Иван Гранитски е български журналист, поет, редактор, критик, публицист, директор на радио и телевизионни канали, издател, бивш депутат и обществен деец.

Биография Иван Йорданов Димитров с литературен псевдоним Иван Гранитски е роден на 24 декември 1953 г. в София. Син е на дългогодишния журналист от в. „Вечерни новини“ Йордан Димитров. Има двама братя – Димитър и Юри. Известно време семейството е пребивавало в село Гранитово, Елховско, където е роден брат му Димитър и откъдето идва литературният псевдоним на писателя.Димитър Илиев, Маслинката наследил бизнеса на Доктора, в-к „Стандарт“, бр. 5477, 8 април 2008 г. По-малкият от братята, Юри (р. 1961 г.), му е полубрат, син от втория брак на баща му; той художник, сътрудник на в. „Демокрация“. Димитър е бизнесмен, баща на 7 деца.Николай Искров, Иван Гранитски – човек-оркестър за мажорни изпълнения, в. „Сега“, 21 септември 2002 г. През 2008 г. медиите свързват името на Димитър с контрабанден внос на цигари.Наследникът на Доктора, Митко Маслинката – брат на Иван Гранитски, afera.bg, 8 април 2008 г.Кой е Маслинката, в-к „Дневник“, 8 април 2008 г.Златко Желев, Маслинката наследил Доктора, Dnes.bg, 7 април 2008 г.Маслинката поема делата на Доктора , Frog News, 7 април 2008Дума на седмицата: Маслинката, сп. „Тема“, бр.15 (338), 14 – 21 април 2008Свързан ли е братът на Иван Гранитски с контрабанда на цигари?, Нова телевизия, „Здравей, България“, 1 април 2008 г.

Иван Гранитски завършва журналистика в Софийския университет през 1979 година. Скоро след завършване на висшето си образование влиза в Съюза на българските писатели (СБП).

Става редактор и заместник главен редактор на в. „Пулс“ (1979 – 1985), заместник главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1985 – 1991), главен редактор на сп. „Черно и бяло“ (1991 – 1992). Генерален директор на БНТ (1995 – 1996).

В периода 1992 – 1995 г. е директор на ИК „Христо Ботев“, откъдето е отстранен заради разногласия с кабинета Виденов, след което създава собствено издателство „Захарий Стоянов“ (1997), а междувременно е главен редактор на списание „Везни“. Издава Йордан Йовков на английски, френски и немски, предимно за разпространение сред пристигащите в България туристи.

Остава верен на политическите си пристрастия и след демократичните промени – малко след 1989 г. става секретар по идеологията на Софийския градски комитет на БКП, въпреки че по това време повечето нейни членове я напускат. През 2001 г. е водещ на честванията на връх Бузлуджа, а през 2006 е сред инициаторите за преизбирането на президента-социалист Георги Първанов за втори мандат.

Народен представител от листата на БСП за България в XLV народно събрание, избран от 25 МИР София. През 2026 година е член на инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори.

Член е на Съюза на българските писатели.Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 17 юни 2026 г.

През 2024 година е избран за академик на Българската академия на науките.Българска академия на науките

Агентурно минало На 26 ноември 2008 г. е осветлен от Комисията по досиетата като агент на Държавна сигурност с псевдоним Огнян.Георги Савчев, Лъснаха тв ченгетата. Добро утро, Павка! (Комисията по досиетата обяви имената на членове от ръководните структури на БНТ, принадлежали към ДС), Dnes.bg, 26 ноември 2008 г.Агентите на ДС в Националната телевизия – Кеворкян, Гранитски, Иван Гарелов, Хачо Бояджиев..., Afera.bg, 26 ноември 2008 г.Антихристи в ролята на защитници на ... християнството? , Блогът на Андрешко, 7 януари 2012 г.

Личен живот Първият му брак трае съвсем кратко. Жени се повторно през август 2009 г. за PR-специалиста на Здравната каса Мариана Петрова.Гранитски си взе ... булка, Блиц, 6 август 2009 г.

