Принадена стойност е понятие, използвано от Карл Маркс за тази част от новопроизведената от наемния работник стойност, която надвишава стойността на работната му сила.
В своята книга "Капиталът"От тук може да се изтегли "Капиталът" на български, идание от 1968 г., превод от руски: https://www.marxists.org/bulgarsky/m-e/works/BKP50/Kapitalat.htm Има издание и от 1988 г. в превод от немски, но не се знае дали може да се намери в нета. Маркс разглежда принадената стойност като незаплатен човешки труд, материализиран в стока - незаплатен на този, който го е извършил. В т.нар. "необходимо работно време" работникът създава стойност, равна на стойността на неговата работна сила, а в допълнителното или "принаденото" работно време той де факто работи за капиталиста и създава принадената стойност.
Маркс разглежда принадената стойност като абсолютна и относителна в зависимост от това по какъв начин може да се увеличава (съответно намалява) нейната величина: абсолютна – увеличавана по пътя на удължаване на работния ден; относителна – увеличавана вследствие съкращаване на "необходимото работно време", което променя съотношението между "необходим" и "принаден" труд в рамките на един работен ден. Намаляването на "необходимия труд" се дължи на увеличаването на производителността на труда в отраслите, в които се произвеждат средствата за съществуване. Тогава е нужен по-малко труд за производство на същата като преди маса от средства за съществуване на работниците, т.е. стойността на тези средства намалява. А това значи, че работниците могат да бъдат купени по-евтино. Сега е достатъчно да работят по-малко време, за да "изкарат" заплатите си и остава повече време да работят безплатно за капиталиста. Накратко, взето като цяло, наемните работници създават чрез труда си повече стойност, отколкото им плащат като заплата (цената на тяхната работна сила) т.нар. капиталисти. Тази стойност "в повече" е принадената стойност.Принадената стойност не е нищо друго, освен излишъка труд, който работникът дава свръх онова количество опредметен труд, което той е получил в собствената си работна заплата, като стойност на своята работоспособност. К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1981, Том 47, стр. 167
Разширено обяснение
Стойност, разменна стойност и цена Преди да се обяснява какво е принадена стойност, трябва да се даде поне бегло обяснение какво е стойност, разменна стойност, пари и цена.
Стойността на стоките (по Маркс) се състои не в това, че са полезни неща или „потребителни стойности“, а в това, че тези полезни неща са продукти на човешки труд и то предназначени за размяна с други полезни продукти на човешки труд в едно общество, в което размяната на продуктите на труда исторически вече се е утвърдила като господстващо обществено отношение между частните производители.„Като приравняват при размяната своите разнородни продукти като стойности, те приравняват своите различни видове труд като човешки труд. Те не съзнават това, но го вършат.“
(К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 86-87)
Стойността на продуктите на труда, произвеждани като стоки, е чисто обществена характеристика или свойство на тези продукти"Тук обаче аналогията се свършва. В израза на теглото на захарната буца желязото застъпва едно общо и на двете природно свойство, тяхната тежест, докато в стойностния израз на платното дрехата застъпва едно извънприродно свойство на тези две неща: тяхната стойност, нещо чисто обществено." (К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 70).
Стойността е овещественият (опредметеният) в стоката „обществено необходим труд“. Величината на стойността зависи от количеството на този труд. За да бъдат съизмерими стоките по труда, трябва самият този труд да е еднороден. Всеки конкретно вложен от някой производител частен труд, с който е произведена дадена стока трябва да има някакво значение като еднакъв за всички стоки труд, за да може да се сравняват стоките като стойности. Маркс казва, че доколкото стоките са стойности, то те се състоят от вложеният от някой производител труд, но само доколкото това е „обществено необходимия труд“ за производството им. Без значение дали я е произвел с повече или по-малко труд, стойността на стоката му има някаква текуща величина като определено количество „обществено необходим труд“, тоест този вид стока си има някакво „обществено необходимо работно време“, за което е обществено оправдано да се произведе нужното количество от нея със средната за отрасъла интензивност на труда. Обществено необходимо работно време е онова работно време, което при съществуващите нормални за дадено общество условия на производството и при обществено средна степен на умение и интензивност на труда е необходимо за изработването на някоя потребителна стойност. Напр. след въвеждането на парния тъкачен стан в Англия е бил достатъчен може би само половината от предишния труд за преработката на дадено количество прежда в тъкан. Всъщност английският ръчен тъкач и след това е имал нужда за тази преработка от същото работно време, както и по-преди, но продуктът на неговия индивидуален работен час вече е представлявал само половин обществен работен час и затова стойността на този продукт е спаднала наполовина. Следователно само количеството на обществено необходимия труд, или обществено необходимото работно време, за произвеждането на една потребителна стойност определя величината на нейната стойност. Отделната стока тук изобщо се взема като среден екземпляр от своя вид.К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 51-52 Човекът използва силите на природата за формирането на “потребителната стойност” на стоките, но стойността на стоките като обществено валидна значимост се формира само от степента, в която човекът участва в производството, изразходвайки работната си сила, от количество вложен човешки труд, но не какъвто и да е труд, а труд като част от "обществено необходимия труд".
