Сър Хенри Райдър Хагард (), познат като Х. Райдър Хагард или Райдър Хагард, е британски писател (романист и баснописец).
Автор е на приключенски романи, чието действие се развива в екзотични места, предимно в Африка, и пионер на литературния жанр на „Изгубения свят“ (заедно с Артър Конан Дойл)."Rider Haggard Dies in London Hospital. Author of 'She,' 'King Solomon's Mines' and Many Other Novels Was Nearly 69. He Was Knighted in 1912. An Authority on Agriculture and Sociology. Served on Government Missions". New York Times. 15 May 1925. Посетен на 9 февруари 2021 г.„Изгубеният свят“ () е поджанр на жанровете фентъзи и научна фантастика, който включва откриването на непознат свят извън времето, мястото или двете. Участва в селскостопанската реформа в Британската империя. Неговите истории от края на разцвета на викторианската литература (особено тези от серията за Алан Куотърмейн и от серията за бесмъртната Айша) продължават да са популярни.
Биография Произход Според семейна легенда, родът Хагард произхожда от датския благородник Андреас Огард, наречен така по името на родното си място. Смята се, че той пристига в Англия през XV век. Андрю Ланг, съавтор и приятел на писателя, открива споменаване на „Андрю Огард, датски рицар“ в документи, свързани с обсадата на Орлеан през 1428 г.
През 1561 г. семейството се установява в Хартфордшър, а през 1760 г. Уилям Хенри Хагард се премества в Норич. Неговият син, носещ същото име, получава юридическа степен от колежа „Еманюел“ в Кеймбридж, но не практикува професията и води живота на селски ескуайър.
Прадядото на писателя е първият, който създава семейно гнездо в Норфолк, като придобива имение в село Брейдънъм. Семейство Хагард построява джорджианско имение с три приемни и десет спални; по време на своя разцвет то обхваща 400 акра (178 хектара), но по-късно площта намалява до 140 акра.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, с. 20.
Според автобиографията на Хенри Райдър Хагард, неговият дядо Уилям Хагард работи в Британската банка в Санкт Петербург, където през 1816 г. се жени за Елизабет Мейб – руска гражданка с британски произход. Там през 1817 г. се ражда бащата на писателя – Уилям Мейбом Райдър Хагард (19 април 1817 – 21 април 1893).„The Days of My Life, by H. Rider Haggard : CHAPTER 1“. Уилям Мейбом получава диплома по право и работи като адвокат, проявявайки предприемачески способности. Той е последният в семейството, който води традиционния живот на земевладелец, но се отличава с деспотичен характер и експлозивен темперамент.
Майката на писателя, Ела Довтън (16 юни 1819 – 1889), е поетеса и писателка, дъщеря на благородник, служил в Индия. Тя води спокоен живот като господарка на имение и носи на съпруга си богата зестра, допринасяйки за стабилността на семейното положение.
Ранни години
Хагард е роден на 22 юни 1856 г. в семейното имение в Брейдънъм, Норфолк, Англия като осмото от десет деца (и шестият от седем сина) на сър Уилям Мейбом Райдър Хагард и Ела Довтън. Негови братя са Уилям Хенри Довтън Хагард (25 юни 1846 – 1926), Базет Майкъл Довтън Хагард (24 септември 1847 – 1899), Алфред Хинюбър Хагард (17 април 1849 – 1916), Джон Джордж Хагард (11 юни 1950 – 1908), Андрю Чарлз Паркър Хагард (7 февруари 1854 – 1923), Артър Хагард (1855 г.) и Едуард Артър Хагард (5 ноември 1860 – 1925), а сестри – Ела Довтън Хагард (1845 – март 1921), Елизабет Сесилия Уестърн (ок. 1858 – 1916) и Елеонора Мери Д'Отеър (1859 – 1935).
След раждането си той е слаб и страда от жълтеница, през първите три месеца от живота си два пъти има белодробни инфекции, но благодарение на грижите на майка си и селската свобода укрепва.Leibfried P. Rudyard Kipling and Sir Henry Rider Haggard on Screen, Stage, Radio and Television. – Jefferson and London : McFarland & Co, 2000, с. 5 – 6. Прекарва детството си в родното си имение и рано се научава да язди и да лови зайци и патици с оръжие. Двамата му родители са образовани хора. Майка му пише поезия и през 1857 г. публикува поема за Първата англо-афганистанска война – Myra; or the Rose of the East. След смъртта ѝ през 1890 г. Хагард публикува том с нейна поезия – Life and Its Author.
Стимулите за интелектуалното му развитие са малко – въпреки че в имението има библиотека, четенето не играе голяма роля в живота на децата. Независимо от това в своята автобиография Хагард описва трагикомичен епизод, когато, след като прочита „Робинзон Крузо“, той не желае повече да ходи на проповедите в църквата, и по-голямата му сестра и гувернантката трябва да му вземат книгата насила. В юношеството си той харесва приказките от „Хиляда и една нощ“ и „Тримата мускетари“, както и поезията на Томас Бабингтън Маколей и Едгар Алън По.
