В Белгия се произвеждат над 800 различни марки бира (етикетирани – около 300), някои от които с над 400-500-годишна история. В миналото в Белгия броят на пивоварните не отстъпвал на броя на църквите. Всяка пивоварна произвеждала собствен вид бира, с водоизточник и собствен пивовар. Един белгийски политик описва по следния начин социалната роля на бирата в Белгия: „Любителят на виното говори с чашата, а любителят на бирата – със съседите си“. Белгийската бира нееднократно печели престижни международни награди.

Традиционната белгийска бира е плътна и силна – от 6 % до 12 % об., често със сладък плодов привкус, тъй като освен обичайните съставки, в белгийската бира често добавят ориз, захар, мед, плодове и др.

История Белгийското пивоварство има над 1000-годишна история. То се появява едновременно с пристигането на римските легионери в страната. В края на първото – началото на второто хилядолетие, с началото на кръстоносните походи и пренасянето на производството зад стените на манастирите, местното пивоварство преживява истински технологичен бум. Белгийските монаси създават огромно разнообразие от бирени стилове, сред които трябва да се отбележи т.н. абатска бира, както и варената в трапистките абатства – трапистка бира, които се правят и до днес по стари манастирски рецепти.

В Белгия е основана и се намира седалището на най-голямата международна пивоварна компания – Anheuser-Busch InBev (първоначално белгийската компания Interbrew, от 2004 г. – белгийско-бразилската InBev, която през юли 2008 г. се обединява с американската Anheuser-Busch).

Видове белгийска бира Според технологията най-много видове бира се произвеждат по метода на долната ферментация, като най-разпространени в наши дни са многочислените светли лагери, наброяващи около 100 различни марки и съставляващи около 3/4 от общия обем на производството, като най-известни сред тях са Stella Artois и Jupiler.

Но своята международна известност и признание белгийската бира дължи най-вече на бирите в стиловете ейл и ламбик. Първите се произвеждат по метода на горната ферментация, а вторите ферментират спонтанно с помощта на диви дрожди, които виреят само в района на белгийската столица.

Ламбик

Ламбик е белгийска бира, тип ейл, която се прави само в района на Брюксел, чрез спонтанна ферментация с диви дрожди, които виреят само там. Ферментацията протича в бъчви, които са използвани за отлежаване на вино. Тази бира е изключително ароматна. Според класификациите на стиловете бира, ламбик спада към типа „Кисел ейл“ (Sour Ale). Лабиците се подразделят на няколко вида:

Чист (несмесен) ламбик Чист (несмесен) ламбик (Straight (Unblended) Lambic) е бира от една партида, без последващо смесване. Обикновено се пие отлежал около 6 месеца. На цвят е бледожълт до тъмнозлатист. В процеса на отлежаването бирата потъмнява. Бирата е газирана. Младите ламбици имат кисел вкус, който при отлежалите добива плодов привкус на ябълка, грейпфрут и мед. Хмелната горчивина е слаба или напълно отсъства. Има мек дъбов и/или цитрусов аромат. Алкохолното съдържание е 5 – 6,5 %. Типични търговски марки от този вид са: Cantillon Grand Cru Bruocsella, Boon, De Cam, Cantillon, Drei Fonteinen, Lindemans и Girardin;

Гьоз Гьоз (Gueuze) традиционно се произвежда чрез смесване на 1, 2 и 3–годишни ламбици. Цветът е златист. Вкусът е плодов, с нюанси на мед, ванилия и дъб. Няма хмелна горчивина. Ароматът е мек, плодов с нюанси на цитруси и мед. Алкохолното съдържание е 5 – 8 %. Типични търговски марки са: Boon Oude Gueuze, Boon Oude Gueuze Marriage Parfait, De Cam Gueuze, De Cam / Drei Fonteinen Millennium Gueuze, Drei Fonteinen Oud Gueuze, Cantillon Gueuze, Hanssens Gueuze, Lindemans Gueuze Cuvee Rene, Girardin Gueuze (Black Label), Mort Subite (нефилтриран) Gueuze, Oud Beersel Oude Gueuze;

