архаични черти:
Запазването на латинските групи съгласни cl, fl, pl. Отсъствие на лениция на интервокални p, t, c (k), като например в мозарабското lopa (вълчица), toto (всичко) и formica (мравка). Представяне на латинската група /kt/ като /ht/ (nohte < noctem, нощ), смятано за междинна незасвидетелствана другаде стъпка от прехода /kt/ > /jt/, завършен в португалския (noite). Запазването на палатализираното /k(e)/, /k(i)/ като (като в италианския), а не като , наблюдавано във всички други западни романски езици (без пикардийски и нормански северно от Линията Жоре. Запазването (поне в някои области) на оригиналните /au/, /ai/.
Морфологията на някои думи е по-близо до латинския от другите иберийски романски езици или романските езици изобщо. Мозарабският има значително влияние при формирането на португалския, кастилския и особено андалуския кастилски.
Примерен текст (11 век) Мозарабски:Кастилски:Каталонски:Португалски: Латински:БългарскиMio sîdî ïbrâhîm yâ tú, uemme dolge! Fente mib de nohte. In non, si non keris, irey-me tib, gari-me a ob legar-te.Mi señor Ibrahim, ¡Oh tú, hombre dulce! Ven a mí de noche. Si no, si no quieres, yo me iré contigo, dime dónde encontrarte.El meu senyor Ibrahim, oh tu, home dolç! Vine't a mi de nit. Si no, si no vols, aniré'm a tu, digues-me a on trobar-te.Meu senhor Ibrahim, ó tu, homem doce! Vem a mim de noite. Se não, se não quiseres, ir-me-ei a ti, diz-me onde encontrar-te.O domine mi Ibrahim, o tu, homo dulcis! Veni mihi nocte. Si non, si non vis, ibo tibi, dic mihi ubi te inveniam. Господарю мой, Ибрахим, о, ти, сладък мъж, ела при мен нощес. Ако не, ако не искаш, аз ще дойда при теб, кажи ми къде да те открия.
Бележки
Категория:Романски езици Категория:Мъртви езици Категория:Езици в Испания Категория:Езици в Португалия