„Игрите на глада“ са поредица от антиутопични романи за юноши, написани от американската авторка Сюзан Колинс. Първите три романа са част от трилогия, следваща тийнейджърската героиня Катнис Евърдийн, а четвъртата книга е предистория, чието действие се развива 64 години преди оригинала и разказва историята на анти-героят в първоначалната трилогия.
Романите от трилогията са озаглавени Игрите на глада (2008), Възпламеняване (2009) и Сойка-присмехулка (2010). Всеки от тях е адаптиран към филм, създавайки филмовата поредица „Игрите на глада“, като адаптацията на „Сойка-присмехулка“ е разделена на два пълнометражни филма. Първите две книги от поредицата сабестселъри на New York Times, а Сойка-присмехулка оглави всички списъци на бестселъри в САЩ след излизането си. По времето, когато филмовата адаптация на „Игрите на глада“ беше пусната през 2012 г., издателите отчетоха над 26 милиона отпечатани книги от трилогията „Игрите на глада “.
Вселената на Игрите на глада е антиутопия, която се развива в Панем, северноамериканска държава, състояща се от богатия Капитол и 13 окръга в различни състояния на бедност. Всяка година деца от първите 12 окръга се избират чрез лотария за участие в задължителен телевизионен мач на смъртта Battle Royale, наречен Игрите на глада. Първоначално се знае, че 13-тият окръг е бил унищожен след края на войната, чието наказание са Игрите на глада.
13-ти окръг също е бил подложен на това, но те се рабунтваха срещу Капитол. Тъй като Окръг 13 е специализиран в ядрени оръжия, Капитол бързо се предаде и се съгласи на мирно споразумение. И двете страни се съгласиха, че всички жители на Окръг 13 ще се преместят под земята и земята отгоре ще бъде бомбардирана, за да изглежда, че Капитол е победил.
Всички романи са добре приети. През август 2012 г. поредицата се класира на второ място, изпреварена само от поредицата Хари Потър в анкетата на NPR за 100-те най-добри тийнейджърски романа, която помоли гласоподавателите да изберат любимите си книги за млади хора. На 17 август 2012 г. Amazon обяви трилогията Игрите на глада за своя най-продаван, надминавайки рекорда, държан преди това от поредицата Хари Потър. От 2014 насам, от трилогията са продадени повече от 65 милиона копия само в САЩ (над 28 милиона копия на Игрите на глада, над 19 милиона копия на Catching Fire и над 18 милиона копия на Сойка-присмехулка). Трилогията „Игрите на глада“ е продавана в 56 страни и е преведена на 51 езика до момента.
Романът предистория, озаглавен „Балада за пойни птици и змии“, който разказва за първите дни на Игрите на глада, е издаден на 19 май 2020 г. Предисторията е продадена от Stimola Literary Studio в 35 страни до момента.
История Трилогията „Игрите на глада“ се развива в неопределено бъдеще, в антиутопичната, постапокалиптична нация Панем, разположена в Северна Америка. Страната се състои от богат град Капитол, разположен в Скалистите планини, заобиколен от дванадесет (първоначално тринадесет) по-бедни окръга, управлявани от Капитол. Капитол е пищно богат и технологично напреднал, но окръзите са в различно състояние на бедност. Разказвачът и главният герой на трилогията, Катнис Евърдийн, живее в Окръг 12, най-бедният регион на Панем, разположен в Апалачите, където хората редовно умират от глад. Като наказание за минал бунт срещу Капитол (наречен „Тъмните дни“), в който окръг 13 е унищожен, едно момче и едно момиче от всеки от дванадесетте останали окръзи, на възраст между 12 и 18 години, се избират чрез лотария да се състезават в годишно шоу, наречен Игрите на глада. Игрите са телевизионно събитие, в което участниците, наречени „трибути“, са принудени да се бият до смърт на опасна арена. След това самотният победител и неговият роден окръг са възнаградени с храна, провизии и богатства. Целта на Игрите на глада е да осигури забавление за Капитол и да напомни на окръзите за силата на Капитол и липсата на угризения или прошка за неуспешния бунт на предците на сегашните конкуренти.
