Йован Филипов Трифуноски () е югославски географ, антрополог и етнограф. Изявява сръбска национална принадлежност и, без да отрича съвременното съществуване на т. нар. македонска нация, застъпва тезата за сръбски характер на македонските славяни. Последната му издадена приживе книга „Македонизирање Јужне Србије“ („Македонизирането на Южна Сърбия“, 1995) обобщава възгледите му по този въпрос.
Биография Ранни години и образование Йован Трифуноски е роден на 23 септември 1914 година в положкото село Вруток, тогава в Сърбия, в земеделското семейство на Филип Трифонович и Теофилка. През 1905 година баща му е в четата на Никола Андреев, която предизвиква обсадата на Лешочкия манастир.Сто години од сардисувањето на Лешочкиот манастир „Св. Атанасиј““, Македонско Сонце, 26.8.2005 г. , посетен на 17.7.2013 г. Завършва основно образование в селото си, след това гимназиално в Скопие и Тетово, а между 1935 – 1939 година учи антропология и география във Философския факултет на Скопския университет.Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 37.; Радовановић, М., Јован Трифуноски (1914 – 1997), Београд, Гласник Етнографског института САНУ. 1998
Преподавателска и научна дейност След дипломирането през 1939 г. отбива военната си служба във Военно-географския институт в Белград. В периода 1940 – 1979 година работи като университетски преподавател в Скопие и Белград. През май 1941 г., като бежанец от българското управление, той пристига в Белград и става асистент във Философския факултет, където остава до август 1946 г. След това се завръща в Университета в Скопие. През 1950 година защитава докторската дисертация „Кумановско–Прешевска Църна гора“ () пред Сръбската академия на науките. От 1965 г. носи званието редовен професор. Извършва антроположки, географски и етнографски проучвания в Скопската, Положката, Кумановската, Овчеполската, Кочанската, Струмишката котловина и в Пелагония, като за всяко от тях издава отделна студия.Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 36 – 37.; Радовановић, М., Јован Трифуноски (1914 – 1997), Београд, Гласник Етнографског института САНУ. 1998
Носител е на Орден на труда, втора степен през 1959 година. Пенсионира се през 1979 година. Почива в Белград през 1997 година.Институт за географија – 85 години, САК – СТИЛ Скопие, 2008, стр. 38.
Библиография Македонска градска насеља (), 1947 г. Кумановско-прешевска Црна Гора (), 1951 г. Поречието на Кадина Река. Антропогеографски испитувања (), 1952 г. Дебар. Антропогеографска испитивања (), 1952 г. Варошица Крушево (), 1955 г. Врањска котлина (), 1962 и 1964 г. Горна Пчиња (), 1964 г. Сеоска насеља Скопске котлине. Развитак села, порекло становништва, привредне отлике (), 196 - Кичевска котлина. Насеља и становништво (), 1968 г. Кочанска котлина. Сеоска насеља и становништво (), 1970 г. Скопска Црна Гора. Природна средина, прошлост, насеља, становништво и привреда (), 1971 г. Кумановска област. Сеоска насеља и становништво (, 1974 г. Полог. Антропогеографска проучавања (, 1976 г. Албанско становништво у Социјалистичкој Републици Македонији. Антропогеографска и етнографска истраживања (), 1988 г. Турско становништво у Ср Македонији () О пореклу становништва у Струмичкој котлини () Међуратна колонизација Срба у Македонији (), 1991 г. Охридско-струшка област. Антропогеографска проучавања (), 1992 г. Македонизирање Јужне Србије (), 1995 г. Битољско-прилепска котлина. Aнтропогеографска проучавања (), Београд, 1998 г. ISBN 86-7025-267-8
Бележки
Категория:Северномакедонски антрополози Категория:Сръбски етнографи Категория:Псевдоисторици Категория:Географи Категория:Хора от община Гостивар Категория:Починали в Белград Категория:Сърбомани Категория:Сръбски географи Категория:Антрополози Категория:Северномакедонци в Сърбия Категория:Възпитаници на Скопския университет Категория:Югославски учени