PAM (на – *Модул за подпомагане на полезния товар*) е американски ускорителен блок (горна ракетна степен), разработен от компанията McDonnell Douglas (по-късно част от Боинг). Първоначално е конструиран за нуждите на космическата совалка на НАСА, но по-късно е адаптиран като горна степен за различни ракети-носители.
Към настоящия момент модулът е изведен от експлоатация, като последният му полет е осъществен през септември 2018 г.
Дизайн и концепция Ускорителният блок PAM е твърдогоривна степен, която използва ракетни двигатели, произведени от компанията Тиокол (, по-късно ATK / Northrop Grumman Innovation Systems) от серията „Стар“ (Star). Основното предназначение на модула е да поеме полезния товар (сателити или космически сонди) от ниска земна орбита (където го доставя совалката или основната ракета) и да го изведе в геопреходна/геостационарна орбита или на междупланетна траектория.
Тъй като твърдогоривните двигатели от този тип нямат собствена система за активно управление на вектора на тягата по време на работа, полезният товар се стабилизира чрез жироскопичен ефект. За целта блокът и сателитът се завъртат механично около надлъжната си ос до около 40–100 оборота в минута преди отделянето им от совалката или предходната степен, посредством специално конструирана ротационна плоча (spin table).
Модификации През годините на експлоатация са разработени няколко основни варианта на ускорителния блок: **PAM-A:** Първоначално проектиран за извеждане на тежки сателити (конструирани за ракетата Atlas) от трюма на космическата совалка. Поради липса на търговски интерес и промени в концепциите за безопасност, разработката му е прекратена след едва няколко опита. **PAM-D:** Най-успешната и масова модификация. Адаптирана е както за космическата совалка, така и като трета степен за ракетите-носители от семейството Delta (особено Делта II). Използва твърдогоривен двигател Star-48B. **PAM-D2:** По-мощна модификация на PAM-D, развита за совалката с цел извеждане на по-тежки спътници. Използва по-големия двигател Star-63. **PAM-S:** Специална (Special) модификация, произведена в единични бройки по поръчка. Използвана е като най-горна степен за подпомагане на траекторията на съвместната сонда на НАСА и ЕКА „Одисей“ (Ulysses) по пътя ѝ към Юпитер и Слънцето през 1990 г.
След трагедията със совалката „Чалънджър“ през 1986 г. НАСА забранява използването на леснозапалими или експлозивни горни степени в пилотираните совалки, което пренасочва PAM изцяло към безпилотните ракети-носители. Модификацията PAM-D се превръща в стандартна трета степен за ракетата Делта II и лети активно до нейното окончателно пенсиониране през 2018 г.
Спецификация Показаните технически параметри са за най-използваната модификация – PAM-D (с двигател Star-48B): **Двигател:** 1 × Thiokol Star-48B **Тяга:** 67,16 kN **Специфичен импулс:** 292 секунди **Време на работа:** 88 секунди **Гориво:** твърдо (TP-H-3340) **Височина:** 2,04 m **Диаметър:** 1,24 m **Сухо тегло:** 232 kg **Максимална маса (при старт):** 2141 kg
Космически отпадъци Тъй като ускорителните блокове PAM остават в силно елиптични орбити след изпълнение на мисиите си, те често се превръщат в обект на изследване в контекста на проблема с космическия боклук. През януари 2001 г. изразходван блок PAM-D, използван през 1993 г. за извеждането на GPS сателит, навлиза неконтролируемо в атмосферата. Неговата титанова горивна камера с тегло около 70 кг оцелява при преминаването през плътните слоеве и пада непокътната в пустинен район на Саудитска Арабия.
Вижте също Делта II Космическа совалка Стар (ускорителен блок)
Източници
Payload Assist Module (PAM). Global Security. PAM-D Debris Falls in Saudi Arabia. The Orbital Debris Quarterly News. Vol. 6, Issue 2. NASA Johnson Space Center. McDowell, Jonathan. Launch Vehicle Database: PAM-D. Jonathan's Space Report.
Външни препратки Payload Assist Module в NASA Shuttle Reference Manual (архив) Payload Assist Module в GlobalSecurity.org
Категория:Ускорителни блокове Категория:Космически отпадъци