Татул е скално-култов комплекс край село Татул, (Община Момчилград), наричан от местното население Каябъшъ (от турски: Каменна глава).
Тoва е праисторическо култово място, на чиято територия е разположен един от най-озадачаващите мегалитни паметници на територията на България – саркофаг с форма на пресечена пирамида, който няма аналог сред множеството мегалитни паметници регистрирани от археолозите на територията на България и по света. Това е най-добре запазеният храмов комплекс изсечен в монолитен къс скала.Валерия Фол, Мегалитни и скално-изсечени паметници в Древна Тракия, УИ, 2000, стр.71
Местоположение Комплексът е разположен на 200 m от село Татул в местностите Кара дере и Кая башъ. (Археологическият обект е на разстояние около 15 km от гр. Момчилград).
Характеристика Откритие Скалното светилище е регистрирано и описано за първи път през 1933 г. от краеведа Никола Иванов. През 1940 г. българският археолог Васил Миков посещава мястото и изказва предположение, че под хълма са развалините на голямо древнотракийско светилище.
Описание и особености
Светилището представлява скален масив, а върхът му – пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец, както и множество изсичания с не съвсем ясна цел по скалите.Овчаров, Н. Д. Коджаманова. Мегалитният паметник при с. Татул в светлината на една нова находка. – В: Конференция посветена на 60 годишнината на д-р Георги Китов „Земите на България – люлка на тракийската култура“. ІІ, С., 2005, 83 – 86 Според проведените с малки прекъсвания през 2004 – 2009 г. мащабни археологически разкопки под ръководството на Николай Овчаров комплексът е датиран от края на V и началото на IV хил. пр. Хр., за което свидетелстват намерените фрагменти от глинени съдове в района.Николай Овчаров, Д. Коджаманова, З. Димитров, Кр. Лещаков. Археологическо проучване на скално светилище при с. Татул, Момчилградско. – Археологически открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, 542 – 545 Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през ХVIII – ХI в. пр. Хр., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети – глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз, изображение на Бога Слънце.
През 1980-те години, проф. Иван Венедиков изказва хипотезата, че хълмът край с. Татул е служел като светилище, посветено на Орфей, но на този етап от проучването на археологическия обект тази хипотеза не може да бъде доказана. За да идентифицира обекта като култово място посветено на Орфей, Венедиков цитира няколко антични извора за древната история. Според Конон и Павзаний тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала. Замисълът бил и след смъртта му той да остане посредник между боговете и хората. Костите едновременно трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него. Това е идеята за антроподемона или полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество. Според Венедиков на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи.Светилището на Орфей при с. Татул
Така Венедиков обоснова хипотезата, че най-близко свидетелство за изповядвания някога при Татул ритуал са легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей.Ив. Венедиков, Н. Виходцевски. Две неизвестни гробници в земите на одрисите.–ИБИД, ХХVІІІ, 1972: 5 – 24
Скално-изсеченото съоръжение е устроено по начин, различен от всички описани към този етап подобни съоръжения, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 cm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката – 0,25 m. Самият гроб е дълъг 1.87 m и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 0,22 m и широко 0,9 m.
Регистрираните културни пластове, съоръжения и находки определят обща хронология на обекта от епохата на късния Халколит до Средновековието, което означава, че мястото е било населено и използвано в продължение на около 5000 години.
Археологически проучвания През 1960-те и 1970-те години археологически екип проучва цялата територия на скално-култовия обект. По време на проучването на най-високата част на теменоса са разкрити практически почти всички видове познати на археолозите изсичания при подобен вид обекти във вертикалните и хоризонталните грунтови скали – улеи, кръгли подиуми – олтари, кръгове, т.нар. „шарапани“, скален питус (днес описан на място като „свещен кладенец“) дълбок повече от 2 m, стъпала, водещи до самия ръб на скалите или до непристъпните им сектори. По вертикалните стени на пирамидалната отвесна скала са регистрирани малки правоъгълни ниши и стръмни малки стъпала.
В началото на 1970-те години паметникът е подробно описан от Иван Венедиков и Николай Виходцевски, които изказват предположението, че това е мавзолей на богато семейство от тракийското племето на одрисите. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на „Мегалитите в Тракия“ и е описан като „скална гробница“. Между 1975 – 76 г. българският археолог Иван Балкански провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като „тракийско светилище“.Авторски колектив „Том 1: Мегалитите в Тракия“ (редактор Александър Фол), Наука и изкуство, София, 1976Балкански Ив., Тракийски скални гробници, А х р и д ъ , 1, 1978, с. 63 – 66. 45
Иван Балкански работи на ограничена площ за разкопки, поради това, че голяма част от мястото на археологическия обект е засято с тютюн. В обхвата на разкопките изследователите разкриват средновековен некропол с богат гробен инвентар – женски гробове с положени множество накити – обеци, пръстени, бронзови гривни и др. По тази причина и заради видими останки от крепостни стени, обектът дълго време фигурира в регистрите единствено с по-късните си периоди и частично проучените късноантична и средновековна крепост.Балкански, Иван. Средновековен некропол при с. Татул, Кърджалийски окръг. В: Археологически открития и разкопки (АОР) за 1975 г., София, 1976 г.Балкански, И. Източно-родопски крепости. София, 1977 г. Единствената медна монета на Цар Иван Асен II в Кърджалийско е открита от Иван Балкански при археологическите разкопки на средновековния некропол (през средата на 70-те години на XX век). Днес откритите монети на великия български цар от Източните Родопи са близо 10, като две от тях са намерени на Перперикон, последната – през 2019 г.Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис), с. 87. Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.
