Парламентарни избори в България (1879)

Парламентарните избори в България през 1879 година са редовни парламентарни избори, проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г. в Княжество България. В тях участват двете водещи политически сили в България – Либералната и Консервативната партия.Nohlen, D & Stöver, P. Избори в Европа: Наръчник, 2010 г., с. 368 – 369 ISBN 978-3-8329-5609-7

Хронология След избирането му за владетел на нововъзроденото Княжество, извикано за нов самостоятелен политически живот и във връзка с нормалното съществуване на държавата, княз Александър І трябва да избере първото българско правителство измежду средите на двете откроили се политически партии по време на Учредителното събрание. Той оказва доверието си на консерваторитеКуманов, М. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949 г., кратък исторически справочник. С., Книгоиздателска къща „Просвета“, 1991 г., с. 9 и сл.. Така първият български кабинет е оглавен от Тодор Бурмов, назначен е с Указ № 1 от 5 юли и има основна задача да подготви изборите за първото ОНС. Те се произвеждат през октомври 1879 г.

На 29 август 1879 г. княз Александър I Батенберг подписва Указ № 126,Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 6/29.08.1879 с който насрочва деня на изборите – 30 септември 1879. В изборния ден при ниска избирателна активност от 32,0% либералната партия печели убедителна победа и на 21 октомври народните представители от Първото обикновено народно събрание се събират в София.

Съгласно установената практика на парламентарна демокрация, князът възлага на лидера на мнозинството да състави правителство. Недоволен от развоя на изборите, той се обръща към император Александър II, молейки го за разрешение да разтури Народното събрание. Императорът не се съгласява и князът предлага на Петко Каравелов да състави кабинет с участието на Димитър Греков и Григор Начович, което предварително обрича мисията на неуспех. В крайна сметка преговорите завършват без резултат и на 24 ноември 1879 г. Батенберг разпуска Народното събрание и съставя второ правителство начело с епископ Климент Браницки, в което отново ръководна роля имат консерваторите.

Избирателни права на българските граждани Изборите са правно установени чрез глава ХІV „За обикновеното Народно събрание“, дял І „За състава на обикновеното Народно събрание“ от Конституцията на Княжество БългарияПетров, П., Г. Петрова. История на Българската държава и право. Извори 680 – 1944 г. С.:, Албатрос (трето издание), 2002 г., с. 260 и сл.Манолова, М. Търновската конституция (ТК). С., Фенея, 2009 г., с. 23 и сл.Методиев, В., Л. Стоянов. Български конституции и конституционни проекти. С., Петър Берон, 1990 г., с. 37 и сл. и Временните правила за избирането представителите на първото обикновено народно събраниеУчредителното събрание 1879 г. Документи. С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ и Главно управление на архивите при МС, 2004 г., с. 800 – 804Протоколите на Учредителното Българско Народно събрание в Търново. С., Хр. Г. Данов; Пловдив, Русчук, 1879 г., библ. Harvard College Library, с. 335 и сл.Български закони за избиране на Народно събрание. Сборник текстове 1879 – 1991. С., Изд. на Народното събрание, 1994 г., с. 23 и сл. приети от Учредителното събрание заедно с Търновската конституция и посочени по-долу в текста само като „Временни правила“.

Чл. 86, ал. 1 от Търновската конституция регламентира изборът на народните представители да се осъществява пряко от народа, като на 10 хиляди души население и от двата пола се полага по един народен представителТова е така до 15 май 1893 г., когато с изменение на конституцията се избира един народен представител на 20 хиляди души. За повече информация виж: Манолова, М. Причини, същност и анализ на първото и второто изменение на Търновската конституция – от 15 май 1893 г. и от 11 юли 1911 г. – В: Търновската конституция. С., Фенея, 2009 г., с. 57 и сл.. Втората алинея постановява, че мандатът на депутатите е тригодишен, а ал. 5 определя, че избираеми за народни представители са всички български граждани, които са на възраст по-горе от 30 години и са книжовни (грамотни).

По отношение на избирателния корпус Конституцията предоставя активно избирателно право на всички български граждани, които имат възраст над 21 години и се ползват с граждански и политически права. Твърденията в други източнициВ: Възстановяване и развитие на българската държава (1878 – 1879 – 1881 – 1885 г.) – достъпно на 30 май 2012. за липсата на демократичност в Търновската конституция, която не предоставя избирателни права на жените, е несъстоятелно и погрешно, защото това е било напълно естествена световна тенденция към момента на създаването на първата българска конституция и идеята за политическите права на жените още не е съществувалаТокушев, Д. История на новобългарската държава и право 1879 – 1944. С., Сиби, 2001 г., с. 117 – 118..

Приетите в последното заседание на УС от 16 април 1879 г. Временни правила от формална гледна точка са в нарушение на нормите на Конституцията, защото Учредителното събрание не е законодателноТашев, Р. Обща теория на правото. Основни правни понятия. С., Сиби, 2004 г., с. 32. и единствените правомощия, с които разполага, са свързани с изготвянето и приемането на основния закон на Княжеството. Същото се отнася и за законодателната политика на правителството, осъществявана от момента на избирането му до откриването на I ОНСТази законодателна политика впоследствие ще доведе до бламирането на кабинета на Т. Бурмов. За повече информация виж: Манолова, М. Парламентаризмът в България 1879 – 1894. С., Сиела, 2003 г., с. 14 и сл.. Но макар и противоконституционни, всички тези действия не би трябвало да бъдат остро осъждани, тъй като те не нарушават основните права и свободи на българските граждани, а са породени от необходимостта за самостоятелно съществуване на Княжество България, стабилното изграждане и функциониране на държавния му апарат, както и стремежа за така необходимото му международно признаване, което само би спомогнало за законодателното гарантиране на гражданските права и свободи и в частност на избирателните права на българските граждани.

