Иван Саръилиев

Иван Вельов Саръилиев (р. 1 юни 1887 г. – п. 23 май 1969 г.) е български философ, ректор на Софийския университет (1946).

Биография През 1905 година Иван Саръилиев завършва с пълно отличие класическия отдел на Първа мъжка гимназия. Спечелва стипендия за обучение по романска филология и от есента на същата година е студент в Сорбоната.Цитирани документи от Личен архив 1, Анри Бергсон по това време чете лекции в Колеж дьо Франс, които Саръилиев посещаваЗаписки от тях са запазени в неговия архив Фонд „Проф. Иван Саръилиев“, Нов български университет. и, впечатлен от тях, се преориентира към специалност "философия". През 1909 г. Иван Саръилиев се дипломира в Сорбоната, но подава молба за удължаване на стипендията му с една година и заминава за Оксфорд, където установява контакт с Фердинанд Шилър, Хастингс Рашдал, Джон Кук Уилсон, и задълбочавa познанията си за прагматизма.Личен архив 2

След едногодишния си престой в Оксфорд Саръилиев се връща в София, където от 16 септември 1910 до 1 октомври 1920 година преподава логика и етика в Първа мъжка гимназия.Ташев А., Шепотът на идеите, Литернет

Между 1916 и 1918 г. е аташе по печата, първо в Германия, после в Швейцария.

Повече от тридесет години (1920 – 1950 г.) Иван Саръилиев е преподавател в Софийския университет. Води и цели курсове върху отделни философи, например Имануел Кант, Бъркли, Бергсон.

Иван Саръилиев има две по-големи специализации – през 1924 – 25 г. в Англия и през 1931 – 33 г. със стипендия от Рокфелеровата фондация – в САЩ. Посещава „големите американски университети“ – Харвард, Йейл, Принстън, Корнел, Калифорнийския университет, – и изпраща за в. „Мир“ обширни текстове, в които запознава българския читател с тяхната история и организация на работа. Надежда Александрова, „Публицистиката на проф. Иван Саръилиев“, сп. „Библиосфера“.

През 1935 г. Саръилиев основава Философския клуб в София и става негов председател. В клуба членуват най-изтъкнатите български учени, които изнасят лекции на актуални философски теми пред широката аудитория. Дейността на клуба продължава до 1944 г.

Иван Саръилиев е канен и взема участие във всички големи международни конференции и конгреси по философия. Член е и на българската правителствена делегация в Румъния през 1943 г., чиято цел е установяване на по-близки културни връзки между двете страни.

Три пъти е избиран за декан на Историко-Филологическия факултет на Софийския университет, а след 1936 г. завежда катедрата по История на философията.

Установяването на комунистическия режим в България слага принудителен край на кариерата на проф. Иван Саръилиев. За новата власт той е буржоазен философ, представител на западните капиталистически учения бергсонизъм и прагматизъм, и затова трябва да бъде отстранен. През юни 1946 г. проф. Иван Саръилиев е избран за ректор на Софийския университет, но само няколко месеца по-късно, през декември същата година, е принуден от властта да напусне тази длъжност. През 1950 г., след няколко неуспешни опита да пречупят волята на Саръилиев и да го „приобщят“ към идеите марксизма-ленинизма, комунистите го принуждават да подаде оставка и като професор. Забранено му е да преподава, да публикува, а достъпът до книгите му в обществените библиотеки е ограничен. Трудовете му на практика са недостъпни за аудиторията. Дори и студентите му не могат да се срещат с него. Остатъка от живота си Иван Саръилиев прекарва в пълна изолация и забрава.

