Абатство Етал () е бенедиктински манастир, разположен до село Етал, в близост до Оберамергау и Гармиш-Партенкирхен в Бавария, Германия.

История

Бенедиктинският манастир Етал е основан на 28 април 1330 г. от императора на Свещената Римска империя Лудвиг IV Баварски, който дава тържествена клетва да построи monasterium nove consuetudinis et acentus inaudite (лат. нов необикновен и нечуван манастир).

Манастирът става и важно укрепление на търговския път от Аугсбург за Верона. От XIV век в него функционират мъжка и женска обител. През първите 4 века от съществуването си манастирът се превръща в значим религиозен център. В него се стичат множество поклонници които искат да видят статуята на Дева Мария с младенеца, която император Лудвиг IV донася от Пиза, Италия, станала известна като Мадоната от Етал. Манастирската църква е наречана „Успение на Света Богородица“. Абатството понася сериозни щети през май 1552 г. – по време на Реформацията, когато през района преминават войските на курфюрст Мориц Саксонски.

Истински разцвет настъпва през XVIII век. През 1710 г. в манастира е основана Рицарска академия, и абатството получава известност и като висше учебно заведение. През 1744 г. силен пожар унищожава голяма част от манастирските постройки, след което те са възстановени в стил барок, и богато украсени с гипсови орнаменти и стенописи. В Етал за известен период до 1803 г. заседава и Върховният имперски съд, след което по време на секуларизацията в Бавария, манастирът става собственост на Кралство Бавария и е продаден на търг през 1809 г. След като преминава през няколко собственици, през 1898 г. манастирът е купен от барон Теодор фон Крамер-Клет, който го предоставя на абатство Шейан. През 1900 г. в Етал пристигат монаси-бенедиктинци и възстановяват монашеския живот. Първоначално манастирът е приорат на абатство Шейан, а през 1907 г. отново става самостоятелно абатство. Манастирските сгради са обновени и възстановени с финансовата подкрепа на барон фон Крамер-Клет. Бившата рицарска академия се превръща в хуманитарна гимназия-интернат.

През 1994 г. монаси от Етал възстановяват като свой приорат стария августински манастир Векселбург в Саксония. Днес в абатство Ettal и приората Wechselburger има около 55 монаси.

В манастира Етал функционират освен гимназията-интернат още и манастирска пекарна, пивоварна, дестилационна за ликьори, книжарница, издателство, хотел и няколко малки занаятчийски работилници, чрез които се подпомага издръжката на монасите. Абатството е прочуто със своя целебен билков ликьор, приготвен от 40 алпийски билки, както и с манастирската си бира, които се приготвят по стари средновековни рецепти.

Абати

Манастирска бира Еталер

Манастирската пивоварна е основана през 1609 г. След възстановяването на манастира през 1900 г. пивоварната също се връща в собственост на манастира и монашеската пивоварна традиция е възстановена. Етал е сред малкото манастири в Германия с действащи монашески пивоварни.

Продукцията на пивоварната включва следния асортимент бира с марката „Ettaler“: Ettaler Edel Hell – светъл мюнхенски лагер с алкохолно съдържание 5.2 об %. Ettaler Kloster Dunkel – тъмен мюнхенски лагер с алкохолно съдържание 5.0 об %. Ettaler Heller Bock – силна светла бок бира с алкохолно съдържание 7.2 об %. Ettaler Kloster Curator – силен тъмен допелбок с алкохолно съдържание 7.0 об %. Ettaler Benediktiner Weißbier  – кехлибарена вайс бира с алкохолно съдържание 5.4 об %.

Манастирски ликьор Еталер Манастирската дестилерия произвежда и билкови ликьори „Ettaler“, които се произвеждат в следните разновидности: Ettaler Klosterliqueure Gelb, Ettaler Klosterliqueure Grün, Ettaler Klosterliqueure Heidelbeer, Ettaler Klosterliqueure Kloster-Geist, Ettaler Klosterliqueure Hopfen-Halbbitter, Ettaler Klosterliqueure Kloster-Bitter, Ettaler Klosterliqueure Heulikör и Ettaler Klosterliqueure Herbamund.

Литература

Kloster Ettal. Kurzgefaßte Nachricht von dem Ursprunge, Fortgange und Ende des Benediktinerklosters Ettal. Weiß, München, 1860. Kloster Ettal (Hrsg.): Festschrift zum Ettaler Doppeljubiläum 1980. Benedikt 480 – 1980. Ettal 1330 – 1980. Ettal 1981. Adolf Drößler: Königsschloß Linderhof, Oberammergau und Kloster Ettal. In: Violette Bücher. Band 7, Bonitas-Bauer, Würzburg 1930. Laurentius Koch: Basilika Ettal. Kloster– Pfarr– und Wallfahrtskirche, 2., erweiterte Auflage, Buch-Kunst, Ettal 1996, ISBN 3-87112-074-X (parallel auch englisch und französisch erschienen). Magdalena Prosch: Die sonnige Not. Manz, Regensburg 1927, (historischer Roman um Kloster Ettal). Rupert Sarach (Hrsg.): Festschrift zum 300jährigen Weihejubiläum der Klosterkirche Ettal, Buch-Kunst, Ettal 1970. Hugo Schnell: Ettal. Kloster– und Marien-Münster, In: Große Kunstführer. Band 3, Schnell & Steiner, München, 1960. Clemens Schenk: Kloster Ettal bei Oberammergau. Eine kunstgeschichtliche Betrachtung. Triltsch, Würzburg . Max Seidel: Ad gloriam dei. Neue Bilder vom Benediktinerkloster Ettal, Belser, Stuttgart 1949 Mathias Wallner, Heike Werner: Architektur und Geschichte in Deutschland. Werner, München 2006, ISBN 978-3-9809471-1-4. S. 78 – 79. Gerhard P. Woeckel: Pietas Bavarica. Wallfahrt, Prozession und Ex-voto-Gabe im Hause Wittelsbach in Ettal, Wessobrunn, Altötting und der Landeshauptstadt München von der Gegenreformation bis zur Säkularisation und der „Renovatio Ecclesiae“. Weißenhorn 1992, ISBN 3-87437-247-2.

Бележки

Външни препратки

Kloster Ettal – официален сайт Benediktinergymnasium Ettal Internat der Benediktinerabtei Ettal Klöster in Bayern: Benediktinerabtei Ettal – Ritter und Schüler (Haus der Bayerischen Geschichte) Homepage der Bibliothek der Abtei Ettal Klosterbrauerei Ettal Klosterdestillerie Ettal – Altersabfrage

Категория:Германски абатства Категория:Бенедиктински орден Категория:Барокова архитектура