„В очакване на Годо“ (, ) е пиеса в две действия, написана от нобелиста Самюъл Бекет на френски език между 9 октомври 1948 и 29 януари 1949 г.Ackerley and Gontarski 2006, p. 172. и публикувана през 1952 г. в Париж от издателство Minuit. След това пиесата е преведена от автора на английски.
Първото представление е изиграно в парижкия Théâtre de Babylone на 5 януари 1953 г., режисирано от Роже Блен, който изпълнява и една от ролите. Липсата на непосредствено разбираемо послание първоначално предизвиква бурни реакции на публиката. Впоследствие пиесата се утвърждава като една от знаковите творби на модерната драматургия, призната е за „най-влиятелното англоезично драматургично произведение на XX век“.Berlin, N., ‘Traffic of our stage: Why Waiting for Godot?’ в The Massachusetts Review, Autumn 1999 Поставяна е многократно по сцените на европейските театри, както и на други места по света.
Описание
При първото издание на оригиналния френски текст липсва стандартното разделяне на действия и сцени. При превода на английски и по-късно се установява делението на 2 действия.
Декорът е описан лаконично с три думи: път, дърво, вечер.
Главните действащи лица са Владимир и Естрагон, в хода на представлението се появяват още Лъки и Поцо, както и едно момче, което носи вести – общо пет (като не се брои Годо, който бива очакван).
Тълкувания В началото на 60-те години на миналия век критикът Мартин Еслин използва описанието театър на абсурда, а парадигматичен пример за това понятие става пиесата на Бекет. Тъй като собственият ѝ автор никога не е предлагал насоки за разбиране, а само е отричал натрапваните тълкувания, вариантите за нейното обяснение са многобройни и равностойни Обстойна библиография.
В България На български език пиесата е преведена през 1980 г. от Бояна Петрова.Самюъл Бекет, В очакване на Годо: Трагикомедия в 2 действия, София: Народна култура, 1980. Първото предложението за поставянето ѝ от Леон Даниел в Театъра на армията през сезона 1987/1988 година е отхвърлено от Комитета за култура след критика от Севелина Гьорова, тълкуваща едностранчиво текста от позицията на „най-оптимистичния, най-жизнеутвърждаващия обществен строй, социализма и комунизма“. Все пак директорът на театъра Стефан Тамахкяров успява да го включи за следващата репертоарна година. През 1988 г. на публиката в Созопол е представено първо действие от пиесатаВ рамките на т.нар. Празници на изкуствата „Аполония“, режисура на Леон Даниел; в последните дни на годината пълното представление е показано в Театъра на българската армия (София).. В Театъра на армията пиесата е представена, също в 1988 г., от елитен състав – Ивайло Христов, Йосиф Сърчаджиев, Атанас Атанасов, Мирослав Косев и Веселин Ранков. В 1994 г. е изиграно 150-ото ѝ представление. Най-новата постановка на пиесата е в Сатиричния театър през зимния сезон на 2008 г.Обява на Сатиричния театър
Бележки
Вижте също 100-те книги на 20 век според „Монд“
Външни препратки
Текст на пиесата (Действие I) Текст на пиесата (Действие II) Георги Марков, „В очакване на Годо: Пиеса за човека и времето“
Категория:Френски пиеси Категория:Книги от 1942 година Категория:Философски съчинения Категория:Театър на абсурда