Вюртембергите () са германска владетелска фамилия, графове (1143 – 1495), херцози (1495 – 1806) и крале (1806 – 1918) на Вюртемберг. Родът произлиза от кралската Салическа династия, според други източници от Люксембургите. От рода идва името на Вюртемберг.
Господари (до 1143) и графове на Вюртемберг (1143 – 1495)
От 1080 г. фамилията живее в първия замък на хълма Виртемберг (Wirtemberg), днес в Щутгарт, и първоначално се наричат „Виртемберги“ („Wirtemberger“). От рода идва името на Вюртемберг. Чрез поредица от бракове Вюртембергите наследяват Бойтелсбахските владения. Основател на рода е Конрад I, син на господаря на Бойтелсбах, който е потомък на салическите херцози Конрад I и Конрад II от Каринтия. Той строи през 1080 г. замъка Виртемберг и се нарича сам на него Конрад фон Виртинисберк (Konrad von Wirtinisberc, C(u)onradus de Wirdeberch). Той е господар на Вюртемберг от 1083 до 1110 г. Лудвиг I е първият от рода граф на Вюртемберг от 1143 до 1158 г. Подкрепата, която Лудвиг I, син на Конрад II, оказва на своите сюзерени, му донася значителни привилегии и владенията му са издигнати в графство през 1143 г. Следващите графове на Вюртемберг са синовете на Лудвиг II (1158 – 1181): Хартман I (1181 – 1240) и Лудвиг III (1194 – 1241). Лудвиг III има трима синове: Еберхард (1202 – 1258), Хайнрих (†1259), епископ на Айщат и Хартман II фон Грьонинген (†1280). От съпругата си Агнес (†1239), дъщеря на Бертхолд IV, граф на Церинген, Еберхард има двама синове: Улрих I (р. 1226 – 1265), който го наследява като граф на Вюртемберг, и Хайнрих (†1259), епископ на Айщат. Граф Улрих I, наричан Основателя, се възползва от хаоса в Германия по време на Голямото междуцарствие, когато се разпада Швабското херцогство, за да разшири владенията си и да си извоюва повече независимост.
През 1251 г. Улрих I се жени за Матилда (†1259), дъщеря на Херман IV, маркграф на Баден, от която има син Улрих II (1253 – 1279), умрял без наследници. След смъртта на първата си съпруга през 1260 г. Улрих I се жени за Агнешка (1243 – 1265), дъщеря на Болеслав II Плешиви, княз на Силезия, която ражда една дъщеря Агнеса (†1305) и син Еберхард I (1265 – 1325). Граф Еберхард I влиза в противоброство с австрийските Хабсбурги, които се опитват да наложат властта си над Швабия. Принуждава германския император Рудолф I да го признае за наместник на долношвабските земи, и пръв установява графската резиденция в Щутгарт, останал столица на владението до края на съществуването му. През 1308 г. Еберхард I е съперник на Хайнрих VII фон Люксембург в борбата за императорската корона на Германия. Има два брака: с Аделаида фон Верденберг и през 1294 г. с Ирмгард (†1297), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден. От двете си съпруги е баща на четири дъщери: Ирмгард (†1329), омъжена (1318) за Рудолф I фон Хоенберг, Агнес (1293 – 1351) – за Хайнрих II фон Верденберг, Аделаида (1294 – 1342) – за Крафт II фон Хоенлое и още една Агнес (1295 – 1317) – за граф Лудвиг VI фон Йотинген и двама сина. По-големият му син Улрих (†1315) умира преди баща си. От съпругата си (от 1291) Ирмгард (†1315), дъщеря на граф Бурхард III фон Хоенберг, той има две деца: Агнес (1294 – 1373) се омъжва (1318) за Улрих IV фон Хелфенщайн, а след смъртта му сключва брак с Конрад II фон Шлюселберг и Улрих (†1348), който става свещеник. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 200. Вюртембергская династия. Графы вюртембергские, герцог Эберхард I
Властта над Вюртемберг наследява вторият вторият син на Еберхард I, Улрих III (1298 – 1344), а след като умира, графството е управлявано от неговите синове, родени от съпругата му София (†1344), дъщеря на граф Теобалд фон Пфирт: Улрих IV (†1366), починал без наследници, и Еберхард II (1315 – 1392). Желаейки да разшири владенията си в Швабия, Еберхард II се опитва да постави под своя опека свободните имперски градове в този регион. Те сключват помежду си съюз и водят война с амбициозния граф. От брака си (1340) с Елизабет (†1389), дъщеря на Хайнрих XII фон Хенеберг, Еберхард II има син Улрих (1342 – 1388), починал преди баща си, и дъщеря София (1343 – 1369), омъжена за лотарингския херцог Йохан (Жан) I. Принц Улрих взема за съпруга (1362) Елизабет (1329 – 1402), дъщеря на германския император Лудвиг IV фон Вителсбах, и е баща на следващия граф Еберхард III (1364 – 1417). Той се жени (1380) за Антония (1360 – 1405), дъщеря на миланския херцог Барнаба Висконти, а след смъртта ѝ сключва брак (1412) с Елизабет (1391 – 1429), дъщеря на нюрнбегския бургграф Йохан III фон Хоенцолерн.