За изясняване на историята на византийското имение край Татул спомагат някои важни находки и най-вече оловните печати моливдовули. Десет от моливдовулите обаче са с обща хронология от 90-те години на ХІ до първата четвърт на ХІІ в. Шест от тях са на едно и също лице – известната историческа личност севаст Георги Палеолог – един от най-доверените хора на император Алексий I Комнин. Имението при Татул със сигурност е било негово.
Системни продължителни разкопки на обекта са проведени в рамките на четири археологически кампании (2004, 2005, 2007 и 2009 г.), са осъществени от научен екип в състав: Николай Овчаров (ръководител), Даниела Коджаманова (археолог от РИМ – Кърджали), Юлий Стоянов, Здравко Димитров и доц. Красимир Лещаков, развити в три поредни студии в органа на Националния археологически институт с музей към БАН списание Археология.Н.Овчаров, Кр. Лещаков, Здр. Димитров. Ранните периоди в историята на светилището при Татул. Археология, 2008, 1 – 4, 34 – 49Н.Овчаров, Здр. Димитров, Д. Коджаманова. Античният хероон при Татул. – Археология, 2008, 1 – 4, 46 – 58 (със З. Димитров, Д., Коджаманова, Кр. Лещаков).Н. Овчаров, Кр. Лещаков, Здр. Димитров. Късноантично и византийско имение върху тракийското светилище при Татул. – Археология, 2009, 1 – 2, 62 – 75.
На разкопките на обекта проведени между 2004 и 2007 г., екипът ръководен от Овчаров открива следи от култовата дейност датирана по керамични фрагменти в ХVІІІ-ХІ в. пр. Хр.(късна Бронзова епоха). От този период са датирани и 30 на брой култови огнища и олтари изградени около скалната пирамида, открити са още фрагменти от кани и чаши за вино. Керамиката, открита на обекта, е с произход от Мала Азия, Егейските острови и Микена което свидетелства че на поклонение до светилището са идвали поклонници от различни точки на древния свят.
При разкопките през 2004 – 2007 г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ – три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През ХIII – ХII в. пр. Хр. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
През античната епоха е изградена масивна каменна стена от огромни блокове с форма на паралелепипед. Във вътрешността на светилището са разкрити няколко сгради, една от които е храм със запазени стени с височина от 6 m. От Античната епоха е открита цяла серия от бронзови пръстени-печати. В района на светилището е регистрирана строителна активност от самото начало на I век сл. Хр. Обновеното светилище просъществува до 50-60-те години на I век.
Мястото е населено отново през втората четвърт на III век сл. Хр. От този период е открита значително количество римска керамика. Счита се, че елинистическият храм и сградите около него са превърнати в укрепена римска вила, обитавана от богат местен аристократ. Имението е опожарено през 267 – 269 г., когато варварите готи нахлуват в Родопите. В края на III век вилата е възстановена, но в доста по-примитивен вид. Нов период на разцвет започва през IХ–Х век. Тогава са извършени поредните преустройства.
Половината от тях са на севаст Георги Палеолог, основателя на прочутата династия на Палеолозите. Представители на този известен род по-късно управляват Византийската империя, а кръвта им тече във вените на царете на България, Сърбия и Русия. Севаст Георги Палеолог живял в края на ХІ в. и бил главен генерал на император Алексий І Комнин (1081 – 1118). Като предводител на имперските войски, той отблъсква нашествията на нормани, печенеги и кумани. В отплата получава от императора много земи и имения. Изглежда едно от тях е било имението до днешното с. Татул. Вероятно там е пребивавал негов управител, до когото са изпращани писмата, скрепени с оловните печати на севаст Георги Палеолог.Н. Овчаров, Д. Стоименов. Средновековният Татул и печатите на севаст Георги Палеолог. – В: ТАНГРА. Сборник в чест на проф. Васил Гюзелев. С., 2006, 383 – 389.
Финалният етап от живота върху хълма край село Татул се отбелязва от средновековния некропол, от който са проучени осем гроба. Некрополът се датира не по-късно от средата на XIII век и бележи края на вековния живот на хълма край село Татул.