Награди Носител е на националната награда „Гео Милев“ в Стара Загора (2009).Ина Танева, „Иван Гранитски е новият носител на националната награда „Гео Милев“, dariknews.bg, 15 октомври 2009.

През 2012 г. за неговата обществено-гражданска поезия и позицията му в защита на българската култура му е връчена националната поетична награда „Иван Нивянин“ на община Борован.„Иван Гранитски получи наградата „Иван Нивянин“, в. „Дума“, бр. 125, 1 юни 2012.

През 2014 г. СБП му присъжда Националната литературна награда на името на Богомил Нонев за 2013 г. за книгата „Внимателно бързайте“.„Рекорден брой награди раздаде СБП“ , в. „Преса“, 20 май 2014.

На 24 май 2015 г. в Пирдоп му е връчена 4-тата Национална литературна награда „Тодор Влайков“.Иванка Господинова, „Закриха „Влайкови дни 2015“ , Средногорие – Медия, 25 май 2015.

На 10 юни 2016 г. става носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос в националната книжовна култура.Иванка Петкова - Радио Пловдив, Галя Митева - Радио Пловдив, „Иван Гранитски с награда „Христо Г. Данов“ за цялостен принос“, БНР, 10 юни 2016.

През юли 2016 г. става носител на Националната Вазова награда.„Иван Гранитски е носител на Вазова награда 2016 г.“ , karlovopress.com, 9 юни 2016 г.„Иван Гранитски получава „Вазовата награда 2016“, Karlovobg.eu, 9 юни 2016 г.

Носител е и на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2021 г.„Иван Гранитски получи наградата „Николай Хайтов“, в. „Дума“, бр. 45, 7 март 2022.„Иван Гранитски е носителят на Националната литературна награда „Николай Хайтов“ за 2021 година“, Haskovo.net, 4 март 2022.

Библиография Автор е на над 25 книги поезия, критика и публицистика, сред които:

„Поезия и поетическо самосъзнание“ (1982) „Марксовата полемика“ (1984) „Време и художествени идеи“ (1987) „Отвъден щурец“ (1999) „Подземията на съня“ (1998) „Кораб от светлина“ (1999) „Горящият храст“ (2001) „Гео Милев и трагиката на националната съдба“ (2000) „Отломъци“ (2001) „Храм“ (2001) „Преди да дойде здрача“ (2002) „Архипелагът на думите“ (2002) „Лятото на чакалите“ (2003) „Атлантида“ (2003) „Литература и национална съдба“ (2004) „Луди водят слепи“(2004) „Пазар на роби с бюста на Волтер“ (2004) „Партийните Тартюфи“ (2004) „Ловци на метафори“ (2008) „Критически етюди“ (2008) „Гьонсуратлъците на прехода“ (2008) „Съчинения в седем тома“ (2009 – 2010) Т.1: „Противоречивият човек“ (2009) Т.2: „Великата национална душа“ (2009) Т.3: „Ловци на образи“ (2009) Т.4: „Архипелаг“ (2009) Т. 5 „Митове и тупурдии“, (2010) Т. 6 Слепци с очи, (2010) Т. 7 Том 7 – Политически комедианти, (2010) „Щерна. Стихове“ (2010) „Внимателно бързайте?“ (2013)

Източници

Външни препратки

От и за Иван Гранитски в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България Статии на Иван Гранитски в сп. „Литературна мисъл“ Поезия и национална съдба, сп. „Пламък“, бр. 11&12, 2001 г. Статии на Иван Гранитски във в. „Дума“ Критиката на Гео Милев в списание „Везни“ Иван Гранитски: Самите български творци са светлината в тунела , интервю на Вяра Ценова, в. „БГ север“, бр. 16, 23 – 29 април 2010 г.

Категория:Български журналисти Категория:Български книгоиздатели Категория:Български литературни критици Категория:Псевдоними Категория:Възпитаници на Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет Категория:Сътрудници на Държавна сигурност Категория:Български журналисти, сътрудници на Държавна сигурност Категория:Директори на БНТ Категория:Членове на БКП Категория:Членове на БСП Категория:Академици на БАН Категория:Носители на награда „Гео Милев“ Категория:Родени в София