Стойността също така не е нещо фиксирано. Дори при вече произведена и лежаща в склада стока стойността й се променя с промяната в „обществено необходимия труд“ за производството на новите екземпляри от същата стока, а може и да изчезне временно, ако нуждата от стоката е задоволена и после пак да се появи, когато нуждата от стоката се появи. Може стоката в склада да е имала определена стойност, но тази стойност по някое време напълно да изчезне и да не се появи никога пак, ако нуждата, която преди е задоволявала тази стока започне да се задоволява от друга стока, изместила на пазара първата. Може също стоката в склада да се окаже необходима като вид стока, но да е произведено по-голямо количество от необходимото. Тогава цялото това по-голямо количество, лежащо в склада има стойност само колкото необходимото количество и всяка отделна част от него може да бъде реализирана или на по-ниска цена или само определено количество да бъде реализирано на нормалната цена (както когато е произведено точно нужното количество), а остатъкът да се превърне в резултат на излишен труд, тоест нещо без стойност и съответно без „разменна стойност“.(Виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 118-119)
Разменната стойност на една стока спрямо друга стока е съотношението в което се разменя едно количество от едната стока срещу друго количество от другата стока. Разменната стойност на хляба, изразена в яйца е 5:1 [пет яйца за един хляб]. Осъществява се размяна на „потребителни стойности“, но количественото съотношение между тези „потребителни стойности“ има за основа „стойността“ (материализираното в стоката количество труд) на всяка от тези „потребителни стойности“.
Стойността на продуктите на труда като изразходване на човешка работна сила е така да се каже „коза ностра“ между човеците и няма нищо общо с изразходването на работната сила на воловете, когато теглят ралото под стимулиращите сръчквания на остена на орача, нито с работата на машините или „труда“ на роботите, или пък с „труда“ на ябълковото дърво при произвеждането на ябълките, нито с „работата“ на природните сили за подобряването на качеството на виното при отлежаването му. Съответно "разменната стойност" е отношение между количества човешки труд.Доколко някои от икономистите са заблудени от присъщия на стоковия свят фетишизъм, или от предметната привидност на обществените определения на труда, доказва между другото скучноблудкавият спор върху ролята на природата в образуването на разменната стойност. Тъй като разменната стойност е определен обществен начин на изразяване на изразходения за дадено нещо труд, тя не може да съдържа повече природно вещество, отколкото например валутният курс. (К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 95)Цената е изразяване на стойността на дадена стока, чрез стойността на едно определено количество от една особена, универсална стока - стоката-пари (злато или сребро).За по-голяма простота аз навсякъде в това съчинение приемам, че парична стока е само златото.(Виж К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, Глава трета „Парите или стоковото обръщение“ стр. 106)Обаче стоката-пари не може да има цена, защото тогава трябва да изразява стойността си със стойността на самата себе си. Прочетете някой ценоразпис отдясно наляво и ще намерите величината на стойността на парите, изразена във всевъзможни стоки. Парите, напротив, нямат никаква цена. За да могат да участват в тази единна относителна стойностна форма на другите стоки, те би трябвало да се отнасят сами към себе си като към свой собствен еквивалентК. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 107Стоката-пари или просто парите пък са нещо различно от паричните знаци като числата върху банкнотите, които само заместват парите (стоката-пари) в обращението и са само техни (на парите) представители.Само доколкото книжните пари представляват определени златни количества, които, както всички други стокови количества, са и стойностни количества — само дотолкова те са знаци на стойността.К. Маркс, Ф. Енгелс. Съчинения. Издателство на БКП, София, 1968 г. Том 23 - „Капиталът“, Том 1, стр. 140 Във всекидневното движение на цените това изразяване на стойността на една стока чрез стойността на стоката-пари съдържа в себе си и възможността за несъвпадение или отклонение, несъответствие на изразяемото (стойността на някоя стока) и изразяващото (стойността на определено количество злато).… възможността за количествено несъвпадение между цена и величина на стойността,
или за отклонение на цената от величината на стойността, лежи в самата ценова форма. Това не е недостатък на тази форма, а, напротив, я прави адекватна форма на такъв начин на производство, при който правилото може да си пробие път през безредния хаос само като сляпо действуващ среден закон.
Но ценовата форма допуска не само възможността за количествено несъвпадение между величината на стойността и цената, т. е. между величината на стойността и нейния собствен паричен израз, но може да крие в себе си едно качествено противоречие, вследствие на което цената изобщо престава да бъде израз на стойността, макар че парите представляват само форма на стойността на стоките. Неща, които сами по себе си не са стоки, напр. съвестта, честта и др., могат да бъдат продавани за пари от техните притежатели и така, чрез своята цена, да придобият стокова форма. Така че дадено нещо може формално да има цена, без да има стойност. Ценовият израз тук става имагинерен, както известни величини в математиката. От друга страна, и имагинерната ценова форма — напр. цената на неразработената земя, която няма стойност, понеже в нея не е овеществен човешки труд — може да крие в себе си