Тигровият питон (Python molurus), още цейлонски, индийски или светъл тигров питон, е голяма неотровна змия от семейство Питонови, срещана в много тропически и субтропически региони на Южна и Югоизточна Азия. На английски видът е известен като черноопашат питон, индийски скален питон и азиатски скален питон.McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).

Географско разпространение и хабитат Този вид се среща в Индия, южен Непал, Пакистан, Шри Ланка, Бутан, Бангладеш, и се предполага наличието му и в северната част на Мианмар.R. Whitaker, A. Captain: Snakes of India, The field guide. Chennai, India: Draco Books 2004, ISBN 81-901873-0-9, p. 3, 12, 78-81.

Тигровият питон обитава разнообразни хабитати, включително тревисти и блатисти местности, скалисти подножия, гори и открити местности в джунглата, речни долини. Този вид змии се нуждаят от постоянен водоизточник в хабитата си.Mehrtens JM. 1987. Living Snakes of the World in Color. New York: Sterling Publishers. 480 pp. ISBN 0-8069-6460-X. Понякога могат да бъдат открити в изоставени леговища на бозайници, дупки в дърветата, сред гъсти водни тръстики и горички от мангрово дърво.Rhomulus Whitaker: „Common Indian Snakes – A Field Guide“; The Macmillan Company of India Limited, 1987; pp. 6-9; SBN 33390-198-3

Физическо описание

Цветовата шарка е по-белезникава или по-жълтеникава с петна, вариращи от златисто до тъмно кафяво. Окраската варира в зависимост от терена на обитавания хабитат. Екземплярите от хълмистите гори на Западните Гхати и Асам са по-тъмни, докато тези населяващи платото Декан и Източния бряг обикновено са по-светли.Rhomulus Whitaker: „Common Indian Snakes – A Field Guide“; The Macmillan Company of India Limited, 1987; pp. 6-9; SBN 33390-198-3

В Пакистан видът традиционно достига дължина от 2,4-3 m.. В Индия видът достига средна дължина до 3 m.. Тези измервания намират подкрепа в изследване от 1990 г. на Националния парк Кеоладео, при което 25% от регистрираната популация на питони имала средна дължина 2,7-3,3 m. При проучването само два екземпляра достигнали дължина от 3,6 m.. Най-дългият научно регистриран индивид от вида, с произход Пакистан, е с дължина от 4,6 m и тегло от 52 кг.

Поведение

Летаргични и бавноподвижни дори и в естествения си хабитат, тези змии проявяват плах нрав и рядко атакуват, дори и когато самите те биват атакувани. Придвижват се обикновено по права линия. Добри плувци са и се чувстват добре във водата. Ако е необходимо могат да прекарат под водата в продължение на много минути, но обикновено предпочитат да се намират в близост до брега.

Хранене Цейлонските тигрови питони са хищници, хранят се безразборно с бозайници, птици и други влечуги, но имат склонност да предпочитат бозайниците. Предизвикана към действие при вида на плячка, змията приближава с вибрираща опашка и нанася удар с отворена уста. Убива живата си плячка чрез задушаване, като се омотава плътно около нея веднъж или два пъти. След обилно нахранване този вид змия не е предразположен към движение, тъй като по-твърдите части от погълнатата плячка могат да пронижат отвътре тялото ѝ. Затова в случаите, когато бива обезпокоена след хранене, змията повръща погълнатото, за да избяга от потенциалните си врагове. След обилно нахранване индивидът може да не приема храна в продължение на седмици, като най-дългият регистриран период е 2 години.

Тигровият питон може да погълне плячка дори по-голяма от диаметъра на змията, тъй като костите на горната и долната ѝ челюст не са свързани помежду си и могат да се разкачат. Плячката не може да избяга от захапката на змията, тъй като зъбите ѝ са извити навътре.

Размножаване

Цейлонският тигров питон е яйценосно животно, женската снася до 100 яйца и се грижи за тях до излюпването. Изследванията показват, че този вид змии е способен да повиши телесната си температура над температурата на средата, извършвайки мускулни контракции.. Малките се излюпват с дължина от 45-60 cm и порастват бързо.

Природозащитен статут Този вид змии са чест обект на преследване заради фината си кожа и по тази причина са обявени за застрашени. Частично защитени са от местните власти в Тамил Наду. В Керала и Тамил Наду месото на цейлонския тигров питон се цени от местните жители, като за мазнината се смята, че има лечебна сила.

Видът се класифицира в категорията нисък риск/почти застрашен в Червения списък на световнозастрашените видове (v2.3, 1996) на Международния съюз за защита на природата. Тази класификация е индикатор, че видът може да бъде застрашен от изчезване и популацията му се нуждае от регулярно преразглеждане.1994 Categories & Criteria (version 2.3), IUCN Red List.

Галерия

Източници

Външни препратки Python molurus в базата данни Reptarium.cz. Цейлонски тигров питон в Ecology Asia. Цейлонски тигров питон в Animal Pictures Archive . Watch Indian rock python (Python molurus) video clips from the BBC archive on Wildlife Finder

Категория:Питони Категория:Фауна на Индо-Малайската област