Еберхард III оставя престола на единствения си син Еберхард IV (1388 – 1419). Освен германските си владения новият граф управлява и територии във Франция – графство Монбелиар, донесено в зестра от съпругата му Анриет дьо Монфокон (1387 – 1444). Умирайки, той разделя земите си между своите синове Лудвиг I (1412 – 1450) и Улрих V (1413 – 1480). Лудвиг I взема за съпруга (1434) Матилда (1419 – 1482), дъщеря на пфалцкия курфюрст Лудвиг III фон Вителсбах. По-голямата му дъщеря Матилда (†1495) сключва брак (1454) с ландграф Лудвиг II фон Хесен; по-малката Елизабет (1447 – 1505), се омъжва (1470) за граф Йохан II фон Насау-Саарбрюкен, а след като овдовява (1472), става съпруга (1474) на Хайнрих IX фон Щолберг. Лудвиг I има двама синове: Лудвиг II (1439 – 1457) и Еберхард V (1445 – 1496). Последният поема властта над графство Вюртемберг след смъртта на по-големия си брат. Енергичен владетел, той провежда значителни реформи в своята държава, организира местен Ландтаг, утвърждава териториалната неделимост на Вюртемберг (1482) и основава авторитетния университет в Тюбинен. На имперското събрание във Вормс през 1495 г. граф Еберхард V е издигнат от римско-немския крал и по-късен император Максимилиан I за херцог на Вюртемберг и херцог на Тек като Еберхард I. От съпругата си Барбара (1455 – 1503), дъщеря на мантуанския маркиз Лудовико III Гонзага, херцогът има само един син, Лудвиг (1476 – 1487), който умира преждевременно.
Господари (до 1143) и графове на Вюртемберг (1143 – 1495) Конрад I ок. 1081 – 1110, господар на Вюртемберг Конрад II ок. 1110 – 1143, господар на Вюртемберг 1143 – 1158 Лудвиг I, син на предходния, 1-ви граф на Вюртемберг 1158 – 1181 Лудвиг II 1181 – 1240 Хартман I, син на Лудвиг II 1194 – 1241 Лудвиг III, син на Лудвиг II 1241 – 1265 Улрих I, син на предходния 1265 – 1279 Улрих II, син на предходния 1279 – 1325 Еберхард I, син на Улрих I 1325 – 1344 Улрих III, син на предходния 1344 – 1362 Улрих IV с Еберхард II до 1362, синове на Улрих III 1344 – 1392 Еберхард II до 1362 с Улрих IV, синове на Улрих III 1392 – 1417 Еберхард III, внук на Еберхард II 1417 – 1419 Еберхард IV, син на предходния 1419 – 1426 Лудвиг I и Улрих V, синове на предходния 1426 – 1442 Лудвиг I, син на Еберхард IV 1433 – 1442 Улрих V с Лудвиг I, синове на Еберхард IV
Разделяне na Вюртемберг чрез договора от Нюртинген от 25 януари 1442 г.
Щутгартска линия 1442 – 1480 Улрих V, син на Еберхард IV 1480 – 1482 Еберхард VI, син на Улрих V
Урахска линия 1442 – 1450 Лудвиг I, син на Еберхард IV 1450 – 1457 Лудвиг II, син на Лудвиг I 1457 – 1482 Еберхард V, син на Лудвиг I
Обединение на Вюртемберг чрез договора от Мюнзинген от 14 декември 1482 г.