Структура Всяка книга от трилогията „Игрите на глада“ има три части от по девет глави. Колинс казва, че този формат идва от нейния опит в писането на пиеси, който я е научил да пише в структура от три действия; нейната предишна серия, The Underland Chronicles, е написана по същия начин. Тя вижда всяка група от девет глави като отделна част от историята и коментарите все още наричат тези разделения „прекъсвания на действие“.
Произход Колинс казва, че е получила вдъхновение за поредицата както от класически, така и от съвременни източници. Нейният основен класически източник на вдъхновение е гръцкият мит за Тезей и Минотавъра, в който, като наказание за минали престъпления, Минос принуждава Атина да принесе в жертва седем младежи и седем девойки на Минотавъра, който ги убива в огромен лабиринт. Колинс казва, че дори като дете е била зашеметена от идеята, тъй като „е било толкова жестоко“ да принуди Атина да пожертва собствените си деца.
Колинс също цитира като класическо вдъхновение древноримските гладиаторски игри. Тя смята, че три ключови елемента създават добра игра: силно и безмилостно правителство, хора, принудени да се бият до смърт, и ролята на играта като източник на популярно забавление.
Съвременен източник на вдъхновение беше неотдавнашното увлечение на Колинс по телевизионните риалити програми. Тя казва, че те са като Игрите на глада, защото Игрите не са само забавление, но и напомняне на окръзите за техния бунт. Колинс казва, че докато е превкючвала канали по телевизията в една тиха нощ, е видяла хора да се състезават за награда и след това е видяла кадри от войната в Ирак. Тя описа как двамата се комбинират по „обезпокоителен начин“, за да създадат първите ѝ идеи за поредицата.
Романи Трилогия Игрите на глада Игрите на глада е първата книга от поредицата и е издадена на 14 септември 2008 г.
Игрите на глада проследяват 16-годишната Катнис Евърдийн, момиче от Окръг 12, което е доброволец за 74-те Игри на глада вместо по-малката си сестра Примроуз Евърдийн, също наричана Прим. Също така избран от Окръг 12 е Пийта Меларк, който веднъж е спасил Катнис от гладна смърт, когато са били деца. Те са наставлявани от единствения жив победител в техния район, Хеймич Абърнати, който печели 24 години по-рано и оттогава води самотен живот на алкохолизъм .
Пийта признава дългогодишната си тайна любов към Катнис в телевизионното интервю преди игрите. Това разкритие зашеметява Катнис, която обикновено не си позволява да мисли за романтично привличане поради травматичното си детство и страха си да не загуби бъдещи деца заради Игрите на глада. Тя обаче смята, че Пийта само симулира любов към нея като тактика за Игрите.
На арената Пийта спасява живота на Катнис няколко пъти, без тя да разбере. Катнис се съюзява с Ру, малък тибут от Окръг 11, която напомня на Катнис за нейната сестра, Прим. Когато Ру е убита, Катнис поставя цветя около тялото ѝ като акт на неподчинение към Капитол. Останалите живи трибути са предупредени за промяна на правилото, позволяващо на трибути от същия окръг да печелят като отбор. Катнис намира Пийта, сериозно ранен, и вместо да се състезава сама и да бъде необременена от него, тя рискува живота си и го лекува. Хеймич я съветва да симулира чувства към Пийта, за да спечели богати спонсори, които могат да осигурят важни доставки на „звездните любовници“ по време на Игрите. Докато си позволява да се доближи до Пийта, тя развива истински чувства към него.
Когато всички други трибути са мъртви, промяната на правилото внезапно бива отменено. Тъй като никой не желае да убие другия, Катнис измисля решение: двойно самоубийство чрез ядене на отровни плодове. Това принуждава властите да признаят, че и двамата са спечелили игрите, точно навреме, за да спасят живота си. По време и след игрите истинските чувства на Катнис към Пийта нарастват и тя се бори да ги помири с факта, че връзката им се е развила под принуда.
Хеймич я предупреждава, че опасността далеч не е отминала. Властите са бесни, че са ги направили на глупаци и единственият начин да се опита да успокои гнева им е да продължи да се преструва, че действията ѝ са били заради любовта ѝ към Пийта и нищо друго. На път за вкъщи Пийта е ужасен да научи за измамата.
