Фриц Рингър (, р. 1934, Лудвигсхафен, Германия, п. 3 февруари 2006 във Вашингтон) e американски историк от германски произход.
Биография Рингър се установява в САЩ заедно с цялото си семейство през 1947 г. В колежа Амхърст получава първата си научна степен през 1956 г. Докторат защитава в Харвард през 1961 г. Рингър преподава европейска история на идеите () в Харвардския университет (1960-62), в Университета на Индиана (1966-69) и в Бостънския университет (1970-84), а след това до пенсионирането си през 2001 г. като Андрю Мелоун професор по история в Питсбъргския университет. През 2001-2002 г. е сътрудник на Центъра за академични изследвания в Берлин (), а от 2002 г. до смъртта си – почетен професор в Джорджтаунския университет, Вашингтон (окръг Колумбия).Andrew Lees, In memoriam Fritz K. Ringer
Научно творчество Първоначалният фокус на изследователската работа на Фриц К. Рингър пада върху историята на германските университети в края на XIX и през първата третина на XX век. В най-известния си труд „Залезът на германските мандарини: Германската академичната общност 1890-1933“ (1969) той защитава тезата, че идеята за „германската изключителност“ (), лансирана от елитаристкото, идеалистично ориентирано „мандаринство“ на германските университетски преподаватели, е проправила пътя за появата и развитието на националсоциализма. По-късно изследва висшето образование през същия период в Германия, Великобритания и Франция от сравнителна перспектива. През 90-те години на ХХ век Рингър се занимава с живота и творчеството на немския социолог Макс Вебер.
Признание Рингър печели седем значими изследователски стипендии, включително на Националния фонд за хуманитарни изследвания (), на Националната фондация за наука (), на Националния хуманитарен център (), на фондация „Гугенхайм“ () и на Центъра за академични изследвания в Берлин.Andrew Lees, In memoriam Fritz K. Ringer Jonathan Harwood, In memoriam Fritz K. Ringer
Избрана библиография The decline of the German mandarins: The German academic community 1890 – 1933. Harvard University Press, Cambridge/Mass. 1969. Education and society in Modern Europe. Indiana University Press, Bloomington 1979. Fields of knowledge: French academic culture in comparative perspective 1890 – 1920. Cambridge University Press, Cambridge 1992. Max Weber's methodology: The unification of the cultural and social sciences. Harvard University Press, Cambridge/Mass. 1997. Trouble in Academe: A Memoir. toExcel, San José 1999. Max Weber: An intellectual biography. University of Chicago Press, Chicago/Ill. 2004.
Източници
Външни препратки Hartmut Titze, Рецензия на „Fields of Knowledge“ . – В: Erziehungswissenschaftliche Revue (EWR), 2004
Категория:Американски историци Категория:Преподаватели в Джорджтаунския университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Питсбъргски университет Категория:Бостънски университет Категория:Починали във Вашингтон (ОК) Категория:Родени в Лудвигсхафен