Съдебната палата e сграда в София. Изградена е като монументална структура, намира се на бул. „Витоша“ 2, между улиците „Алабин“, „Лавеле“ и „Позитано“.

Съдебната палата е замислена още в края на 19 век и за нея е проведен международен конкурс, спечелен от българския архитект Никола Лазаров, но кризисните военни и следвоенни времена отлагат изпълнението на проекта. През 1928 г. последният е преработен от архитект Пенчо Койчев.

Сградата е построена през периода 1929 – 1940 г. със застроена площ от 8400 m². При завършването си е притежавала 640 помещения, 24 заседателни зали, 3 хола и 8 вътрешни двора.

Външният архитектурен облик респектира със своята монументалност и строги изчистени класически форми.

Характеристики Сградата е с 8 нива: два подземни етажа и 6 надземни, от които първият и третият сектор на залите е с височина на два етажа, а последния етаж е атиков, над корниза.

Днес Съдебната палата има застроена площ от 8500 m². разгъната застроена площ – 48 000 m². разполага с 430 помещения, от които 24 зали, библиотека и др.

Построяване и експлоатация

Предистория Идеята за тази сграда се налага още през 1880 г., но обявеният за нея през 1912 г. международен конкурс е отложен заради Балканската война и е проведен през 1914 г. Първа премия не е присъдена. Втори е проектът на арх. Никола Лазаров, който не се реализира. През 1926 г. е създаден фонд „Съдебни сгради“, чието заключение е, че „поради разрасналите нужди и големи промени в живота“ планът на арх. Лазаров не може да се приложи. Да изготви в „окончателен вид план, съобразен с настоящите нужди, и с разширение, предвидено за по-далечно бъдеще“, е възложено на арх. Пенчо Койчев, който пише: „На 1 юни 1928 г., от Министерството на правосъдието ми се повери да изработя плановете и ръководя строежа на Съдебната палата в София, предприятие от 8500 м² на стойност 200 000 000 лева“.

Строеж Строителството започва през 1929 г., на 16 май изкопните работи са готови. (След проектирането арх. Койчев пряко ръководи и строителството до септември 1933 г. когато е пенсиониран).Манева И., Домът на бул. „Дондуков“ 36, в-к Новинар 10-02-2007 г.

Към 12 април 1930 г. нулевият цикъл е завършен и строителството излиза над нивото на терен с изливането на първата плоча.

На 23 август 1932 г. цялата стоманобетонна конструкция на сградата и покрива са завършени.

В 1936 г. е завършен грубият строеж на сградата със зидариите и външната ѝ каменна облицовка. Предвидените 16 скулптури на магистрати – съдии и прокурори, по страничните фасади не са одобрени и са поставени само вече изработените 2, а вместо останалите са сложени каменни блокове, започват довършителните работи.

В 1940 г. довършителните работи са завършени заедно с интериорите, витражите и всичко друго по сградата, и започва обзавеждането ѝ.

През септември 1941 г. Съдебната палата е официално открита.

Сградата има сиенитен цокъл, облицовка от бял варовик и забележим корниз под най-горния етаж. Съдебната палата е първата сграда в града, изградена в този монументален стил, използван по-късно при Българската народна банка през 1930 г., Народната библиотека, Операта, Военното издателство и Ларгото и пр. В атриумите на Съдебната палата са поставени български и латински надписи, като следният:

След завършване на строежа Към 13:00 часа на 10 януари 1944 г. внушителната новопостроена сграда е ударена с пряко попадение в североизточния ѝ сектор при англо-американската бомбардировка на София. По това време в модерно оборудваното ѝ скривалище са насочени от полицията и намерили закрила стотици граждани. Бомбата пробива покрива и две от стоманобетонните плочи (на атиковия етаж и този под него) и спира в третата като не успява да нанесе тежки поражения. Щетите бързо са отстранени.

В периода 1980 – 1998 г. лицевата източна част от сградата не се използва по предназначение, тъй като в нея се помещават колекциите на Националния исторически музей. През 1985 г. са поставени двата лъва на парадното стълбище, работа на скулптора Величко Минеков.

През 1998 г. бившата музейна част е ремонтирана с цел възстановяване на функционалното ѝ предназначание.

На фасадата на сградата към едноименната улица в края на 90-те години на 20 век е поставена паметна плоча с портретен бронзов релеф на Вито (Виторио) Позитано, предотвратил заедно с Леандър Леге и софийския равин Габриел Алмозино опожаряването на София от османските сили през Руско-турската война.

В средата на 2001 г. започва първият след построяването ѝ генерален основен ремонт, който, под ръководството на арх. Любомир Семерджиев, е завършен до 2007 г. в основни линии (без атиковия етаж и някои други). Подменени са овехтялото обзавеждане, санитария, врати, шперплатова ламперия, фитинги и окабеляване, а мебелировката и дизайнът на пространствата на залите и кабинетите са издържани в традиционния характерен за нея класически стил. Автентичността на ремонтираните общи пространства е напълно запазена, поставена е ограда на парадното стълбище. През 2014 г. се ремонтира и атиковият етаж.

Експлоатация Съдебната палата е седалище на третата власт в държавата – съдебната, и при Царство България и през комунистическия режим и след него понастоящем.

В нея, освен текущите второ и третоинстанционни търговски, граждански и наказателни дела, стават съдебните заседания по всички най-значими за страната процеси: до деветосептемврийския преврат в 1944 г. – срещу комунистическите антидържавни функционери, много от които завършили със смъртни присъди; след него – срещу опозицията и набедените за противници на режима, но и срещу реалните му такива, също много от които завършили със смъртни присъди, но знаковите процеси на т.нар. „народен съд“ срещу министрите, депутатите и регентите са водени в Софийския университет, а не тук; след падането на режима – тук се гледат делата срещу неговия ръководител Тодор Живков, за убийството на бившия министър-председател на България Андрей Луканов и срещу знаковите фигури в организираната престъпност, контрабандата и търговията с наркотици, както и срещу настоящи политици, бивши министри от сегашния режим, бивши и действащи депутати.

Към 2020 г. в сградата се помещават: Върховният касационен съд; Софийският апелативен съд; Софийският градски съд; Софийският окръжен съд; Военно-апелативният съд; Софийският военен съд; Върховната касационна прокуратура; Софийска градска прокуратура; Охраната на съдебната власт, Областно звено „София-град“; „Информационно обслужване“ АД

Външни препратки Архитект Пенчо Койчев, Строежът на Съдебната Палата в София, резюме и снимки Столична Община, Съдебната палата, Дати и факти, официален сайт София – обиколка на града 1968, ОПТ „Балкантурист“ Тихомира Михайлова, 11 години строят съдебната палата, Новинар, 2 декември 2011 Как бе построена съдебната палата, 125 години министерство на правосъдието България 20 век: Алманах под редакцията на Филип Панайотов, стр. 821 Снимки от интерьорите Екстерьорни исторически снимки 1 – Изгубената България, 2 – Блог Стара София Съдебна Палата, Sofiamonuments Тайните тунели на властта, 168 часа, 01.08.2013 Реконструкция на Съдебната парата, 2002 г., ВКС, официален сайт Домът на българското право, Строител, 08.10.2010 Богомил Шаренков, Новият съдебен дворец встолицана, Вестник на вестниците, май 1940 г

Източници

Категория:Административни сгради в София Категория:Софийски градски съд Категория:Основани в България през 1941 година