Подготовка на изборите Изборите за народни представители в първото обикновено народно събрание са свикани според повелите на Конституцията с Княжески Указ № 126 от 29 август 1879 г.Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 6 от 29 август 1879 г. и датата, определена за провеждането им, е 30 септември 1879 г. Във връзка с първите парламентарни избори възникват няколко генерални проблема, които засягат пряко и основно избирателните права на българските граждани.

На първо място е броя на депутатите в първото ОНС и начина за определянето им съгласно чл. 86 ал. 1 от Търновската конституция. Според нея данните, с които разполагаме за броя на населението в Княжество България към 30 септември 1879 г., посочват, че общо населението е наброявало 1 800 000 души, като броят на имащите право да упражнят активно избирателно право в изборите от септември 1879 г. възлиза на 219 000 души, при избирателна активност от 32%Блек, С. Установяване на конституционно управление в България. С., Отворено общество, 1943 г., с. 160 – 161..

Преброяване на населението Първото официално преброяване на населението в Княжеството е извършено на 1 януари 1881 г. и съдържа информация към 31 декември 1880 г.Предварителни резултати от преброяването на населението на 1 януари 1881 г. , Статистика на Княжество България, Resultats preliminaries du recensement de la populacion du 1/13 Janvier 1881/ Bureau de statistique. С., 1881 г., с. 8 – 10Общи резултати от преброяване на населението на 1 януари 1881 г. – Resultats generaux du recensement de la popul.ation du 1/13 Janvier 1881, Bureau de statistique. С., 1884 г. От него ставя ясно, че общата численост на българското население е 2 007 919 души, от които 1 027 803 са мъжете, а 980 116 са жените.

По този начин се отчита едно забележително увеличаване на населението на Княжеството в рамките на една календарна година с близо 207 хиляди души. Като се има предвид следвоенното положение в страната в годините непосредствено след Освобождението, както и тежкото ѝ икономическо положение, по никакъв начин не бихме могли да обосновем това нарастване с естествен прираст или раждаемост на българските граждани – по-скоро може би става въпрос за завръщане на български граждани след края на войната, били поради различни причини в странство.

Ако сравним данните от официалните преброявания на 31 декември 1887 г.Преброяване на населението в България – достъпно на 12 юни 2012 г., когато вече е извършено Съединението, и данните от преброяването от 31 декември 1892 г.преброяване на населението в България – достъпно на 29 май 2012 г., ще видим, че за пет години българското население се е увеличило с приблизително 156 хил. души. Именно поради тази причина изглежда, че за една календарна година от 1879 до 1880 г. населението се е увеличило с пъти в повече, в сравнение с едно петгодишно увеличение, което е настъпило в период на стабилизиране на Българската държава и присъединяването на Източна Румелия. Според някой източници има несъответствие и неправилно отразяване на първоначалния брой на българското население, тъй като за него са служили неофициални данни, а в същото време увеличението е показателно, и оттам изводът е, че населението на Българското княжество е било повече от 1,8 млн. души.

Провеждане и анализ Нарушаване на конституционните избирателни права на гласоподавателите Защо се налага това уточнение и по какъв начин рефлектира върху избирателните права на българските граждани? Отговорът на този въпрос е изложен в чл. 86, ал. 1 на Конституцията, а именно, че броят на депутатите се определя на 10 хил. души население и от двата пола.

Противно на посочения от Сирил Блек и Мария Манолова брой на народните представители – 170 душиБлек, С. Цит съч, с. 163.Манолова, М. Парламентаризмът в България, 1879 – 1894. С., 2003 г., с. 19; По всяка вероятност по отношение на броя на депутатите, че черпят информацията си от Държавен вестник, в който е публикуван списъкът на депутатите. В същото време не може да се допусне, че във всяко едно заседание на I ОНС стенографското дружество е допуснало печатна грешка при обявяването на броя на депутатите. Също така от работата на автора по проверката на изборите от страна на Народното събрание е разгледан индивидуално изборът на всеки един депутат, което е отразено и в Приложение № 1 и броят на избраните депутати възлиза на 164. Независимо че един и същ депутат може да се яви избран от няколко околии едновременно, то чл. 27 от ВПИППОНС предвижда след съответния личен избор на народния представител – на коя околия избира да бъде представител, за освободените места в рамките на 40 дни да се насрочат нови избори и по този начин тези места се попълват, в резултат на което броят на депутатите продължава да бъде 164., от които само 30 са консерватори, броят на народните представители в първото ОНС е вариращ и трудно определяем. Така например в третото заседание на първото ОНС от 23 октомври 1879 г. броят на депутатите е 158 „по официален списък“Дневници на първото Обикновено Народно Събрание. Държавна печатница. С., 1880 г., с. 16., в шестото заседание от 25 октомври 1879 г. броят е станал 160Дневници на първото Обикновено Народно Събрание. Държавна печатница. С., 1880 г., с. 78, 103, 141, 158 и сл., а в десетото заседание той е 157Дневници на първото Обикновено Народно Събрание. Държавна печатница. С., 1880 г., с. 106.. От направената от проверка на резултатите от изборите, съгласно Стенографските дневници на първото ОНС излиза, че броят на народните представители е 164Виж: Приложение № 1..