Критската писменост или още Критско-минойската писменост е с оригинален произход.

Разпространена е на остров Крит по времето на минойската цивилизация и в периода от края на 3 хилядолетие пр.н.е. до началото на 2 хилядолетие пр.н.е. Има смесен характер, т.е. около 80 – 90 знака за „гласни звуци“ или „съгласен + гласен“ + няколко идеограми.

Развитието ѝ преминава през няколко етапа: Критски йероглифи: – „Йероглифи А“ (рисунъчни знаци) – „Йероглифи Б“ (опростени рисунъчни знаци развили се в Линеар А) – Линеар А (знаци загубили сходството си с рисунъчните оригинали) – Линеар Б (разчетен)

В развитието си критската писменост или писмо силно се изменя като състав на знаците. Въпреки това, с оглед на географско-историческата локализация, критската писменост се разглежда систематично и в цялост като единна и приемствена такава.

Критската писменост е била неизвестна за науката до самия край на 19 век, докато Артър Еванс не открива двореца в Кносос.

Източници КРИТСКИЕ ПИСЬМЕННОСТИ II ТЫСЯЧЕЛЕТИЯ ДО Н.Э.

Вижте също Старата Европа Нишката на Ариадна Бибълска писменост

Категория:Минойска цивилизация Категория:Писмени системи Категория:Писменост