Възпламеняване Възпламеняване е втората книга от поредицата, издадена на 1 септември 2009 г.
Във Възпламеняване, който започва шест месеца след края на Игрите на глада, Катнис научава, че нейното неподчинение в предишния роман е дало начало на верижна реакция, която е вдъхновила нов бунт в окръзите. Президентът Сноу заплашва да навреди на семейството и приятелите на Катнис, ако тя не помогне за потушаване на размириците и не се омъжи за Пийта. Междувременно Пийта осъзнава неискрената любов на Катнис към него, но въпреки че се чувства тъжен, той не я притиска по никакъв начин. Той също така е бил информиран за заплахите на Сноу, така че той обещава да помогне да продължи действието, за да пощади гражданите на Окръг 12. Най-добрият приятел на Катнис, Гейл Хоторн, признава любовта си към Катнис, което я шокира и обърква.
Катнис и Пийта обикалят окръзите като победители и планират публична сватба. Докато изпълняват заповедите на Сноу и поддържат илюзията, Катнис и Пийта неволно подхранват бунта и брошката на сойка-присмехулница, която тя носи, се превръща в негов символ. Окръг след окръг, гражданите на Панем започват да организират въстания срещу Капитол. Сноу обявява специално 75-то издание на Игрите на глада – известно като Четвътично издания – в което Катнис и Пийта са принудени да се състезават, отново, този път с предишни победители, което на практика отменя сватбата.
Катнис вярва, че Пийта трябва да оцелее в тези игри вместо нея и посвещава живота си на спасяването му. Пийта на свой ред посвещава живота си на спасяването ѝ и двамата признават противоположните намерения на другия. По настояване на Хеймич, двойката се обединява с няколко други трибюти и Катнис успява да унищожи арената. Катнис е спасена от бунтовническите сили на Окръг 13 и научава, че Капитол е пленил Пийта и техния съюзник от Окръг 7, Джоана Мейсън. В крайна сметка Катнис научава – за своя изненада – че по невнимание е била неразделна част от бунта през цялото време; нейното спасяване е планирано съвместно от Хеймич, Плутарх Хейвънсби и Финик Одеър. При знанието, че Пийта е заловен и сега ще бъде измъчван и убит, Катнис е бясна и прави опит да убие Хеймич. Тя бива упоена за своя собствена безопасност.
Катнис се събужда в медицински център, а Гейл, който седи до нея, я информира, че Капитол е унищожил Окръг 12 като отмъщение, и те се намират в Окръг 13. След известно колебание Катнис се присъединява към бунтовниците.
Сойка-присмехулка Сойка-присмехулка, третата и последна книга от поредицата Игрите на глада, е издадена на 24 август 2010 г.
Повечето от окръзите се бунтуват срещу Капитол, водени от окръг 13 и неговия президент Алма Койн. Капитол лъже, че окръга е билаю унищожен в „Черните дни“. След противопоставяне с Капитол, жителите на Окръг 13 са започнали да живеят под земята и да възстановяват силите си. Оцелелите от Окръг 12 намират подслон при тях. Катнис също научава, че Пийта е жив и е измъчван и принуден да говори по националната телевизия, обезсърчавайки бунта. Тя се съгласява да стане „Сойката-присмехулка“, символът на бунта. В замяна тя изисква имунитет за Пийта, Джоана Мейсън, Ани Креста и Енобария, другите победители в Игрите, заловени от Капитол. Катнис също иска привилегията сама да убие президента Сноу.
Когато Катнис разбира, че Капитол ще продължи да измъчва Пийта, докато тя подхранва бунта, тя получава пристъп на паника и губи способността си да функционира като Сойка-присмехулница. Организирана е спасителна мисия, която успява да спаси Пийта, Джоана и Ани. Пийта обаче е с промит мозък, за да убие Катнис, и се опитва да я задуши до смърт при повторното им събиране. Той се подлага на експериментално лечение, за да се опита да се излекува. Катнис няма надежда за неговото възстановяване и решава да даде всичко от себе си на бунта и да умре в процеса.