Плодов ламбик Плодов ламбик (Fruit Lambic) е ламбик на плодова основа, който най-често се прави, както и гьоз, чрез смесване на 1, 2 и 3–годишни ламбици. Плодовете се добавят по средата на отлежаването и дрождите извличат всички захари от плодовета. Плодовете могат да бъдат добавени в некупажиран ламбик. Най-разпространените видове плодови ламбици са крик (kriek, вишни), фрамбоаз (framboise, малина) и дрювенламбик (от грозде мускат). Видът на плодовете обикновено определя цвета на ламбика. Бирата е газирана. Доминира вкусът и ароматът на добавените плодове. При младата бира плодовият вкус е подчертан, който в процеса на отлежаване отслабва. Усеща се мек ванилен и/или дъбов привкус. Хмелна горчивина липсва. Плодовите ламбици не са подходящи за дълго отлежаване. Алкохолното съдържание е 5 – 7 %. Типични търговски марки са: Boon Framboise Marriage Parfait, Boon Kriek Marriage Parfait, Boon Oude Kriek, Cantillon Fou Fonne (кайсия), Cantillon Kriek, Cantillon Lou Pepe Kriek, Cantillon Lou Pepe Framboise, Cantillon Rose de Gambrinus, Cantillon St. Lamvinus (мерло), Cantillon Vigneronne (мускат), De Cam Oude Kriek, Drie Fonteinen Kriek, Girardin Kriek, Hanssens Oude Kriek, Oud Beersel Kriek.

Фаро Фаро (Faro) в миналото е подсладена бира с ниско съдържание на алкохол, направена от смес от ламбик и много по-лека, прясно сварена бира (наречена meertsbier, която не било задължително да бъде ламбик), към която добавяли кафява захар (понякога карамел, меласа или билки). Захарта се добавяла преди сервиране и бирата не е имала възможност да ферментира допълнително. Използването на лека бира (или дори вода) и на нестандартен ламбик в обща смес водело да получаването на евтина, лека и сладка бира за ежедневна употреба. Съвременните Фаро бири все още се характеризират с използването на кафява захар и ламбик (но не само светъл), но използването на meertsbier е изчезнало, поради което на тях вече не се гледа като на евтини или само светли бири. Съвременната Фаро е бутилирана, подсладена и пастьоризирана, за да се предотврати повторната ферментация в бутилката, с алкохолно съдържание: 4 – 5,5 %. Типични търговски марки са: Cantillon, Boon, Lindemans, Mort Subite.

Уит бира

Уит бира (Witbier, Bière blanche), в превод Бяла бира, известна и като Белгийска бяла пшенична бира е традиционна белгийска бира, тип ейл, приготвена на основата на пшеница и ечемичен малц, със съдържание на алкохол от 4,5 до 5,5 об. %. Тази бира има над 600-годишна история и се вари в Хугарден, Фландрия от 1318 г. През 1956 г. поради намаленото търсене на този вид бира е затворена и последната пивоварна. През 1965 г. известният белгийски пивовар Пиер Селис основава собствена пивоварна в Хугарден, наречена „Brouwerij Celis“, и през март 1966 г. пуска на пазара традиционната белгийска бяла бира с марката „Hoegaarden“. През 1980 г. компанията се мести в нови помещения и се преименува на „Brouwerij de Kluis“. През 1985 г. сградата на пивоварната изгаря при пожар и средства за възстановяването дава най-голямата белгийска пивоварна компания „Interbrew“, която впоследствие придобива и самата търговска марка. За производството на белгийската бяла бира се използват около 50 % непокълнала (немалцувана) пшеница и 50% светъл ечемичен малц (обикновено пилзенски малц). В някои версии се използва и до 5 – 10 % овес. Подправките във вид на настърган кориандър и кори от кюрасао, а понякога и кори от сладък портокал, придават сладък аромат. Като подправки се ползват и лайка, кимион, канела, райски зърна и др., които придават комплексност във вкуса и аромата, но те са по незабележими. Цветът варира от светлосламен да светлозлатист. Бирата е нефилтрирана и мътна (което и придава млечен жълто-бял вид, и образува плътна бяла пяна). Вкусът е сладък, пикантен, ароматът – богат и плодов – с нотки на портокал, цитруси, кориандър, мед, ванилия и подправки. Алкохолно съдържание: 4,5 – 5,5 %. Типични търговски марки са: Hoegaarden Wit, Vuuve 5, Blanche de Bruges, Blanche de Bruxelles, Brugs Tarwebier, Sterkens White Ale, Celis White (понастоящем се произвежда в Мичиган, САЩ), Blanche de Brooklyn, Great Lakes Holy Moses, Unibroue Blanche de Chambly, Blue Moon Belgian White.