Творчество Творчеството на Иван Саръилиев се оформя първоначално под изключителното влияние на Бергсон. Първите две книги, които публикува, Родовите идеи и За Волята черпят вдъхновение от лекциите, които е слушал в Париж и подробните бележки, които си е водил тогава.Това са темите на курсовете в Колеж дьо Франс от 1906/7 и 1907/8 г.; записки от тях се пазят в архива на Саръилиев. Преди това е превел и издал със свой предговор Трактат за Принципите на човешкото познание от Джордж Бъркли, предмет на други бергсонови лекции. Полемиката му с Димитър Михалчев е оставила трайни следи с издаването на брошурата Съвременната наука и религията (1931). През 30-те интересът на Саръилиев към прагматизма се задълбочава и той публикува един обзор, Прагматизъм (1938), който е между най-ранните по тази тема. След 1944 г. политическият режим се отнася с подозрение към него и разрешава единствено публикуването на популярна книга върху Сократ (1947). След 1991 г., когато архивът на Саръилиев е дарен на НБУ, се публикуват неиздавани ръкописи и нови издания на известните книги.

Памет Паметта за него се възражда благодарение на проф. Иван Младенов, който подготвя ново издание на най-важното съчинение на Саръилиев – „Прагматизмът“. Дарението на архива на проф. Саръилиев на НБУ през 1999 г. поставя и крайъгълния камък на цял архивен отдел към Библиотеката на университетаЯсен Захариев, „Личните архиви в Нов български университет“, „Библиосфера“, 2009, №11.. В Нов български университет на името на Саръилиев е кръстена аудитория.Аудитории на НБУ на сайта на НБУ. Осъществена е научна конференция, а през 2005 г. са разчетени и издадени негови дневници. През 2012 г. Ясен Захариев му посвещава научната биография Философия и биография. А през 2013 г. е публикувано изследването на Андрей Ташев „Прагматизмът и Иван Саръилиев“.

На проф. Иван Саръилиев по инициатива на НБУ и предложение на общинския съветник от ДСБ Вили Лилков е наименована и безименна улица в „Студентски град“ в София ().Решение 635 на Столичния общински съвет от 18 ноември 2010 г. .

БиблиографияИ-т за Българска философска култура (библиография) (1919) Родовите идеи (Психологически и метафизически етюд), София: Царска придворна печатница, (189 с.; 2 изд. София, 1928, 228 с.) (1924) За волята. Психологически и метафизически етюд, София: Придворна печатница. (1932) Съвременната наука и религията (Отговор на една критика), София: „Художник” (50 с.). (1938) Прагматизъм. Принос към иcторията на съвременната философия, София: Придворна печатница. Усилието да узнаваш, София: НБУ, 2004. Meditationes, София: НБУ, 2005. „История на английската философия“. – сп. Философски алтернативи, 2007, бр. 6. Аристотел, София: Издателски център „Боян Пенев“, 2013.

За него Ivan Mladenov. „Ivan Sarailiev – An Early Bulgarian Contributor to Pragmatism“. – In: Peirce Project Newsletter, 2000, Volume 3, № 2, Indiana University Purdue University Indianapolis, 2000. Кристиан Банков. „Проф. Иван В. Саръилиев, езикът и семиотиката“. – В: Иван Саръилиев. Усилието да узнаваш. София, 2004. Ясен Захариев. Философия и биография. София: Нов български университет, 2012, 176 с. (ISBN 978-954-535-713-8). Андрей Ташев. Прагматизмът и Иван Саръилиев. Към корените на семиотичното мислене в България. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2013, 252 с. (ISBN 978-954-322-667-2; 978-954-07-3589-4).

Източници

Външни препратки Саръилиев, Иван. Личен дневник. Тетрадка 1. (1.10.1905 г.-14.10.1907 г.), Нов български университет Саръилиев, Иван. Личен дневник. Тетрадка 3. (8.08.1909 г.-28.11.1909 г.), Нов български университет Анри Бергсон в архива на проф. Саръилиев, Нов български университет

Категория:Български философи Категория:Философи от 20 век Категория:Български учители Категория:Български дипломати Категория:Прагматици Категория:Възпитаници на Парижкия университет Категория:Ректори на Софийския университет Категория:Родени в София Категория:Починали в София Категория:Хора с архиви в Централния държавен архив Категория:Учители в 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ Категория:Възпитаници на 1-во средно училище „Пенчо Славейков“