Иранският календар или Слънчева хиджра () е астрономически слънчев календар, използван официално в Иран и Афганистан.
Летоизчислението се води от преселването (хиджра) на пророка Мохамед от Мека в Медина. Началото на годината е денят на пролетното равноденствие. През вековете календарът се уточнява няколко пъти, за да отговаря на административните, религиозните и климатическите изисквания. В неговата разработка взима участие големият персийски поет Омар Хайям.
Иранският календар е сред най-древните календари в света и е най-точният от използваните днес. Календарът се основава върху астрономически наблюдения, използва изчисления за определяне на пролетното равноденствие и не съдържа допускания, които да носят грешки.
История Древни календари Най-ранните свидетелства за календарната традиция в Иран са от 2 хилядолетие преди новата ера. Първият напълно запазен календар е от времето на Ахеменидите.
Древноперсийски календар Предполага се, че древните иранци са използвали календар, който се е състоял от 6 сезона, като всеки от тях е бил с приблизителна продължителност от 2 лунни месеца. Годината започвала около пролетното равноденствие, имала 12 лунни месеца (всеки по 29 или 30 дни), наброявайки по този начин 354 дни. За да се компенсира разликата с тропическата година веднъж на 6 години се добавял 13-и месец. S. H. Taqizadeh: Old Iranian Calendars Месеците са имали названия, свързани с разни чествания или със сезонните дейности. Календарът е модифицирана версия на лунния вавилонски календар и е отразявал влиянието на културата на Месопотамия.
В таблицата е даден списъкът на древноперсийските месеци.Encyclopaedia Iranica. Article „Calendars“. By Antonio Panaino, Reza Abdollahy, Daniel Balland. No Староперсийски езикЛатиница Еламитски езикЛатиница ЗначениеПриблизителен превод Съответни вавилонски месециЛатиница Съответни юлиански месеци 1 Ādukanaiša Hadukannaš неясно Nīsannu март – април 2 Θūravāhara Turmar Вероятно „Месец на силна пролет“ Ayyāru април – май 3 Θāigraciš Sākurriziš „Месец за събиране на чесън“ Sīmannu май – юни 4 Garmapada Karmabataš „Гореща спирка“ Du'ūzu юни – юли 5 – Turnabaziš – Ābu юли – август 6 – Karbašiyaš – Ulūlū август – септември 7 Bāgayādiš Bakeyatiš „Месец на поклонение на бог (възможно Митра)“ Tašrītu септември – октомври 8 * Vrkazana Markašanaš „Месец на убиване на вълци“ Arahsamna октомври – ноември 9 Āçiyādiya Hašiyatiš „Месец на поклонение на огъня“ Kisilīmu ноември – декември 10 Anāmaka Hanamakaš „Месец на неизвестен бог (?)“ Tebētu декември – януари 11 *Θwayauvā Samiyamaš „Страшният месец“ Šabāţu януари – февруари 12 Viyax(a)na Miyakannaš „Месец на копаене“ Addāru февруари – март
Зороастрийски календар През V век пр.н.е. администрацията на Ахеменидите (648—330 пр.н.е.) въвежда нов тип календар по подобие на древноегипетския – слънчев, с 12 месеца по 30 дни, наричани с имената на почитаните зороастрийски язати. Всеки месец се дели на четири интервала, подобни на седмици. Дните на месеца също носят имената на зороастрийските божества. През дните, чието име съвпада с това на месеца, провеждат се чествания на божеството.
No Авестийско име на язата (в род.пад.) Значение Средноперсийско название Современно персийско название Латиница Приблизителен превод Латиница На персийски Латиница 1 Frawašinąm Духовни пазачи Frawardīn فروردین Farvardīn 2 Ašahe Vahištahe Справедливост и истина Ardwahišt اردیبهشت Ordībehešt 3 Haurvatātō Цялост Xordād خرداد Xordād 4 Tištryehe Сириус Tīr تیر Tīr 5 Amərətatātō Безсмъртие Amurdād مرداد Mordād 6 Xšaθrahe Wairyehe Желана власт Šahrewar شهریور Šahrīvar 7 Miθrahe Договор Mihr مهر Mehr 8 Apąm Вода Ābān آبان Ābān 9 Āθrō Огън Ādur آذر Āzar 10 Daθušō Творецът Day دی Dey 11 Waŋhə̄uš Manaŋhō Блага мисъл Wahman بهمن Bahman 12 Spəntayā̊ Ārmatōiš Свято благочестие Spandarmad اسفند Esfand
Календарът има голямо значение за спазване на религиозните обреди. Той определя пантеона на основните божества и осигурява честото споменаване на техните имена.
