Хоми Баба () e индийско-американски философ, Ан Ротънбърг професор по англицистика и американистика и директор на Центъра по хуманитаристика към Харвардския университет.

Той е една от най-значимите фигури в постколониалните изследвания днес, като изковава много от новите понятия в това научно поле, такива като хибридност, мимикрия, различие и амбивалентност.Huddart, David. Homi K. Bhabha, Routledge Critical Thinkers, 2006. Според теорията на Баба с тези понятия могат да се опишат начините, по които колонизираните народи се съпротивляват на властта на колонизаторите. През 2012 г. е отличен от правителството на Индия с наградата „Падма бхушан“ в раздел Литература и образование.Официален сайт на наградите „Падма“

Биография Роден е през 1949 година в Мумбай, Индия, в зороастрийско семейство. Средното си образование завършва в училище „Сейнт Мери“ в Мазгаон, Мумбай (1967 – 68). Бакалавърска степен получава в колежа „Елфинстоун“ към Бомбайския университет, а магистърска и докторска по английска литература в колежа „Крист Чърч“ към Оксфордския университет.

След като повече от десет години преподава в Департамента по англицистика към Съсекския университет край Брайтън, Баба става старши сътрудник към Принстънския университет, където е и гост професор. След това е Стейнбърг гост професор в Пенсилванския университет, където му е доверено да изнесе почетния цикъл лекции на името на Ричард Райт. В колежа „Дартмут“ Баба е част от Училището по литературознание и теория. Между 1997 и 2001 г. е Честър Д. Трип професор по културология в Чикагския университет. През 2001 – 02 г. вече е гост професор в Университетски колеж Лондон, а след 2001 г. – Ан Ф. Ротънбърг професор по англицистика и американистика в Харвардския университет.

Баба е част и от редакционната колегия на списание Public Culture, научно списание, издавано от издателството на Университета „Дюк“. През 2012 г. става носител на наградата „Падма Бушан“, връчена му от правителството на Индия.

Женен е за адвокатката и преподавателка по право Жаклин Баба, с която имат дъщеря Лия и двама сина – Исхан и актьора Сатия Баба.

Идеи Една от централните идеи на Хоми Баба е тази за „хибридизацията“ (hybridisation), която, взета назаем от Едуард Саид, описва появата на нови културни форми от мултикултурализма. Вместо да разглежда колониализма като нещо затворено в миналото, Баба показва как неговата история и непрекъснато се натрапва на настоящето, настоявайки, че ние преобразуваме нашето разбиране за междукултурните отношения. Неговият труд преосмисля изучаването на колониализма чрез прилагане постструктуралистки методологии при анализа на колониалните текстове.

Други важни понятия за Баба са „изговореното настояще“ (Enunciatory Present)Откъс от Заключението („'Race', time and the revision of modernity“) на книгата The Location of Culture, pp.236 – 256. и „третото място“Jonathan Rutherford, „The Third Space. Interview with Homi Bhabha“ – В: Identity: Community, Culture, Difference. Ders. (Hg). London: Lawrence and Wishart, 1990, pp. 207 – 221. .

Влияние Работата на Баба в полето на постколониалната теория дължи много на постструктурализма. Сред теоретиците и теориите, оказали значително влияние върху Баба са Жак Дерида и деконструкцията, Жак Лакан и лакановата психоанализа и Мишел Фуко с коментара му върху дискурсивността.Interview with Homi Bhabha Освен това, в интервю от 1995 г., дадено за У. Дж. Т. Мичъл, Баба твърди, че оказалият му най-силно влияние автор е Едуард Саид.