Обединен Вюртемберг 1482 – 1495 Еберхард V, син на Лудвиг I от 1495 като херцог Еберхард I, син на Лудвиг I
Херцози (1495 – 1803) и курфюрсти (1803 – 1806) на Вюртемберг
След смъртта на Еберхард I властта над херцоството преминава към клона, основан от чичо му Улрих V. От трите си брака – 1441 г. с Маргарита (1416 – 1444), дъщеря на принц Адолф II фон Клеве, 1445 г. с Елизабет (1419 – 1451), дъщеря на баварския херцог Хайнрих XVI и 1453 г. с Маргарита (1420 – 1479), дъщеря на граф Амадей VIII Савойски, Улрих V има многобройно потомство. От дъщерите му Хелена (†1506) е омъжена (1476) за принц Крафт VI фон Хоенлое, Маргарита (1469, †1471) – за Филип I фон Епщайн-Кьонигщайн, Елизабет (1496, 1454 – 1501) – за граф Фридрих II фон Хенеберг-Ашах. По-големият му син Еберхард II (1447 – 1504) наследява през 1496 г. братовчед си Еберхард I, но поразен от умствено заболяване е свален от престола от Ландтага на Вюртемберг през 1498 г. Той няма деца от съпругата си Елизабет (1451 – 1524), дъщеря на бранденбургския курфюрст Албрехт Ахилес. «Генеалогические таблицы по истории европейских государств» – Таблица 201. Вюртембергская династия. Герцоги вюртембергские 1496 – 1674
Ландтагът определя за херцог Улрих I (VI) (1487 – 1550), син на Хайнрих (1448 – 1519), по малък брат на Еберхард II. Хайнрих е баща на Мария (1496 – 1541), омъжена (1515) за Хайнрих II фон Брауншвайг. Продължителното управление на херцог Улрих I (VI) е помрачено от смутове и вълнения в земите му. Неговата жестока данъчна политика довежда до селско въстание, принудило го да даде много права на недоволните (1514). През 1519 г. е прогонен от Вюртемберг и херцогството е предадено в ръцете на германския император Карл V, който определя брат си Фердинанд за негов владетел. Улрих I се укрива във френското си владение Монбелиар и се отдава на разбойничество. Приел протестантството, през 1534 г. той си връща властта над Вюртемберг и се заема с въвеждането на Реформацията. Участва също във войните на германските протестантски князе срещу император Карл V. Женен е (1511) за Сабина (1492 – 1564), дъщеря на баварския херцог Албрехт IV фон Вителсбах. Неговият син и наследник Кристоф (1515 – 1568) продължава религиозната политика на баща си. От брака си (1544) с Анна-Мария (1526 – 1589), дъщеря на маркграф Георг фон Байройт, той има един син Лудвиг III (1554 – 1618) и осем дъщери: Хедвига (1547 – 1590) става съпруга (1563) на ландграф Лудвиг IV фон Хесен; Елизабет (1548 – 1592) сключва брак последователно (1568 и 1586) с граф Георг-Ернст фон Хенеберг и с Георг-Густав фон Пфалц-Велденц; Сабина (1549 – 1581) се омъжва (1566) за ландграф Вилхелм IV фон Хесен-Касел; Емилия (1550 – 1589) – 1578 г. за граф Рихард фон Пфалц-Зимерн; Елеонора (1552 – 1618) става съпруга (1571) на княз Йоахим-Ернст фон Анхалт, а след като овдовява (1586), сключва брак (1589) с ландграф Георг I фон Хесен-Дармщат; Доротея-Мария (1559 – 1639) се омъжва (1582) за граф Ото-Хайнрих фон Пфалц-Зулцбах; Анна (1561 – 1616) е дадена (1582) за съпруга на бжеския княз Ян-Йежи Пяст, а след смъртта му (1592) сключва брак (1594) с лигницкия княз Фридерик IV Пяст; София (1563 – 1590) се омъжва (1583) за херцог Фридрих-Вилхелм I фон Саксен-Ваймар. Единственият син на Кристоф, херцог Лудвиг III се жени през 1575 г. за Доротея-Урсула (1559 – 1583), дъщеря на маркграф Карл II фон Баден-Дурлах, от която няма деца, затова след смъртта му властта над Вюртемберг преминава у представителител на клона Вюртемберг-Монбелиар.