Получава основно образование като приходящ ученик в училище в Уестминстър, на Leinster Square, където родителите му прекарват няколко месеца в годината. Успехите му вероятно са скромни и той е изпратен в друго училище, но знанията, придобити там, са недостатъчни. Разгневеният му баща дори заявява, че синът му „е полезен само за зеленчукопроизводител“. В крайна сметка 10-годишният Хагард отива да учи в резиденцията на енорийския пастор Х. Дж. Грейъм в село Гарсингтън, Оксфордшър. През 1889 г. той описва мястото в романа си „Съпругата на Алън“; вероятно от същото място е взето и фамилното име Куотърмейн, както наричат един от съседите фермери. Точната продължителност на обучението му там не е известна. После Хагард отива в класическата гимназия на Ипсуич за разлика от по-големите му братя, завършили различни частни училища.Haggard, H. Rider (1989). „Introduction and Chronology; by Dennis Butts. In“. King Solomon's Mines. Oxford University Press. vii–xxviii. От шестимата му братя петима завършват престижни училища, а след това и университети, а шестият отива да служи във флота; Хенри Райдър е единственият Хагард, който учи в гимназия. Причината за товаHaggard, H. Rider (2002). „H. Rider Haggard“. King Solomon's Mines. Modern Library Paperback Edition. v. е, че баща му, който вероятно го счита за не толкова способен,Haggard, H. Rider (2002). „H. Rider Haggard“. King Solomon's Mines. Modern Library Paperback Edition. vi. вече не е в състояние да плаща скъпото частно образование. В училище Хенри е известен като побойник, въпреки че се отличава с любопитството си. Става капитан на резервния училищен футболен отбор, но не си проправя път до основния отбор; родителите му го смятат за „тъп“. Той няма талант за точните науки и не може да научи нищо наизуст, въпреки че е емоционално възприемчив.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, с. 23 – 25.
В Ипсуич за първи път се проявява неговата писателска дарба: по време на един от уроците по литература той неочаквано за всички написва няколко латински стиха с такова качество, че учителят го обвинява в плагиатство. Хагард доказва своето авторство и получава публично извинение. Тогава той участва в конкурс за най-добро есе, а темата е хирургията, с която никога не се е сблъсквал и трябва да разчита само на въображението си; той обаче не получава наградата.Monsman G. H. Rider Haggard on the imperial frontier : the political and literary contexts of his African romances. – Greensboro : ELT Press; University of North Carolina, 2006. – IX, 294 p. – (1880 – 1920 British authors series, number 21), с. 35.
След като се проваля на изпита за постъпване в армията, 17-годишният Хагард е изпратен при частен учител за подготовка за приемния изпит в Британското външно министерство. Обучението обаче не се осъществява; единственото положително нещо е, че за първи път в живота си Хагард е отговорен за своите действия и живее сам. През двете си години в Лондон той се свързва с хора, които се интересуват от изучаване на психофеномените.H.d.R. [Memoir of Haggard]. In: Haggard, H. Rider (1957) Ayesha. London: Collins Не е известно кой го препоръчва за салона на лейди Паулет на площад Хановер, където се занимават със спиритизъм. Хагард има известен опит със свръхестественото, в чието съществуването никога не се е съмнявал.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, с. 26 – 27.
След като прекарва година и половина в Лондон, през 1875 г. той завежда родителите си на лятно пътешествие из Европа.
Южна Африка (1875 – 1882) Обрат в живота на Хагард настъпва през 1875 г. Баща му научава, че неговият приятел и съсед – собственикът на земя сър Хенри Булвер (племенник на писателя Едуард Булвер-Литън и братовчед на вицекраля на Индия) е назначен за лейтенант-губернатор на колония Натал. Той го моли да вземе сина му на служба и получава съгласие.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, с. 28. Една от причините баща му да иска да го отдалечи от Англия е фактът, че по онова време Хагард е влюбен в Мери Елизабет „Лили“ Джексън, за която възнамерява да се ожени, веднага след като заеме платена длъжност в днешна Южна Африка.
Хагард отива в Южна Африка, за да заеме позицията на неплатен асистент на Булвер.Haggard, H. Rider (2002). „H. Rider Haggard“. King Solomon's Mines. Modern Library Paperback Edition. vi. Възложено му е да наема служители, да поръчва храна и да организира забави, за което е нужна голяма отговорност. Постепенно той печели уважението на началниците си и е считан за част от висшето общество. Въпреки че е зает, има възможност да ловува и да си купи добър кон.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, с. 29 – 30. Това му позволява да се напасне на средата по-добре. Той се интересува от зулуския език, като го изучава в разговорна практика, и е допускан до срещи и преговори с местните лидери. Не отказва случайните връзки и пише на брат си, че „жената е като хрупкава ябълка – дори сърцето ѝ да е гнило, външният ѝ вид няма да стане по-малко красив от това“.Monsman G. H. Rider Haggard on the imperial frontier : the political and literary contexts of his African romances. – Greensboro : ELT Press; University of North Carolina, 2006. – IX, p. 36. През 1876 г. Хагард придружава лейтенант-губернатора на обиколка в колонията, наблюдава бойни танци, организирани от лидера Пагат, а на връщане се губи и е изведен от храсталака от местните.Cohen M. Rider Haggard: his life and works. – Second edition. – L. : Macmillan and Co, 1968, p. 31. Тези впечатления го карат да ги опише на хартия и през 1877 г. в списание „Джентълмен“ се появяват дебютните му описателни есета: „Военният танц на зулусите“, „Трансваал“ и „Посещението на водача Секокоени“.Monsman G. H. Rider Haggard on the imperial frontier : the political and literary contexts of his African romances. – Greensboro : ELT Press; University of North Carolina, 2006. – IX, с. 36.