Прием и реакции на идеите му Баба е критикуван заради трудния си за разшифроване жаргон и умишлено усложнения си стил на писане. През 1998 г. списание Philosophy and Literature определя Баба за носител на втора награда в своя „Конкурс за лошо писане“,The Bad Writing Contest, Press Releases, 1996 – 1998 който „отличава лошото писане на най-плачевните стилистично погледнато пасажи, открити в научни книги и статии“. Баба получава наградата заради едно изречение в книгата си The Location of Culture (1994), което гласи:

Почетният професор по англицистика в Станфордския университет Марджъри Перлоф казва, че коментарът ѝ за работата на Баба в Харвард може да се изрази с една дума – „тревога“. Пред в. „Ню Йорк Таймс“ тя признава, че Баба „няма нищо за казване“. От своя страна, Марк Криспин Милър, професор по медиазнание в Нюйоркския университет, коментира смисъла на текстовете на Баба така: „Нека признаем в крайна сметка, че те просто нямат смисъл, че само са тъпкани с неологизми и латинизирани модни лафове, в чието изобретяване професорът е спец. През по-голямата част от времето, докато го чета, направо не разбирам за какво иде реч.“ Emily Eakin, „Harvard's Prize Catch, a Delphic Postcolonialist“, New York Times, 17 ноември 2001.

В интервю от 2005 г. Баба отговаря на критиките по свой адрес и изразява досадата си от очакването, че философите ще употребяват „общия език на обикновените хора“, тъй като на учените е разрешено да употребяват език, който не е незабавно разбираем.Sachidananda Mohanty, „Towards a global cultural citizenship“ , The Hindu, 3 юли 2005 В рецензия, озаглавена „Сбогом на Просвещението“ Тери Игълтън пише в „Гардиън“, че „целта на Баба е да подложи на съмнение всяка заветна доктрина на западното Просвещение – от идеята за общочовешкия прогрес до идеята за цялостност на Аза, от класическото произведение на изкуството до представите за право и цивилизованост“.Terry Eagleton, ‘Goodbye to the Enlightenment’, The Guardian, Feb. 8, 1994. Когато твърди, че самата идея, но и практиката на секуларизма се променят, като пример за алтернативни възможности Баба сочи Индия.Poddar, Prem and Srinivasan Jain. ‘Secularism as an Idea Will Change: Interview with Homi Bhabha’, The Book Review, January 1995. Препубликувано в The Hindu 1995.

Избрана библиография (ред.) Nation and Narration (Нация и разказ). Routledge (1990) The Location of Culture (Теренът на културата). Routledge (1994) Edward Said Continuing the Conversation (Едуард Саид продължава диалога). съсъставител заедно с W.J.T. Mitchell (специално издание на сп. Critical Inquiry), 2005.

Вижте също Постструктурализъм Постмодернизъм

Източници

Външни препратки Академични профили Страница на проф. Баба на сайта на Харвардския университет Страница, посветена на проф. Баба в Philweb

Статии на проф. Баба „За теорията – пристрастно“, блог на Богдан Богданов „A Response to „Is Multiculturalism Bad For Women?“ , Boston Review, 1999 „Humanities at Harvard“ World Economic Forum panel: „Defining „Home“: Divided Loyalty or Dual Loyalty“ , 2003 World Economic Forum panel: Defining Migration Priorities , 2003

Интервюта Интервю на Кери Чейнс Интервю на Кристиян Хьолер Интервю в Pulse Berlin, издание на Institute for Cultural Diplomacy Интервю на Джеф Макос Разговор с У. Дж. Т. Мичъл Интервю на Сачидананда Моханти Интервю на Джонатан Ръдърфорд (pdf)

Видео „A Global Measure – Writing, Rights, and Responsibilities“ , Калифорнийски университет, Санта Барбара, 4 октомври 2004; Google Video Scope II: Sites & Subjects Preconference Interview, Narrating Heritage conference, Austria, 12 юли 2006; YouTube On Global Memory: Thoughts on the Barbaric Transmission of Culture, Калифорнийски университет, Бъркли, 18 април 2008

Статии за него Gewertz, Ken. „Telling tales out of, and in, class“ , Harvard University Gazette, 31 януари 2002

Категория:Възпитаници на Оксфордския университет Категория:Преподаватели в Харвардския университет Категория:Колеж „Дартмут“ Категория:Философи от 20 век Категория:Американски философи Категория:Индийски философи Категория:Постструктурализъм Категория:Постколониализъм Категория:Постмодернизъм Категория:Родени в Мумбай