Ута Баленщет (, * ок. 1000 в Баленщет, † 23 октомври пр. 1046) от род Аскани в Саксония-Анхалт е омъжена за маркграф Екехард II от Майсен.Hermann Wäschke, Geschichte Anhalts von den Anfängen bis zum Ausgang des Mittelalters. Otto Schulze Verlag, Cöthen 1912, S. 67–69 Произход Тя е дъщеря на граф Адалберт I фон Баленщет (* 970) и неговата съпруга Хида, дъщеря, наследничка на маркграф Ходо I (965–993) от Лужица и на Фредеруно († 1015). Ута е сестра на Езико от Баленщет († 1060), граф на Баленщет, родоначалник на род Аскани, женен за Матилда Швабска († 1032). Helmut Assing, Die frühen Askanier und ihre Frauen. Kulturstiftung Bernburg 2002, S. 6 Брак
Ута се омъжва през 1026 г. за Екехард II (985-1046), маркграф на Майсен и маркграф на Лужица. Бракът остава бездетен. С този брак свършва родът на Екехардините.Michael Imhof und Holger Kunde, Uta von Naumburg, Michael Imhof Verlag, Petersberg, 2011Casparis Sagittarii, Historia bipartita Eccardi II. Marchionis Misniae, Jena 1683
Ута в архитектурата Наумбургската катедрала „Свети апостоли Петър и Павел“ е базилика, намираща се в историческия център на град Наумбург в Саксония-Анхалт, Германия. Екехард и Ута са между 12-те дарители за построяването и. В западната част на катедралата на височина примерно около три метра се извисяват фигурите на маркграф Екехард II и неговата прекрасна съпруга Ута — това е единственото и, достигнало до нас скулптурно изображение. Нейното лице излъчва чистота и сила. На гърдите на маркграфинята има брошка във вид на шестоъгълна снежинка с три сфери на всеки лъч. Скулптурното изображение на Ута се счита за един от най-ярките женски образи в изкуството на Средните векове.Andreas Thiele, Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band I. Teilband 1, R. G. Fischer Verlag, Frankfurt/Main 1993, Tafel 217
Наследство След смъртта на нейния съпруг Екехард II през 1046 г. зестрата на Ута отива към църквата в Хернрод, където нейната сестра Хазеха е избрана най-късно от 1044 г. за абатеса и на императрица Агнес (1025-1077).
Умберто Еко за Ута Умберто Еко, когато го запитали за неговото пристрастие към женската красота и какъв би бил неговия избор сред всички произведения на изкуството: „Ако на мен ми се предостави възможност да се срещна с някой женски персонаж от историята на изкуството, аз бих избрал маркграфиня Ута от Наумбург - статуята, на която украсява сградата на този град“.Stefano Poggi, La vera storia della Regina di Biancaneve, dalla Selva Turingia a Hollywood, Raffaello Cortina Editore, Azzate (VA) 2007.
Източници
Категория:Аскани Категория:Жени