След завоюването на Персия от Александър Македонски и неговата смърт започва царуването на династията на Селевкидите (330—150 пр.н.е.). Те въвеждат гръцката традиция летоизчислението да се води на ери, с които се отбелязва началото на царските династии. Така започва ерата на Александър, която по-късно става известна като ерата на Селевкидите. Зороастрийските жреци губят своето влияние, тъй като новите владетели изповядват друга религия. Затова, макар да приемат летоизчислението на ери, жреците въвеждат своето начало – ерата на Зороастър. Предполага се, че това е първият опит да се определят датите, свързани с живота на Зороастър. Понеже не разполагат с исторически източници, жреците се обръщат към вавилонските архиви, известни из целия древен свят. От там те научават, че 228 години преди ерата на Алексанъдр в Персия се е случило велико събитие. В действителност това събитие е завоюването на Вавилон от Кир Велики през 539 пр.н.е., но жреците го интерпретират като годината на откровението на техния пророк. От друга страна, според светата книга Авеста Зороастър получава божието откровение, когато е на 30 години. Оттук жреците определят годината на неговото раждане – 568 пр.н.е.. Тя навлиза в летописите като началото на ерата на Зороастър, макар да е всъщност на Персийската империя. Тази дата погрешно се споменава в някои енциклопедии като година на раждането на Зороастър.
Календари на Аршакидите и Сасанидите Партската династия (Аршакидите) (248 пр.н.е. – 224 н.е.) въвежда малки промени в календарната система на Селевкидите. При тях новата ера започва от 248 пр.н.е. – годината, през която Аршакидите сменят Селевкидите, а наименованията на месеците и дните са партски еквиваленти на авестийските названия. Тези наименования малко се различават от използваните по-късно от Сасанидите (224 – 650) средноперсийски названия. Така например съвременният ирански месец „дей“ се нарича „дадвах“ (творец) при Ахеменидите, при Аршакидите той е „датуш“, а при Сасанидите е „дадв/дай“.
През 224 г. Ардашир I, основателят на Сасанидската династия, добавя 5 дни към края на годината и ги нарича „гата“ в чест на древни зороастрийски химни със същото название. С този акт на практика се приема 365-дневен календар, в основата на който е египетският слънчев календар. Египетската система бе известна на иранците от няколко столетия, макар да не бе използвана от тях. Новата система предизвиква объркване и среща съпротива. За да не се пропуснат светите дати, обредите се извършват в продължение на няколко дни. И в наше дни някои зороастрийски празненства имат две дати.
За да се синхронизира с тропическата година, чиято продължителност е 365,2422 дни, веднъж на 120 години (според други данни, всеки 116 години) се добавя 30-дневен месец. Този календар става първоизточник на современния ирански календар и в него са запазени зороастрийските наименования на месеците. Последният персийски цар от династията на Сасанидите Яздегерд III завършва реформата на календара, като избира 643 г. за началото на новата ера. Този календар получава името „Яздегерди“.
Средновековни календари След победата на арабите над Сасанидската династия мюсюлманските владетели въвеждат ислямския календар, при който летоизчислението започва от хиджрата на пророка Мохамед, а годината се състои от 12 лунни месеца. Календарът днес е официален в много ислямски страни, а в Иран се използва за отбелязване на религиозни събития. Той е лунен и при него се губи съответствието между месеците на годината и природните сезони. Това води до разминаването на календара със селскостопанските дейности, при което събирането на данъците почва да изпреварва събирането на реколтата. Административните трудности стават причина за паралелното използване на друг календар, подобен на сасанидския.
