Дегенеративното изкуство (), превеждано понякога като Изродено изкуство, е термин, въведен от идеолозите на Нацистка Германия за означение на онази част от авангардното изкуство, която е не само модернистична, но и антикласическа (според тях: еврейско-болшевишка, антигерманска) и следователно опасна както за нацията, така и за цялата арийска раса.Emily D. Bilski, Sigrid Bauschinger. Berlin metropolis: jews and the new culture, 1890-1918. N.Y.: University of California Press, 2000
История
Адолф Циглер организира пътуваща изложба с името „Дегенеративно изкуство“. Открита е на 19 юли 1937 г. в Мюнхен и посещава 12 големи германски града до 1941 г.
Въздигането на изроденото изкуство е предшествано от борбата срещу „израждането на изкуството“, която е част от по-широка културна политика на правителството на Адолф Хитлер. Като цяло ресорен отговорник за противодействието срещу израждането на изкуството е министърът на информацията и пропагандата Йозеф Гьобелс.
По партийна линия в НСДАП ресорен отговорник е Алфред Розенберг. За противодействие на еврейско-болшевишката линия в изкуството е създадена Държавната палата за изящни изкуства, чийто началник е Адолф Циглер.
Дефиницията на „дегенеративно изкуство“ е на Йозеф Гьобелс:
Галерия
Източници
Вижте също Дегенеративна музика Антимасонска изложба Музей Соломон Гугенхайм
Външни препратки Петер Дитмар, „Модерността и изроденото изкуство“, в. „Култура“, бр. 36, 10 септември 1999 Владислав Тодоров, „Партийното срещу политическото изкуство“, Електронно издателство LiterNet, 19.08.2006
Категория:Пропаганда в нацистка Германия Категория:Изкуство на Германия Категория:Цензура