Белгийски пейл ейл

Белгийски пейл ейл (Belgian Pale Ale). Произвежда се от средата на 18 век, като най-добрите представители на този вид са подобрени след Втората световна война с определено британско влияние, относно използваните сортове хмел и щамове дрожди. Най-разпространен и във фламандските провинции Антверпен и Брабант. В производството се използват пилзнер или пейл ейл малцове, и виенски и мюнхенски малц за цвят, пълнота на вкуса и сложност, както и благороден хмел от сортовете Styrian Goldings, East Kent Goldings или Fuggles. В някои версии се влага и течна захар кенди. Цветът е кехлибарено златист до медено червен. Много добра прозрачност. Образува кремообразна, но нетрайна бяла пяна. Отличава се със забележим малцов аромат с умерени плодови нюанси и слаб аромат на хмел, както и с умерен свеж плодов вкус, с портокалови и крушови нотки. Алкохолно съдържание: 4,8 – 5,5 %. Типични търговски марки са: De Koninck, Speciale Palm, Dobble Palm, Ginder Ale, Op-Ale, Vieux-Temps, Brewer's Art House Pale Ale, Ommegang Rare Vos.

Белгийски специален ейл

Белгийски специален ейл (Belgian Specialty Ale) е стил белгийски ейл, обикновено от малки, независими пивоварни. Това е универсална категория за всеки тип белгийска бира, която не може да бъде включена в останалите категории белгийска бира. В нея се включват специфични, особени бири (напр. Orval, La Chouffe); бири нямащи собствена категория (напр. барлиуайн в белгийски стил, трапистките ейлове Enkel и Quadrupel, белгийските коледни бири с подправки); или експериментални уникални бири, отклоняващи се от стандартите на определена категория (напр. белгийски силен златист ейл с подправки). Съставът може да включва билки и подправки, необичайни зърно или малц, добавки като течна захар канди и мед, белгийски дрожди като Brettanomyces или Lactobacillus, необичайни технологии и купажиране. Предвид на това и цветовите, вкусовите и ароматните характеристики, както и алкохолното съдържание варират и не могат да бъдат определени в точни граници. Типични търговски марки са: Orval; De Dolle's Arabier, Oerbier, Boskeun и Still Nacht; La Chouffe, McChouffe, Chouffe Bok и N'ice Chouffe; Ellezelloise Hercule Stout и Quintine Amber; Unibroue Ephemere, Maudit, Don de Dieu; Minty; Zatte Bie; Caracole Amber, Saxo и Nostradomus; Silenrieu Sara и Joseph; Fantome Black Ghost и Speciale Noel; St.Fullien Noel; Gouden Carolus Noel; Affligem Noel; Guldenburg и Pere Noel; De Ranke XX Bitter; Bush (Scaldis); Grottenbier; La Trappe Quadrupel; Weyerbacher QUAD; Biere de Miel; Verboden Vrucht; New Belgium 1554 Black Al; Cantillon Iris и мн. др.

Фландърски червен ейл

Фландърски червен ейл (Flanders Red Ale). Фландърският червен ейл е белгийски кисел ейл. Произхожда от Западна Фландрия, типичен образец е бирата на пивоварната „Rodenbach“. Бирата отлежава до две години в дъбови бъчви. Често се практикува смесване на отлежала с по-млада бира. Този ейл е известен и като „белгийско бургундско“, тъй като наподобява червено вино. Червеният цвят се дължи на малца и продължителното отлежаване. Фландърският червен ейл има богат плодов вкус и аромат на черни череши, портокали, сливи и червен касис, с нотки на ванилия и/или шоколад. Прави се от виенски и мюнхенски малц и малко количество специален малц съдържащ до 20 % царевица или други зърнени култури. Обикновено се използва континентален или британски хмел. Дрождените култури Saccharomyces, Lactobacillus и Brettanomyces, както и оцетнокисели бактерии участват във ферментацията и постигането на окончателния вкус. Алкохолното съдържание е 5 – 5,5 %. Типични търговски марки от този вид са: Rodenbach Klassiek, Rodenbach Grand Cru, Bellegems Bruin, Duchesse de Bourgogne, New Belgium La Folie, Petrus Oud Bruin, Southampton Publick House Flanders Red Ale, Verhaege Vichtenaar.

Фландърски кафяв ейл