Календар на Джалали През 1079 г. селджукският султан Джалал ад-Дин Малик Шах официално въвежда слънчев календар, разработен в обсерваторията на неговата столица Исфахан от Омар Хайям и други астрономи. Основната цел на календара е по-прецизното свързване на началото на годината с пролетното равноденствие. За пролетно равноденствие се приема моментът на навлизането на слънцето в съзвездие Овен. Според него 1 фарвардин на 468 г. по Слънчевата хиджра, когато се приема календарът, съответства на 9 рамадан 417 г. по лунната хиджра и на 19 фарвардин 448 г. по Яздегерди (15 март 1079). Новият календар получава названието Джалали в чест на Малик Шах. Продължителността на всеки месец се изчислява според навлизането на слънцето в съответното зодиакално съзвездие и е между 29 и 32 дни. Продължителността на даден месец може да се различава с по 1 ден през различните години. Названията на месеците съответстват на арабските наименования на зодиите. В този си вид календарът следва сезоните, броят на дните на всеки месец се определя от астрономически наблюдения с голяма прецизност и се избягва необходимостта от периодичното включване на допълнителна година. Поддържането на календара обаче е много трудоемко и след смъртта на Малик Шах през 1092 г. те практически спират.Omar KhayyamThe MacTutor History of Mathematics archive При разработването на този календар Хайям изчислява с голяма прецизност продължителността на 1079 г. равна на 365,24219858156 дни (в действителност е 365.2422464 дни).Kazimierz M. Borkowski, "The tropical year and solar calendar", The Journal of the Royal Astronomical Society of Canada 85/3 (June 1991) 121 – 130. Освен това астрономите, отговорни за календара, установяват правилото за последователността на обикновени и високосна година. Според него по време на всеки 33-годишен цикъл се добавят 8 дни. Схемата е следната: 7 пъти на всеки 4 години се добавя по 1 ден (т.е. на всеки 4 години има 1 високосна година), а последният 8-и ден на цикъла се добавя след 5 години.
12-годишен животински цикъл Нахлуването на монголските завоевателите на иранските територии през XIII век е съпроводено със засилено влияние на китайско-уйгурската култура. По отношение на календарната систем иранците никога не възприемат изцяло техния 12-годишен цикъл с години, наречени на животни. Той постепенно се адаптира към съществуващите лунни и слънчеви календарни системи, използвани дотогава, като в определени случаи някои години изцяло изпадат от 12-годишния цикъл.
Реформи през XX век Иран През 1911 г. при управлението на Каджарите (конституционна монархия) парламентът официално въвежда държавен календар, основан на Джалали, с 12-годишен цикъл с имена на животни и с названия на месеци според зодиакалните знаци. Този календар се използва до 1925 г., когато на власт идва Реза Пахлави, основателят на последната шахска династия в Иран. На 31 март 1925 г. иранският парламент приема нов календар, наречен „Слънчева хиджра“. При него летоизчислението започва от 622 г. – хиджрата на Мохамед от Мека в Медина, първият ден на годината съвпада с първия ден на пролетта според слънчевата година, премахва се 12-годишният цикъл с животинските имена и се възстановяват древните зороастрийски названия на месеците.
По същество календарът е опростен вариант на Джалали. Първите 6 месеца съдържат 31 дни, следващите 5 мес. – 30 дни, а последният месец има 29 дни (или 30 през високосните години). По-голямата продължителност на първото полугодие е свързана с по-дългия период между пролетното и есенното равноденствие. Включването на високосните години следва 33-годишния цикъл, но той понякога става 29- или 37-годишен.
През 1976 г. Мохамед Реза Пахлави променя началото на летоизчислението и вместо хиджра на Мохамед то става предполагаемата година на качването на престола на Кир Велики (559 г. пр.н.е.) Новата ера се казва шахиншахи (перс. شاهنشاهی) (царска), а 21 март 1976 г. става първият ден на 2535 г. от тази ера. Ислямските свещеници се противопоставят на нововъведението, а обществото го игнорира. През 1978 г. шахът е принуден да върне ерата на хиджра.