Проклятието на фараоните е суеверие, според което бърза смърт ще сполети всеки, който се докосне до погребална могила или мумия от фараонското царство на Древен Египет.
Съвременна легенда Проклятието на фараоните се изгражда най-вече след печално известния случай със смъртта на откривателите на гробницата на Тутанкамон на 6 ноември 1922 г. Мельница мифов: Тутанхамон не виноват!.
Магическата природа на „проклятието“ се отрича от „чистата наука“, обаче фактите след срещата с погребалната маска на фараона са: лорд Джордж Хърбърт Карнарвън умира само 4 месеца след финансираното от него откритие; само няколко дни след него умира и археолога Артур Мейс; след него умира и рентгенологът Арчи Рейд; месеци след Рейд умира американецът Джордж Гоулд, който също влязъл във фараонската гробница; в 1928 г. неочаквано умира и секретарят на Хауърд Картър – Ричард Бартел; в 1930 г. умира доведения брат на Хауърд Картър; след братът умира и вдовицата му; Хауърд Картър умира последен, само шест месеца преди началото на Втората световна война.
Критика Обикновено „проклятието“ се приписва заради недоброжелателното и комерсиално отношение към археологическите паметници, които таят и крият паметта на човечеството.
Следва обаче да се разграничава недоброжелателното и вандалско отношение към артефактите от любителското и профанно такова. Например Керам пише за сполучливия израз на Йохан Винкелман от април 1748 г. по отношение на меценатството на кралската двойка на Неаполитанското кралство, спонсорирала разкопките на Помпей:
Източници
Богове, гробници и учени, Прелюдия на класическа почва, стр. 19.
Вижте също Похитителите на изчезналия кивот
Външни препратки Германец покосен от проклятието на фараоните
Категория:Градски легенди Категория:Мистификации